В Русе се проведе дискусия за езика на Църквата с участието на митрополит Наум
На 19 декември поредицата дискусии „Православие и съвремие“ гостува на Русе. Темата на срещата бе „Езикът на църквата. Мисия и съвременност“, а участие взеха Русенският митрополит Наум и младият докторант по богословие Пламен Иванов. В рамките на събитието бе представен и документалният филм „Песен и молитва“, посветен на църковната музика и светата Литургия.
Модераторът на дискусията Пламен Сивов, изпълнителен директор на фондация „Покров Богородичен“, очерта важните щрихи по темата: „Трябва да си отговорим на въпросите доколко езикът на Църквата стои като предизвикателство пред нас, чия отговорност е посланието на Православието да стигне до хората – дали е на Светия Синод, дали е на свещениците, дали е въобще на християнина – защото ние също носим отговорност, тъй като не сме потребители на религиозна услуга, а част от Тялото Христово и сме призвани да свидетелстваме“.
„Вярата се приема не само чрез сърцето, но и чрез разума“
В своето изказване Русенският митрополит Наум сложи акцент върху проблема за богослужебния език. Ето и част от неговото изложение: „Въпросът за богослужебния eзик може би няма да бъде решен бързо, както се иска на голяма част от нашите вярващи. Защото всяко ново нещо може да срещне естествено съпротивление… До този момент ние имаме преводи на новобългарски на Златоустовата литургия, на требите, на всички църковни последования, за да бъдат разбираеми за всички вярващи…
Видно е обаче, че за нуждите на съвременността това, което е постигнато до момента, не е достатъчно. Свети апостол Павел ни казва, че в храма предпочита да каже пет думи разбрани, отколкото хиляди думи на език непознат. Когато влезем в Божия храм, трябва да се съсредоточим върху богослужението, върху църковните песнопения – ако те не са на познат за нас език, ще ги слушаме като една прекрасна музика, но човек няма да успее да вникне в същинския смисъл на думите, а и светите отци ни учат, че трябва да съсредоточим и ума си в молитвата. Преводът на богослужебния език от църковнославянски може и да не бъде завършен в близките 20-30 години, но началото е дадено, а виждаме и усилията, които полагат някои специалисти като протопсалт Методий Григоров от Сливен, който се е заел с превеждането на църковни песнопения.
Вярата се приема не само чрез сърцето, но и чрез разума. Зад всеки един външен израз, зад всяка една изказана молитва в православното богослужение се крие нещо дълбоко вътрешно и мистично, което лично докосва всеки от нас. И за да може наистина то да достигне до всеки, това трябва да бъде разбрано и след това осмислено.
Но както чухме да казва отец Георги във филма „Песен и молитва“, не е хубаво дори и 1% да бъде изгубен при превода от църковнославянски на български. Да вземем например песнопението „ Господи возвах“ – българският превод е „Господи, към Тебе викам“, но думата „возвах“ носи по-сложен значение – освен желанието на човека да бъде чут от Бога, тук е вложен по-дълбок смисъл – този човек е с преизпълнено от болка сърце, защото Господ не го е чул“.
За личното усилие и „снизхождането“ на Църквата към човека
Въпросът за богослужебният език отключва по-широк дебат за това как Църквата се отнася към света изобщо, и тук съществува рискът да се премине към две крайности. Според Пламен Сивов: „Едната крайност ни тласка в посоката „само на църковнославянски“, тоест Църквата трябва да бъде отвъдна, тя трябва да се държи като нещо не от мира сего, и за да стигнеш до нея, единствено ти трябва да положиш усилия, а не тя към тебе. Другата крайност са онези гласове, които говорят за това, че Църквата трябва да е абсолютно достъпна, да слезе при хората до такава степен, че да стане като един от нас, да стане неразличима от всичко останало. Някъде помежду тези две крайности е истината, или може би тя е отвъд тези противопоставяния. Защото Църквата парадоксално съчетава и двете неща – тя наистина не е от мира сего, но тя е в мира сего. Тя, от една страна, трябва да слезе при нас , да ни предаде посланието по начин, по който да го разберем, но от друга страна, „царството небесно насилници го грабят“. От нас също се изисква усилие, тези „насилници“ не са някакви разбойници, а хора, които полагат усилие. Тоест човекът трябва да преодолее нещо в себе си. Ако ние се откажем от абсолютно всичко старо в името на нещо ново, рискуваме да изгубим нещо важно, да изгубим есенцията“.
