Въпросът за богослужебния език е темата на февруарската дискусия от поредицата „Православие и съвремие“
„Литургията може да бъде сравнена с човек, осветяващ с фенер – част след част – познато, прекрасно, но в нощната тъмнина скрито здание; в отделните му части ще се разпознае цялото здание в неговата монументалност, единство и красота.
Така е и в нашата Литургия, извършваща се на земята, но в пълнота на небето. В нея ни се разкрива и дарува тайната на спасението на света от Христос в цялата й пълнота и многочастност…“. Дали на фона на тези красиви думи на протопр. Александър Шмеман дебатите за богослужебния език изглеждат някак маловажно и дребнаво? Според застъпниците на идеята, че богослужението трябва да е изцяло на съвременен български език, въпросът е важен именно за пълнотата на преживяването и съ-участието в Литургията. Привържениците на обратната позиция пък също имат своите аргументи. Февруарската дискусия от поредицата „Православие съвремие“ има за цел да срещне противоположните гледни точки по темата. Своето мнение ще споделят участници от различни поколения, които ще бъдат насреща и за вашите въпроси. Очакваме ви!
Участници
ставр. иконом Ангел Ангелов
Предстоятел на столичния старинен храм „Св. София“ и протосингел на Софийската света митрополия. През 1997 г. е ръкоположен за свещеник. Преподавал е християнска философия като хоноруван асистент в Богословския факултет. Специализирал е в Старокатолическия факултет на университета в Берн, Швейцария. Служил е в параклиса „Св. Троица“ и в църквата „Св. Мина“ в столичния квартал „Модерно предградие“.
Венета Дякова
Завършва българска филология в СУ и работи като журналист във вестниците „Студентска трибуна, „Демокрация“ и др. След работата й в сферата на журналистиката, се посвещава на учителската дейност като дългогодишен преподавател по български език и литература в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Преводач и редактор на десетки книги към издателството за православна литература „Омофор“.
Пламен Иванов
Завършва бакалавърска степен по богословие в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и магистратура „Историческо и практическо богословие“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Темата на магистърската му теза е „Проблеми на богослужебния език в Българската православна църква (края на ХХ и началото на XXI век).“ В момента е студент по славянска филология със словашки език (последен курс). Автор е на статии, посветени на християнската тематика, в печатни и интернет медии.
Модератор
доц. Костадин Нушев
Преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на СУ. Води курс по християнска биоетика в магистърска програма на Философския факултет на СУ. Член е на Централната етична комисия по трансплантация. Автор е на пет самостоятелни книги (монографии и студии), на над 30 публикации в научни издания и на множество статии в църковния периодичен печат и в православни интернет издания.
Къде: ателие-книжарница „Къща за птици“ (София, ул. Проф. Асен Златаров 22)
Кога: 13 февруари (четвъртък) 2014 г., 18:30 ч.
Някои твърдят, че богослужението на съвременен език е по- разбираемо. Но литургиката сама по себе си е тайна,която не може да бъде разбрана на вербалносемантично ниво. Чрез литургиката човек се включва в духовната реалност,тя не е разказ или ребус.Ако е така човек би могъл да я усвой, седейки в кресло с книга в ръце зад бюрото. При древния език има мистика, той трогва сърцето на човека, заставя да звучат съкровени струни на душата.Може да разбрем смисъла и значението на съвремемен език, но това прави ли разбираема тайната на богослужението?Новият език е подобен на вода,която може да утоли жаждата, но
ще остави душата хладна, а древният език е вино, веселящо и радващо сърцето на човека(Пс. 103:15). Това не съм го казала аз, мъдри духовници. Затова съм против православния модермизъм.
П.Халачева