“Вонмем” и “Алилуя” или един концерт на “Мизар” в София
Концертът на легендарната македонска дарк уейв група събра завидна публика на 25 септември в Театъра на армията. Изненадващо беше за мен да открия една различна посока в развитието на балканския ъндърграунд – от тъмнината на тоталитарната студена вълна до християнските откровения на Мизар в последния им албум “Кобна убавина” ( в английския вариант “terrible beauty is born”).
Ѕвонат ли камбаните или ми се причинува,
одамна не сум слушнал таква Божја милина.
Не можам да верувам дека е си невидливо:
безбојни облаци и проѕирни планини
…како убав сон!
Оној што ме возљуби ми ја отвори вратата,
нежно ме помилува и ми рече: погледни
…а јас беден слеп!
Погледни нагоре, нели, Сонце те огрева,
пушти глас од длабини (и убиј ги со убавина)
да чуеш ридов како одзива
…со сета сила!
Едва ли много от облечените в черно почитатели на Мизар забелязаха как Горан се прекръства преди да напусне сцената, но съм сигурен че имаше кой да го види. И така, Мизар с чудесния “Кобна убавина”, една група възкръснала от пепелта след години затишие…
Чудесният видеоклип на Почесна стрелба заедно с това интервю си заслужават вниманието:
Извадки от интервю с фронтмена на група Mizar – Горан Трайкоски
Източник: Gorgon
В твоите текстове има много песимизъм. Май е типичен за Балканите. Смяташ ли, че хората тук са се превърнали в нихилисти? Не се учат от грешките си?
В момента у мен възниква питането: какво е песимизъм. А какво – оптимизъм? Смятам, че някои състояния на човешкия дух се постигат заедно със съзнанието, а някои със словата. Авва Силуан Атонски в началото на миналия век е казал, че "знанието само увеличава болката" , за да добави по-нататък "Дръж ума си в ада и не се отчайвай!”. Тъгата и радостта се две неща, които се "водят ръка за ръка" , ходят заедно, неразделни са. Тъгата не съответства на реалноста, на нашия реален живот, на нашата реална паднала природа, радостта е нашата истина, тази, на която се надяваме, това, което смятаме за наша природа, дадена от Бога. За да бъдеш радостен трябва да вкусиш тъгата, иначе няма с какво да сравниш, за да разбереш какво е да бъдеш радостен. Аз се старая целият ми живот да бъде една радостна тъга, една хармония на противоположности. Обратно на това, аз бих бил един покрит с weltschmertz Lord G. Byron, или пък "бард" на глупостта, чиято "радост" се излива от канализацията на Пинк или Планет. :-X
Изпълнявате и традиционна македонска песен. Спомням си, че и Кисмет имаха песен, оригинално изпята от Ваня Лазарова. Обичат ли хората в Македония традиционната музика? На мен ми се струва (дано не е така), че тук националната идентичност се губи все повече и повече. Традиционнтата музика се счита за отживелица. Оставаме ли без корени?
Това е така, такъв е нашият живот в този еднополюсен свят. Това е период на изгубено равновесие, господство на Мондиалистите, на Атлантистите. Континенталната цивилизация, или културата на "земята" е в дефанзива и тъкмо на това се дължи постоянният дисбаланс на световната геополитическа сцена. Повече за това може да научите от Александър Дугин, за мен един от водещите философи на съвременността.
В този еднополюсен циливизационен модел еднозначно не е модерно човек да бъде традиционалист.
Като споменах "политически некоректни", какво мислиш за глобализацията?
Сега ще те изненадам.
По своето цивилизационно убеждение аз съм глобалист, а не антиглобалист. Глобализмът е една благородна идея и напълно кореспондира с универсалните порядки на нашата Християнска цивилизация. "Аз разбирам света единствено като поле за културна надпревара между народите" е казал големият трибун на Македонското освободително движение Георги Гоце Делчев. Това е блестящ пример на позитивен глобализъм, който само като такъв трябва и може да се построи. Само че тук има едно големо недоразбиране, или по-добре да се каже измама. Това, което днес медиите представят като глобалистична идея е погрешно. Зад идеята за “глобализма” всъщност е скрита едина доста стара мода, а това е колониализмът или империализмът, ако повече ви харесва. Днешният глобализъм е само повампирената идея за повторно Британско господство, един вид Неокомънуелт (Neo-Commonwealth), облечен в униформата на Съединетите Американски Щати. Това е добър театрален костюм, който, както виждам, отлично функционира като камуфлаж за общественото мнение , или на жаргонен език казано – "за всичко са виновни САЩ и Вашингтон". Но "заекът на Алиса" лежи скрит в дупка, чувства се добре и никой не го сочи с пръст.
Според теб трябва ли артистът да е политически ангажиран? Някои смятат, че изкуството е за изкуството и трябва да се държи далеч от политиката и изобщо от живота.
Абсолютно да!
Всички истински артисти са били и са ангажирани политически, в позитивния смисъл на понятието политика. Искате ли пример? Моля: Shakespeare, Schiller, Marley, Jello Biafra, Пушкин, Рацин, Del Naya, Barrico, Hemmingway, Chaplin, von Trier… но не искам да бъда разбран погрешно: политическият ангажимент не е достатъчен, не е норма, която трябва да се постигне, за да бъде добър авторът. Много важно е дали артистът е на страната на истината, на страната на универсалните ценности – както артистични, така и политически. А те са едни и същи и никога не са в конфликт.
Какво би искал да те попитам, а пропуснах?
Аз искам да попитам едно нещо читателите на това интервю: дали Любовта и Истината са едно и също? Точно това беше централният въпрос на албума "Кобна убавина". Чуйте последния ни албум и помислете!
