В България съществува Велик архонтски събор
Архонт Ованес Мелик Пашаев пред "Вяра и общество" тази събота
Един месец и десет дни, след като г-н Ованес Мелик Пашаев пое ангажимент да бъде гост на предаването "Вяра и общество”, той най-сетне изпълни обещанието си. От разговора с него ще научите, че в България наистина действа Велик архонтски събор, в който, освен Старозагорския митрополит Галактион членуват и други български архиереи, както и че т. нар. архонти не се притесняват от званията си, защото не са ги поискали, а са им били дадени.
Г-н Ованес Мелик Пашаев смята, че Светият синод не е обявил титлата „архонт” за противоканонична, защото въпросът е визиран само в синодално становище, което не е разпратено до епархиите. Според него всеки митрополит имал право да дава каквито прецени отличия на заслужили миряни.
В същия брой припомняме важното място на древна Сердика в утвърждаване на християнството с репортаж, посветен на 1700-годишнина от едикта на император Галерий, която се чества през 2011 и 2012 г.
За юдео-християнската основа на мюсюлманската религия и за образа на Спасителя в нея ще разговаряме с преподавателят в Богословския факултет на СУ Клара Стаматова – автор на книгата „Ислямската представа за Иисус Христос”.
Напомняме ви, че „Вяра и общество” се излъчва от 8.00 ч. в събота по БНТ-1. Излъчването по БНТ Свят е в неделя (8 януари) от 9.00. Можете да ни гледате и на електронната страница на предаването – „БНТ Продукции”, раздел „Религия и История” – в сайта на БНТ www.bnt.bg. Всеки пореден брой става достъпен за потребители след 12.00 ч. в събота.
На погребението на майка ми попа, с който се познавам от десет години и знае, че съм безработен и в тежко положение ми взе 7О лева, които са безданъчни и без отчетни за хазната, която финансира кадрите на религията у нас. А вие ни занимавате с архонти и разни глупости на религиозните изгъзици.
http://www.bg-history.info/5351/Za-religioznata-i-kulturnata-priemstvenost-v-bulgarskata-istoriia–.html
Философията на общото съжителство изисква разбиране на ближния, изграждане на доверие, взаимопомощ, съпричастност, състрадание, опит да се разбере мотивацията на мислене, говорене и действие на човека и разбира се една обоснова общоствена структура, която да подрежда обществото. Българите се организират по родов принцип и по принципа на политическата обвързаност, която у нас има религиозни измерения още от епохата на Възраждането, според проф.Тончо Жечев. Те нямат обособен елит, който да е самостоятелен , а всичко е народно и с разбиране, че насъщните неща се полагат на българите. След Владикин българите нямат теория на държавността освен интернационалния замисъл с имперска амбиция с помощ от СССР след О9.О9.1944г. и фактически с контестацията на комунизма живота им стана хаотичен и пълен с чалга и рок музика, които са еднакво зле в културно отношение. В тази обстановка БПЦ използва хаоса и народното за да гуши.
http://www.bg-history.info/5410/Za-viarata-i-idolite-na-istoriiata.html
В историята на комунизма в България по религиозния въпрос има един двоен стандарт. От една страна БПЦ се легитимира чрез свои хора, някои повярвали комунисти или отнасящи се с респект към историята като защитник на нацията и на народното, кето и дава облегчение от страна на управляващите. От друга страна БПЦ търси международни връзки, като учи че е вселенска и само територията я прави българска поместна Църква и се опитва да контестира комунизма чрез учение за духовност. Изолацията на БПЦ през комунизма е само храмова – т.е. спрират се хора да не посещават служби и се ограничават ритуалите. Същевременно сградния фонд са пази като народен и като произведение на изкуството и културата и се наливат средства в рестварацията на старинни предмети на култа, оценени от времето на Людмила Живкова, която имаше респект към историята като културни паметници, към които има народен култ в България. Така БПЦ поддоръжа добър стандарт, добър имидж и лежи на разработките на гореспоменатите хора.
БПЦ, дали може да направи опит да докаже, че хората работещи в нейната структура имат връзка с Бог и не са политически и финансово обвързани нещастници, готови да занимават обществото с полу лъжи и несеризни измислени теми? Толкова ли няма един богослов, който да не му пука за насъщния и да каже пред обществото кой е другарят Пашаев и подобните му Архонти? Как да станеш православен, всичко е лъжа и фалш?! Очевадно е!????!!!!????!!!!!???????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!??????????????????!!!!!!!!!!!!!!??????????????!
