В Троянския манастир се проведе семинар за журналисти, организиран от Културно-просветния отдел при Св. Синод
По инициатива на Културно-просветния отдел на Светия Синод на 7 и 8 юни се проведе семинар за журналисти в Троянската света обител. В семинара под надслов „Църква, вяра, медии и общество” се включиха журналисти от БНТ, БТВ, Bulgaria ON AIR, БНР, News.bg, вестник „Труд“ и други електронни и печатни медии.
Целта на семинара бе да се постигне по-добро взаимодействие и комуникация между Българската православна църква и медиите, така че посланията на вярата да достигат на достъпен език до все повече хора.
От страна на Светия Синод участие взеха Ловчанският митрополит Гавриил, ръководител на синодалния Културно-просветен отдел, Великотърновският митрополит Григорий, домакинът на форума – Величкият епископ Сионий, игумен на Троянския манастир (и на Бачковската света обител), иконом Николай Георгиев – отговарящ за връзките с обществеността при Светия Синод, д-р Десислава Панайотова – експерт към Културно-просветния отдел на Св. Синод, ставр. ик. доц. д-р Захарий Дечев – също експерт към Културно-просветния отдел, и Ангел Карадаков – администратор на официалния патриаршески сайт и главен редактор на сайта „Добротолюбие”.
Заедно с представителите на Българската патриаршия, като лектори в семинара се включиха журналистите Ангел Бончев от ТВ Европа, автор на православни филми и книги, и Явор Дачков от сайта „Гласове”, както и отец Михаил Ковачев – предстоятел на катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, който има опит и като IT специалист и администратор на сайтове.
За форума в светата обител дойдоха и представители на Софийската, Варненската и Русенската епархия, които споделиха идеи и опит и получиха обратна връзка от журналистите.
Архиереите се включиха активно в дискусиите с журналистите. Сред най-обсъжданите теми бяха: отразяването на посещението на папа Франциск в България и полемиките в общественото пространство около конкретни решения и становища на Св. Синод; добрите и негативните медийни практики при представянето на различни християнски празници; проблемите, които журналистите срещат при отразяването на синодални решения и инициативи; достъпността и езикът на духовниците в медийното пространство и готовността им да се отзовават на покани за участия от страна на медиите; необходимостта и възможностите за повишаване на познанията за православието на българските журналисти, примерите за фалшиви новини за Църквата, публикувани в медиите и др.
В хода на семинара бяха направени и конкретни предложения от журналистите за подобряване на съвместната работа между медии и Църква. Организаторите увериха, че те ще бъдат обобщени и представени на членовете на Св. Синод с надеждата, че ще бъдат обсъдени на някои от предстоящите синодални заседания. Сред предложенията и идеите, отправени към Българската патриаршия, бяха по-навременното подаване на информация за предстоящи синодални заседания и провеждането на пресконференции или брифинги с говорителя на Св. Синод по повод взети синодални решения (което е особено важно за телевизонните журналисти, но не само за тях, независимо, че информацията за решенията се публикува на официалния патриаршески сайт); ежегодно Св. Синод да връчва отличие за журналисти, изявени в църковната тематика; да се инициират периодични семинари и работни срещи не само с журналистите, но и с продуцентите на съответните медии, с главни редактори и изобщо с хората, отговорни за съдържателните акценти на дадена медия.
Особено интересна с това, че предразположи участващите журналисти и духовници да се почувстват не като от две
различни страни на „барикадата“, бе сесията, в която под модераторството на отец Николай Георгиев трима журналисти и един духовник бяха провокирани да споделят своите нагласи и очаквания, базирани на личния си опит, съответно към българския православен духовник и към българския журналист, отразяващ въпроси, свързани с християнската тема.
Участниците в семинара споделиха нуждата тези срещи да се провеждат регулярно. Екипът на Православие.БГ благодари за отправената покана за участие и споделя впечатленията, че инициативата за този семинар от страна на Св. Синод е похвална. Дискусиите, които се случиха в семинарните дни бяха динамични и полезни, затова и в голяма степен срещата изпълни замислените цели.
Все пак ще си позволя да изразя и още едно впечатление – от един на пръв поглед дребен момент от втория ден на семинара – в един от докладите се обърна внимание на няколко карикатури и вицове, в които “централни герои“ са православни духовници. Действително, бяха показани две карикатури, които несъмнено се разминават с представата ми за остроумие и добър вкус. Но това не е основание сайтът, в който са публикувани те, да бъде определен с обобщаващото „псевдоцърковен“. Разбира се, всеки е в правото си да даде личната си оценка за конкретна медия, но когато това идва от служител на Българската патриаршия на такъв форум, пред представители на светски медии, това звучи като репрезентативен ориентир за тях. На мен ми е известно, че все пак въпросният сайт се списва от богослови и въцърковени хора. В него има ценни богословски текстове, а екипът полага усилия за каузата на християнското образование на българските деца, както и има сътрудничество с някои от митрополиите и техните митрополити.
От друга страна, темата за хумора в християнската традиция е сложен и проблематичен въпрос, но все пак смехът е заложен в човешката ни природа. Има карикатури, които накърняват чувството за свещено у вярващия човек и са израз на откровена ненавист изобщо към християнството, но не всеки виц, шега или карикатура, в която са „замесени“ духовници или вярващи хора е кощунство и хула срещу Църквата, а някак останах с усещането, че именно тази теза изпъква във въпросния доклад. Извинявам се предварително, ако съм разбрала превратно тезата. Но ако обявим всеки опит за остроумие, всяко „намигване“ по църковната тема като кощунство, рискуваме да влезем в коловоза на един стерилен формализъм, в духа на една пуританска бдителност, който впрочем е свързан не с православната традиция, а с историята на протестанството и по-конкретно с калвинизма.
Рискуваме да ни бъде по-важно да научим журналистите как да се държат в храма отколкото на първо място да усетят при досега си с духовници и миряни някак радостта в Православното учение като начин на мислене и на живот. А второто е много по-определящо за това да ги направи – въпросните журналисти – искрени съработници на Църквата за мисията й в света, каквато, мисля си, в голяма степен бе и целта на проведения семинар.
