Българи строят виртуална църква, търсят си свещеник

Общото население на измисления свят в момента е над 4,5 милиона, като жителите му са реални граждани на над 100 държави. Някои от тях вече изкарват прехраната си изцяло чрез Second Life – като продавачи във вирутални магазини например.
Българската общност наброява над 100 души. Групата разполага с около 5 декара виртуална земя, дарена от членове с Premium акаунти, на която в момента се строят различни обекти: виртуално консулство, механа, дискотека, сцена за концерти, както и бизнес център с магазини и офиси под наем.
Сайта на българската общност в Second Life можете да посетите от този линк.
Времето ще покаже дали идеята за православен храм и изобщо за присъствие на църквата в Second Life се вписва в православното разбиране за мисия и дали една такава необичайна мисионерска дейност би срещнала разбиране от страна на свещенството и църковното ръководство.
Бележка на редакцията: по повод читателски реакции на горната публикация, отправени към екипа, редакцията на Православие.БГ заявява, че горната публикация не следва да се тълкува като одобрение на подобни практики, а отразява един факт, който има отношение към нашето църковно съзнание. Налице е такова виртуално пространство, участието на наши сънародници в него и изразеното им желание да "изградят" "сграда" в него с външен облик на православен храм.
Надяваме се тази новина да даде повод за сериозна дискусия и припомняне на основни истини за нашата вяра. Предлагаме ви откъс от читателско писмо, който би могъл да е начало на тази дискусия:
***
"…Виртуалната "реалност" е псевдо-реалност, а знаем добре кой е единственият "баща на лъжата". Участвайки в този "втори свят" ние само му помагаме в делото му да ни отклони от едиснтвения Извор на Живота. Да, Живота, защото Бог ни дава именно живот – и то вечен, а не реалност, временно съществуване или нещо такова. Защото и нещата имат съществуване, но нямат живот, защото не могат да влязат във връзка на любов, а извън нея всичко е псевдо-…. Църквата се осъществява в евхаристийното събрание, в което хората участват "наживо", т.е. с душа И С ТЯЛО, защо образът Божи е в тези двете като едно цяло…."
***
Отново напомняме, че Църквата е реално, а не виртуално пространство; че нито богослужението, още по-малко тайнствата могат да бъдат "имитирани" в интернет; че личното общуване със свещеник – и изобщо личното общуване между реални личности – е свързано с личното ни общуване с Бога. И това общуване не бива да бъде подменяно, дори с най-добри намерения.
Ние първия живот на църквата не можем да оправим, та до втория ли опряхме…
taka e. a i sushto ne mozem da zamestim ziviya glas na sveshtenika s nyakakvo zalko kompiuturno izluchvane. nai mi e interesno kak shte se izvurshvat izpovedta i prichastieto. tova za men e koshtunstvo i pulen absurd.
da dopulnya – sushtnostta na pravoslavnata hristiyanska curkva e v subranieto i v evharistiyata…
Vyarata virtualna li e?!Nadezdata i lyubovta virtualni li sa?! Virtualno li shte palim virtualna svesht vuv virtualen hram?! Moze da sum glupovat konservator, no tazi ideya prosto mi namirisva na syara. Ima idei postlani s „dobri“ namerenia, koito vodyat kum ada.
http://www.dveri.bg/content/view/2194/48/
Желанието на инициаторите на идеята за „виртуална църква“ показва просто, че те не осъзнават що е то Църква и какво се прави/случва в нея…
Секънд лайф е място за емигранти… почти като реалните…с почти същите потребности…
Може би с повече компетентни обяснения ще разберат какво имаме предвид и колко абсурдна е за един православен християнин тази идея.
И може би ще се намери общоприемлив вариант за създаване например на нещо като виртуално неделно училище с водене на беседи ако се намери ентусиаст, който да прави това…
Погледнете го и от добрата страна. Много от виртуалните посещачи може да се вдъхновят и да решат да отидат на истинска църква :-).
Но така или иначе, почти сигурно е, че никой който ходи на истинска църква няма да я замести с виртуалният и еквивалент, а тези които по цял ден киснат във втория живот едва ли някога са си мислели да отделят време за посещение пред иконите.
Разбира се това не е от първостепенно значение – ходенето на църква. Важно е човек да живее по добри канони…пък дори и да прекарва по 5 часа във някакъв виртуален свят. Или по 24 в така наречената действителност, където нещата предимно не са такива каквито изглеждат.
Както в бележката на редакцията, така и във всички постинги става ясно, че на всички е ясно, че виртуална църква не може да има. На зидарите на сайта им е хрумнала идеята за виртуална църква, защото нямат понятие от реалната. Но от друга страна повечето хора от реалния свят също толкова нямат понятие от църква. От трета страна, ако това с това дело се заеме разумен и грамотен реален човек, той може да насочи виртуалните човеци в правилна посока. Но от четвърта страна, точно там е проблемът, че с подобни дела най-често се захващат нечитави хора. От пета страна страна българската виртуална общност наброява едва 100 човека. От шеста страна, ние в реалния свят да не би да работим с по-големи общности? И от седма страна (последно) всеки уеб-сайт не е ли в някаква степен виртуален?
С тази виртуалност, някои напълно са загубили връзка с реалността. Сатанизъм…………и извратеност…….
Second Life е компютерна игра, която отнема много време и може да открадне живота на човек.
път към ада, сатанизъм и извратеност.
абе вие наред ли сте? става дума за игра. дали ще открадне живота на човек зависи от самия него. щото и висенето по цели дни в pravoslavie.bg може да отнеме живота на човека, както е в моя случай – вместо да си чета лекциите, щот съм на изпит утре, аз съм тръгнал да ви чета статиите и постингите… :-))))))))
Second Life е компютерна игра, която предлага втори живот и дори и дори прехраната си да изкараш в нея.
Ако Свещеник влезе в Second Life, единственото което може да ИГРАЕ е катахизатор и нищо повече. Аз лично се съмнявам да има успех.