Защо е това предаване, за да обработва общественото мнение в светлото бъдеще или за параван на политически завързаната Църква?
Ако БПЦ иска да е все и вся в живота на българите нейните хранени хора, както пише в един старобългарски надпис следва да се докажат като Божии хора – да си продадат имуществото според думите на Христос, да живеят като първите християни, да показват мъдрост и незлобливост, да живеят заедно с тегобите на ближния и да имат продукция, изразяваща се в социална, културна, просветна и духовна дейност. Та кой може да се спаси, възкликнали хората, когато разбрали колко много се иска за да се неречеш Христов, на което Христос рекъл – невъзможното за човеци и възможно за БОга, но ако лежим и инкасираме историческата героика и идията за святообщонародно дело, жертвите на мъчениците и разработките на светските специалисти -български и чужди и на Бог няма да е възможно да ни спаси. ЧНГ на всички, които имат здрава българска духовност и не страдат от зарибителния синдром на Мистика и ритуал ООД, т.е. БПЦ.
http://www.bg-history.info/5426/Istoricheskata-priemstvenost-kato-duhovno-vuzpitanie.html
В България съществува велик ВАГАБОНТски събор, начело с галактическия Агент Мишо!
Дядо ми, който беше фронтови офицер, жертвал живота си срещу немци, сърби и албанци, носител на два кръста за храброст и седем медала от Втората световна война , разследван на два пъти и подготвян за лагер и затвор от бившата ДС с досие от 4ОО страници с кодово название „Враг“, за което съм писал ми казваше, че поповете правят всичко за пари и не мога да очаквам от тях милост, състрадание и помощ. Аз не го послушах, защото бях облъчен от старостилците, които са известни с високата си религиозна грамотност и липса на любов и грижа за ближния. Та сега си давам сметка, колко прав е бил опитния ми дядо, защото заради религията се бях обърнал срещу моите учители – историци и колеги от Университета, скарах се с приятели и близки, започнах работа с богословите и религиозни дейци. Историците и приятелите ми някои от тях атеисти ми простиха и не ме корят и ме питат как съм в тези тежки времена. От религиозните хора малцина ме питат как съм и главно приятели и светски лица ме мислят -факт!
Има едно сериозно положение в днешна България, което се отнася за всички сфери на човешка дейност – за божествените неща не мога да говоря има си богослови с дух или без дух?! У нас се минава през образованието, приятелските кръгове и междуличностните взаимоотношения, защото през модерността политиката е с религиозни обществени и ментални измерения. Така у нас има хора които си учат доборосъвестно и реално си заслужават оценките от оторизизираните от българската държава лица, има такива които си купуват дипломите и има такива, които са фалшиви отличници, т.е. не заслужават оценките си, но по различини причини те са завишени. Хората, които са реални отличници спят спокойно и си изкарват хляба честно с квалификацията си. Хората с купени дипломи знаят, че не са подготвени и е възможно да си повишат квалификацията и знанията с оглед изискванията на живота. Фалшивите отличници обаче не знаят, че не са подготвени и правят гадости, когато виждат слабостта си. А поповете в БПЦ какви са?
Когато си мисля за паметта на майка ми Маргарита си спомням, че тя не възразяваше срещу религиозните ми занимания, само ме предупреждаваше да не изпадам в крайности и да не храня свръхочаквания към религиозните лица в България. Когато имах пари давах на поповете и на храмовете и организирах водосвети и посещения на религиозни места, което е доход за тамошните им икономи, както актуално се наричат управляващите имотите си попове. По времето на Жан Виденов майка ми ходеше със скъсано палто на работа и се грижеше за мен за да мога да работя според убежденията си.Един път я почерпиха един бонбон, който тя изпусна и той падна на тревата. Майка ми, която много обичаше сладко и не беше яла шоколад от месеци се наведе, избърса бонбона и го изяде. В същото време жените на поповете, на които давах от нямането си по примера на бедната вдовица от Евангелието ходеха с кожени палта и скъпи коли и ми говореха, че ще има награда на Небесата и че важното във вярата е дипломацията. Нима БПЦ е вяра?
Към г-н Чурешки.
Думи, думи …
„Вярвам в един Бог … и в една съборна и апостолска църква…“
Един ден пред съда няма да ни питат какъв ти беше „попа“ или патриарха. А църквата сме всички ние. Затова нека да направим каквото трябва и да помогнем: аз, ти и другите християни.