Българският патриарх, множество духовници и миряни се простиха с дядо Добри в последния му земен път
С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия! (2 Тим. 4:7-8)
Негово Светейшество патриарх Неофит, множество свещеници, монаси и миряни от различни краища на България дойдоха днес в Байлово, за да се преклонят пред паметта на обичния дядо Добри и да го изпратят в последния му земен път. Тихият ангел, дивният старец, признат за най-щедрия дарител на множество храмове в България, си отиде на 13 февруари от този свят на 103-годишна възраст.
Днес, след заупокойната света Литургия, бе извършено опелото за дядо Добри, отслужено от Тивериополския епископ Тихон в съслужение с прот. Серафим Янев и други духовници от Софийска епархия. В заупокойната служба молитвено участие взе и самият патриарх Неофит.
След опелото Негово Преосвещенство епископ Тихон сподели пред множеството искрено и сърдечно слово в памет на дядо Добри, в което каза:
„В стремежа си към Господа, в своята обич към светата ни Църква, със своята скромност и пример, той запали сърцата на мнозина от нас… Той направи нещо, което ние всъщност копнеем да направим – искаме някак да се приближим до Бога, но не знаем как, и ни спират толкова много ужким съвсем обективни житейски причини. А видяхте, че той, един най-обикновен човек – без докторски и професорски титли, без висши духовни звания, се приближи толкова близко до нашия Господ, че Той Го приведе в Своето Царство…
Ще бъдете несправедливи, ако вие само ей така сте се радвали, че има такъв човек, който въплъщава нещо, за което ние копнеем. Защото той не искаше просто да му се радвате, да го възхвалявате, а искаше да запали сърцата ви, да ви накара да се замислите повече, и не само вие, но искаше това за целия български народ, и особено за тези, които живеят в охолство, може би заслужено, за което са се трудили много… Но дано те разберат, че човек е изпълнил най-добре човешкия си дълг, оставете християнския – за него изискванията са по-строги – говоря за човешкия дълг, когато е бил в служба на обществото, а в Църквата казваме – в служба на ближния.
Не оставяйте неговия живот в подвиг да бъде само едната лястовичка, която е донесла пролетта. Опитайте се вие лично и предавайте на всеки, който желае да ви слуша, че доброто трябва да бъде преумножавано; да предаваме повелята на Бога, Който е Абсолютното Добро.
Сигурно на много хора дядо Добри ще липсва, сигурно скръбта ви владее в този момент… Като утеха мога да ви дам само едно – дядо Добри отива в един по-добър свят, но оттам, отгоре ще наблюдава всеки един от нас – доколко обичта ни към него е била истинска. Бог да го прости!“
Покойният старец, който още приживе бе наричан светец, бе погребан в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното село Байлово. Но нека, както ни призовава в този скръбен ден Негово Светейшество патриарх Неофит, да пазим спомена за него не с тъга, а с „радост и надежда, че в България светостта и добротворството не са изчезнали“.
Представяме ви няколко кадъра от днешния скръбен ден в село Байлово, запечатани от журналиста Ангел Бончев…
Снимки: Ангел Бончев
