ВМРО и Атака гонят Свидетели на Йехова от Добрич



Може да харесате още...

6 Отговори

  1. В историята на света има два пътя. Единият е чрез силови методи, чрез демонстрации и натиск да оказваш влияние за твоите убеждения. Другият път е чрез силата на знанието, на житейския опит, на мъдростта и на справедливостта, придружени с чист и честен живот да отстояваш своите убеждения. Пътят на православието извън случаите, когато държавния репресивен апарат го е защитавал, е вторият път. Много по-лесно е да се правиш на религиозна милиция и да правиш митинги, демонстрации, да хвърляш запалителна смес в джамии и синагоги, да настояваш за държавна подкрепа при въвеждането на вероучение и да използваш политически лостове и много по-трудно е да бъдеш по-добър философ и богослов от папата, по-добър национален историк от немските и френски историци и по-добър литератор от образците на световната литература. Много лесно е да извиваш ръцете на национална основа, въпреки че без национална философия няма национализъм и много трудно е да бъдеш чист в истината на знанието и способностите.

  2. Ioan Jelkov каза:

    „…….под звуците на патриотични песни.“ Ето това са ключовите думи в целия текст. Всичко се свежда до това да се издигне в култ национализма, а християнството е инструмент. Да, в България има православна църква, но да се твърди, че българския народ( в смисъла на национализма) е православен е просто нелепо. Почти съм сигурен, че тези от демонстацията не знаят на изуст текста на Отче наш или Символа на Вярата, а те са задължителни за православните християни. Не пред залата на йеховистите тази ДЕМОНстрация, а пред Св.Синод моля!

  3. Решение от 19.05.2004 г. на ЕСПЧ по делото Лотер и Лотер жалба № 39015/1997 г.

    […]

    „Като се има предвид, че чл. 9 от (Конвенцията), практиката на Съда [b]и Конституцията на Република България защитават свободата на вероизповеданията и религиозния плурализъм[/b], включително доколкото „Свидетели на Йехова“ са засегнати: [b]Като се има предвид, че на 9 март 1998 г. България и „Свидетели на Йехова“ са постигнали приятелско споразумение по жалба № 28656/95 под ръководството на Европейската комисия по правата на човека[/b], в което се заявява, че „Свидетели на Йехова“ ще бъде регистрирана официално като религия, Като се има предвид, че в преамбюла на новия Закона за вероизповеданията (от декември 2002 г.) се потвърждава правото на всеки индивид на свобода на … религията … (и се забранява преследването въз основа на религиозните вярвания), [b]Като се има предвид[/b], че (култът „Свидетели на Йехова“ е регистриран като религиозно вероизповедание в България…“

  4. Киприан Стоянов Бербатов каза:

    Трябва да се действа като във Византия-Великата ПРАВОСЛАВНА империя. Не трябва да се позволява на протестанските секти да манипулират хората.

  5. в лоцунга за запазване на националната идентичност, която е основа на претенциите на политици, учени и църковници има три основни пункта. единият е православието, другият е крилицата, а третият е национално-историческата традиция, схващана като материалистична интерпретация на културно-историческото ни наследство. В защитата на тази идентичност не се позволяват пробиви в чистотата на православието, в смяната на азбуката и в тълкувания на историята и миналото на народа, които противоречат на официалните държавни схващания по този въпрос. Привилегиите и благините на БПЦ лежта в буквалния и преносния смисъл върху тези три пункта. Дали обаче тези три пункта гарантирант националната идентичност, по начина, по който са разработени в България. Първо, тръби се за опасността от сектите, а никой не предупреждава за опасността от интернационално нашествие в православието. Второ, проблема за кирилацата се сгваща като графичен проблем, а той е философски по смисъла на старобългарския език.

  6. Принуждавам се да правя втори коментар. Та значи интернационалното нашествие в православието, неразработения философски аспект на кирилицата и интерпретацията на историко-културното наследство не се разработват в национален дух, та да очакваме от политиката на БПЦ да гарантира запазването на българщината. Интересно е например, че за паметника на незнайния турски воин се вдигна по-голяма олелелия от строежа на джамии. Този факт означава, че в композицията на националната идентичност, върховенство имат не постулатите на религията или интерпретацията на философията на българския език, а търкуванията на историко-културното ни наследство. Тези тълкувания обаче, в сумата на известните ни произведения от модерността не насочват българина в ортодоксия, а в секуларизация, модернизъм и исторически материализъм. И тук подкрепата на БПЦ за тази интерпретация, с оглед на факта, че се наливат пари в материята на култа, а не за създаване на кадри на религията, е стряскаща за грамотния вярващ.