Позицията, че богослужението, макар и съхранено от древността, не е статично, а оттук и богослужебният език трябва да се променя, застъпи представителят на най-младото поколение вярващи Пламен Иванов – филолог и докторант по богословие към Шуменския университет. „Църковнославянският спада към мъртвите езици, той е спрял да се развива, в него не навлизат нови понятия. Тук не става въпрос да вкарваме в езика на богослужението някакви новонавлезли чуждици, а за стремежите на нашата душа да се изрази по нов начин. Според мен не бива и по отношение на богослужението да слагаме рамка – богослужебният език също се развива, той не е статичен. Църквата провъзгласява нови светци, за тях се пишат нови служби. Да кажем, че трябва да се премахне църковнославянският е пресилено, ако кажем обаче, че единствено той трябва да остане, пренебрегваме един важен аспект на богослужението – неговата катехизационна роля. Когато някой пристъпва вратите на храма и очаква в пълнота да приеме това, което Църквата му предлага, а ние обаче заключим това знание, поставяйки езикова бариера пред него, той бързо би се отказал да навлиза в тези дебри. Именно тази бариера е проблем за много млади хора днес“, отбеляза Пламен Иванов. Той обърна внимание и на провелите се дискусии за езика на богослужението в Руската и в Сръбската православна църква: „Днес в Русия се служи на църковнославянски, но всички богослужебни текстове са преведени на съвременен руски, така човек може да сравни текста и да разбере точно вложения в него смисъл. При нас обаче все още не е преведен един сериозен корпус от богослужебни книги. В стремежа си да помогнат на своите енориаши в разбирането, някои свещеници сами се захващат да превеждат, но това според мен трябва да стане единно, със санкцията на Църквата“. В края на своето изложение младият докторант зададе реторичния въпрос: „Дали българският език не може да изрази всичко онова, което мислим и чувстваме , на едно високо ниво, а е необходимо за се преклоним на някакъв друг език или на чужда редакция?!“.
Русенският митрополит Наум подкрепи убеждението, че българският език в храма e важен за онези, които тепърва навлизат в същността на богослужението на Църквата. „Нека вземем например езика на Гръцката православна църква. Вярващите могат да си вземат малки служебници, в които всеки лист е разделен на две, както е и в нашия Требник – от едната страна е текстът на старогръцки, от другата – на новогръцки. Всеки един от християните може да следи текста. Разбира се, в Гърция ситуацията е по-различна и поради обстоятелството, че децата от малки изучават предмета религия в училище, посещават храма и свикват отрано с богослужебния език“.
Той обаче подчерта и риска да се възприеме подходът „български език в богослужението на всяка цена“. Затова допълни: „Когато говоря за превеждане на богослужебните книги на български, нямам предвид изхвърляне на църковнославянския от богослужението. Отидете в някой манастир и кажете там, че трябва да служат на български – ще ви изхвърлят от църквата и няма да можете да влезете повече вътре. Трябва да се направят преводи, след това да се пристъпи към дискусия, и евентуално преди да се пристъпи към вземане на генерално решение , да се използва възможността, която и други поместни църкви са допуснали – всички богослужебни книги да бъдат отпечатани, така че в тях да са включени и двата езика – и църковнославянски, и български, за да може всеки християнин да следи богослужението. Разбира се, важното е, че поне проповедта в храма е на български, за да може всичко онова, което свещеникът е подготвил като послание към хората, да бъде наистина чуто и да достигне до всеки…
Не може с лека ръка онова богатство, което са оставили светите братя Кирил и Методий, съхранено в продължение на столетия, сега да бъде захвърлено. Защото нека се запитаме – дали ако това стане, хората ще влязат в църквата. Кой гарантира, че богослужението само на български език ще напълни храмовете?! Кой гарантира това, при положение, че поне 40% от свещениците в България служат почти изцяло на български език, а в нашата епархия те са поне 70%. Ако посещавате редовно богослужението, ще видите, че в храма почти няма хора… Нашият народ много добре е казал: „Господ дава, но в кошара не вкарва“. Тоест всеки от нас, който желае да води духовен живот по стъпките на Православието, трябва да отговори за себе си какво той очаква да бъде неговата Църква и по какъв начин той очаква да се развие като личност в тази Църква. Ако Църквата се обезличи, ако тя загуби хилядолетната си традиция, ще бъде ли Църква? Не. Замяната на един език с друг на богослужението не означава, че храмовете ще се напълнят – не се заблуждавайте! Връщането на стария календар не означава, че храмовете ще се напълнят! Ето че има съвременни, нови предизвикателства, които изискват всеки един от нас да осъзнае и да намери своето място в Църквата. Те изискат усилия, които всеки може и трябва да положи, за да бъде храмът Църквата, която той обича и в която намира душевно спасение. Това е дело на всеки един от нас, защото всеки носи отговорност за собственото си спасение“.
Дискусията за богослужебния език провокира разгорещен спор в публиката, особено сред присъстващите духовници. Сред аргументите, които се чуха в защита на църковнославянския език, бе това, че „в него има непреведими думи“ и дори, че е „необходимо връщане на задължителното изучаване на руски в училище“ с обяснението, че това ще улесни
младото поколение в разбирането на църковнославянския. В подкрепа на богослужението на български пък бе изтъкнат аргументът, че си струва да се направи този опит за слизане на Църквата към хората, тъй като залогът е „преминаването от смърт към живот“ на човека. В този смисъл бе и сравнението на Църквата с родителско Тяло, а знаем, че „родителят прави всичко възможно детето да го разбере“…
Екипът на Православие.БГ благодари за топлото посрещане на Русенската света митрополия и на русенската публика в навечерието на Рождество, с надеждата за нови и все по-ползотворни срещи.
