Във Влашко в памет на починалите играят хоро



Странностите на влашките обичаи

Ако вярваме на Свобода Бъчварова, че българинът има особени отношения с Бога, които го отличават от общоприетите православни традиции, то в т.н. села с влашки корени езичеството, примесено с православни практики, надминава всякакви представи за необичайност и чудатост. В миналото не един и двама висши духовници са се опитвали да изчистят от тях излишното и дори вредното. Това не е могло да се осъществи.

Тоталитарната власт също е водела редица несполучливи битки за заличаване спомена за религиозни вярвания, както и за много обичаи, донесени от земите на север от Дунава. С някои е успяла да се пребори. С Великденското хоро в памет на починалите обаче, не е могла да се справи. Хората са се жалили до различни институции и са го запазили. Колкото и странен да е обичаят, все пак е запазил спомена за Великден. Празник, недолюбван от властта.

Хорото се играе на Светли понеделник след обяд на мегдана, а по-късно – на стадионите и на площадите. Църквата не разрешава помен за починали от Лазаровден до Томина неделя, освен ако е опело или четиридесет дни от кончината. През Светлата седмица пък за всеки християнин е отредена радостта на Възкресението. Дори най-големите грешници в ада биват оставяни без обичайните мъчения, а някои вярват, че починалите в този период отиват направо в Рая. Съд и митарства за тях няма. Ако използваме съвременните изразни средства, това е Божия промоция за всеки, добрал се до Небесното царство в този период.

Великденско хоро в с. Софрониево

Но традицията в селата и градчетата покрай Дунава, в които още се помни стария език от княжествата Влашко, Трансилвания и Молдова, е по-силна от канона. Още в ранния следобяд всички жители се събират на определеното място, пременени задължително с нови дрехи, поканили цялата челяд от близо и далече, носейки кошница с яйца, поне един козунак и нова или чиста кофа, налята с пенливо вино, украсена с китки пролетни цветя. Всеки се хваща да изиграе поне едно хоро. През това време започва даването на чаша вино, парче козунак и писано яйце на играещите. Раздаващите за “Бог да прости” застават в средата на хорото, а когато подават своята лепта, танцът спира за малко или този, на когото се дава, излиза от него. Смята се за опозорено семейство, което на този ден не е изнесло вино и козунак в памет на близките си, особено, ако са починали преди близо година. Така хорото, което отначало е мълчаливо и почти скръбно, след час се превръща във веселба и надиграване. Може би тази жизненост е в унисон с възкресното настроение за победата на живота над смъртта. А може би тези, които скърбят за своите отишли си близки, под въздействието на многото количество опитано вино забравят поне малко за мъката. Защото е обидно да се откаже поднесената чаша. Ако не може да се изпие, поне се отпива от нея и се излива на земята. А хорото се вие, все по-буйно и странно. Хорото, в което дедите ни може би са закодирали истината, че в Съдния ден всички живели на земята ще възкръснат. Едни за вечен живот, други – за вечни мъки. Поне ще се видят. За миг или вечност. Това все още никой не знае…

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...