Българи строят виртуална църква, търсят си свещеник

Български участници в най-популярния сайт за виртуална реалност Second Life (втори живот) замислят изграждането на православен храм в интернет. Чрез форума на Православие.БГ те се обърнаха към българските свещеници с молба за съдействие за "освещаването" на храма и за извършването на виртуални богослужения.

"Втори живот" е триизмерен свят, създаден от компанията Linden Research. За разлика от познатите на мнозина он-лайн игри, в Second Life няма сюжет. Пространството, в което всеки може да се регистрира и да влезе чрез личния си компютър, предоставя неограничена свобода на своите жители – те могат да прекарват там времето си по начин, който им харесва – да развиват собствен бизнес, да се виждат с приятели, да посещават заведения и концерти, или просто да се разхождат в някой от многобройните паркове. Първоначалната регистрация е безплатна, но във "Втори живот" е в обръщение собствена валута, която може да се придобива по всички правила на търговията, включително срещу реални пари. Така по-предприемчивите (или просто хората с повече финансови възможности) могат да закупуват виртуални парцели, които да застрояват според желанието си. Именно на такъв виртуален парцел се предвижда да бъде построен и православния храм от българските участници в Second Life.

Общото население на измисления свят в момента е над 4,5 милиона, като жителите му са реални граждани на над 100 държави. Някои от тях вече изкарват прехраната си изцяло чрез Second Life – като продавачи във вирутални магазини например.

Българската общност наброява над 100 души. Групата разполага с около 5 декара виртуална земя, дарена от членове с Premium акаунти, на която в момента се строят различни обекти: виртуално консулство, механа, дискотека, сцена за концерти, както и бизнес център с магазини и офиси под наем.

Сайта на българската общност в Second Life можете да посетите от този линк.

Времето ще покаже дали идеята за православен храм и изобщо за присъствие на църквата в Second Life се вписва в православното разбиране за мисия и дали една такава необичайна мисионерска дейност би срещнала разбиране от страна на свещенството и църковното ръководство.

Бележка на редакцията: по повод читателски реакции на горната публикация, отправени към екипа, редакцията на Православие.БГ заявява, че горната публикация не следва да се тълкува като одобрение на подобни практики, а отразява един факт, който има отношение към нашето църковно съзнание. Налице е такова виртуално пространство, участието на наши сънародници в него и изразеното им желание да "изградят" "сграда" в него с външен облик на православен храм.

Надяваме се тази новина да даде повод за сериозна дискусия и припомняне на основни истини за нашата вяра. Предлагаме ви откъс от читателско писмо, който би могъл да е начало на тази дискусия:
***
"…Виртуалната "реалност" е псевдо-реалност, а знаем добре кой е единственият "баща на лъжата". Участвайки в този "втори свят" ние само му помагаме в делото му да ни отклони от едиснтвения Извор на Живота. Да, Живота, защото Бог ни дава именно живот – и то вечен, а не реалност, временно съществуване или нещо такова. Защото и нещата имат съществуване, но нямат живот, защото не могат да влязат във връзка на любов, а извън нея всичко е псевдо-…. Църквата се осъществява в евхаристийното събрание, в което хората участват "наживо", т.е. с душа И С ТЯЛО, защо образът Божи е в тези двете като едно цяло…."
***
Отново напомняме, че Църквата е реално, а не виртуално пространство; че нито богослужението, още по-малко тайнствата могат да бъдат "имитирани" в интернет; че личното общуване със свещеник – и изобщо личното общуване между реални личности – е свързано с личното ни общуване с Бога. И това общуване не бива да бъде подменяно, дори с най-добри намерения.