Българска православна общност в Истанбул

Проектът за осветлението беше реализиран през 2003 г., като разноските бяха поети от истанбулската голяма община. Преди време започна ремонт, проектиран от Института за паметниците на културата. С дарение на пловдивската община бяха реставрирани иконите, някои от които са уникати. Истанбулската голяма община пое ремонта по укрепването на основите на църквата. Тези дни бе обявен търг за фирмата, която ще извършва укрепителните работи. Предвижда се да бъде подновена и осветителната система.

Желязната църква "Свети Стефан"

Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за “Свети Стефан” – желязната църква. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или – разпилени по целия свят.

Издига се в квартала “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.

Желязната църква – душата на народа ни и днес продължава да е символ на българската вяра.