В София ще бъде представена книгата „Българи светци“

В четвъртък, 17 юни, от 11.00 часа в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София ще бъде представена книгата "Българи светци". Книгата е посветена на историята на българската християнска цивилизация. Тази богата, драматична и многопластова история е представена чрез галерия от личности, които православната църква и вярващите почитат като светци и небесни застъпници – личности, свързани с нашия древен народ, с най-старата от днес съществуващите национални държави в Европа – България.

Като древен християнски народ ние, българите, почитаме светците, преподобните и мъчениците в тяхната универсална цялост. В нашия християнски пантеон влизат древните Пророци, светите Апостоли и Отци, преподобните и мъчениците за Христовата вяра, ярки фигури като св.св. Георги, Димитър, архидякон Стефан, Константин Велики и Елена и други имена от общочовешката християнска история. Всички те са светци и на българите. За тях се разказва в старите български ръкописи, пред техните ликове вярващите българи се молят във всеки Божи храм и днес.

Идеята на тази книга е да бъдат разгледани онези светци, които са българи по потекло или имат своето място в българската история, независимо от техния произход. По този начин те са възприети от българския народ като “свои”, като българи. Още през античната епоха християни от различни краища на тогавашния свят разпространяват Божието слово по българските земи (Мизия, Тракия и Македония), като сред тях има мнозина светци и мъченици от тракийско потекло. Броят им е много по-голям от включените в тази книга, в която са показани главно “знаковите” личности, възприети като част от българската история.

Кои и колко са светците българи? В какво се изразява светостта на тези личности? На тези въпроси са се стремили да дадат отговор за себе си и за потомците още средновековните книжовници и църковни дейци. В края на ІХ и през Х в. българската църква канонизира Светите братя Кирил и Методий и техните ученици (групата на Светите Седмочисленици), владетелите Борис-Михаил (852-889, поч. 907) и Петър (927-969), царски родственици, висши архиереи и прочути монаси. Изграждането на българския светителски пантеон е продължено от патриаршиите в Охрид и Търново, от бележити писатели като архиепископ Теофилакт Охридски, св. патриарх Евтимий, от останали за съжаление неизвестни по име автори на жития и други агиографски творби. В епохата на османското робство се проявават нови светци, особено т.нар. “нови мъченици” – българи и българки, заплатили своя отказ да приемат исляма с цената на жестоки страдания и собствения си живот.

Св. Паисий Хилендарски, един от най-ярките родоначалници на българското Възраждане, споделя пред своите читатели, пред своя български народ: “Можах да намеря толкова имена на свети мъченици, които са били от български род: имена на двадесет и девет мъченици се намериха в България. На първо време турците избили многоброен народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданията им и така страданието и имената им преминали от род на род в забрава (…) Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги (…) За някои светци има написано пространно житие, но тук написах накратко, колкото да ги събера всички заедно в тая кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци има от българския род. Тук се написаха петдесет и осем, толкова се и намериха…”

И в по-ново време въпросът за светците българи занимава изследователите, представителите на духовенството и самите вярващи. В тази книга са включени и редица слабо познати или на практика неизвестни светци. Някои от тях са канонизирани още през Средновековието, въпреки че култовете към тях са заглъхнали по различни причини. Сред тях срещаме българи, признати за духовни учители и водачи на други християнски народи, въобще българи, живели извън историческите и етнокултурни предели на България.

Книгата “Българи светци” е изградена под формата на синтезиран разказ за историята на българите от древните времена, за развитието на цивилизацията по историческите български земи: географските области Мизия (от делтата на Дунав до р. Морава на запад), Тракия (от Стара планина до Егейско море), Македония (вкл. онази част, която днес е в гръцка територия). Поради превратностите на историята, м резултат на световните военнополитически катаклизми през ХХ в., днешните граници на България категорично не съвпадат с онези, в които повече от тринадесет века живее българският народ – истина на истините, която нямаме право да забравяме! Това е и територията на “българската святост”, за която се разказва в тази книга.

Водени от стремежа си да проследят българската християнска история, очертана от фигурите на светците българи, авторите на тази книга предлагат на читателя 118 статии за светци и групи от светци, някои от които (40-те Пловдивски мъченици, 26-те Зографски мъченици, 110-те Търновски мъченици и др.) са твърде многобройни. Включени са и статии за бележити българи, което все още не са канонизирани от Българската православна църква според нейните традиции и канон, но са възприети от самия народ като многозаслужили за България и Христовата вяра. Предвид споменатите в историческия разказ известни имена на българи, включително на държавници с доказан принос към църквата и българската идея (Симеон Велики, Самуил, Калоян, Иван Асен ІІ, Иван Александър и др.), тази книга има характер и на своеобразна енциклопедия. В нея, в една или друга степен, става дума за огромен брой българи, които са притежавали изявени християнски добродетели, нравствени качества и поведение, искрен патриотизъм. Могат да бъдат изброени хиляди имена на мъже и жени, както и на цели групи българско население, които със своята участ се доближават или равняват с канонизираните от църквата светци и мъченици. Сред тях са знайните и незнайни герои, загинали в борбата с чужди завоеватели (византийци, османски турци и т.н.), пострадалите заради своето българско име и християнска вяра в епохата на османското робство, невинните жертви по време на големите освободителни въстания през ХV-ХІХ в., сред които са жертвите на печално известното Баташко клане (1876 г.).

Признание и преклонение заслужават и онези мъже, жени и деца, станали жертви на варварската жестокост на чужди армии, полицейски власти и мародерски банди във времето на Руско-турската война (най-известно е изтреблението на българите в Стара Загора през 1877 г.), войните през 1912 – 1918 г., избитите и прогонени от турската армия тракийски българи (1913 г.), хилядите репресирани в завладяната от гърци и сърби свещена българска земя Македония… Не могат да бъдат забравени насилията в Добруджа под румънска окупация и Западните Покрайнини, предадени през 1919 г. на Сърбия. Историята на българското мъченичество има своите измерения и по време на терора при авторитарните режими, управлявали България, особено онзи на българските комунистически сатрапи след Втората световна война… Сред черните страници на тази история влизат репресиите в пределите на бивша Югославия, най-вече в днешна република Македония. Не бива да забравяме и мъченичеството на сънародниците ни в Съветския съюз, включително жертвите на геноцида над българите в Приазовието през 20-те – 30-те години на ХХ в. и над бесарабските българи (т.нар. “голодомор”) през есента-зимата на 1946 – 1947 г.

Разбира се, българската святост не се ограничава само със страданието и мъченичеството. В нея са записани безброй случаи на човешка солидарност, грижа за унижените и оскърбените, щедри жестове на дарителство в името на своя народ и неговата по-добра съдба. Такива нравствени подвизи са правени от българи от всички социални съсловия, професионални общности, възрасти… Всички тези хора по свой начин са следвали светлите примери от богатата и драматична българска история, заветите на нейните светци и духовни водачи. Галерията от образи на повече или по-малко известни личности, включени в тази книга, показва мястото на българската цивилизация в духовните пространства на древното и съвременното човечество.

Коментари

коментара