Да се изправим пред пандемията с любов, с устойчивост… и с ваксина?

Отец Емануил Кан е помощник свещеник в храма Св. Айдан  към Антиохийската Православна Църква в Манчестър, Великобритания. Автор на текстове с медицинска тематика.

 

 

Какво влияние ще окаже COVID–19 върху моя живот?

През последните четири месеца над 4.6 млн. са  заразените с вируса, който причинява заболяването, наречено COVID-19, и над 308 000 са починалите. Затова ние всички бихме искаме да знаем отговорите на следните четири въпроса:

Как можем да избегнем заразяването?

Как да разберем дали в момента сме или вече сме били заразени?

Как да се излекуваме, ако сме заразени?

Как да помогнем на другите, докато помагаме на себе си?

На първия въпрос отговорът е ясен: Останете си вкъщи и си мийте внимателно ръцете. Ако се налага да напуснете дома си с някаква важна цел, желателно е да носите маска.[1]Заразяването с вируса до голяма степен ще се определя според формулата: ИЗЛАГАНЕ НА ВИРУСА х ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ИЛИ ВРЕМЕ на излагане, така че затворените помещения и тоалетните са особено опасни.[2]Спазвайте необходимата дистанция и избягвайте ситуации, в които е невъзможно да се стои на безопасното разстояние от поне два метра.

Освен този има и други въпроси, на които сами ще трябва да си отговорим. Дали посещението на болница, поради предишно заболяване, си струва риска от заразяване по пътя до болницата и обратно или в самата болница? Дали да се върнем на работа, или точно сега рискът от заразяване е много голям? Колко дълго можем да останем вкъщи и все още да имаме достатъчно средства за оцеляване?

За да разберете дали в момента сте заразени с вируса, който причинява COVID-19, е необходимо да се направи тест за антигени[3], чрез проби, взети от носа и гърлото. За да разберете дали преди сте били заразени, е необходимо да се изследвате за антитела[4], чрез взимане на кръв от пръста. Първоначално не беше много ясно доколко тези тестове са надеждни,[5]но Обществено здраве – Англия (Обществено здраве Англия е изпълнителна агенция към Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Обединеното кралство – бел. прев.) вече одобри два диагностични комплекта за тестване на антитела, които могат да открият минала инфекция и потенциален имунитет.[6]Тестването за текуща инфекция и за последващи антитела, подкрепено от проследяване и изолиране на контактите, може да помогне на общественоздравните структури да се намесят така, че да ограничат разпространението на COVID-19.

Отговорите на третия и четвъртия въпрос не са напълно ясни все още. Докато се опитваме сами да си отговорим и на тези важни въпроси, ние се изправяме пред избор: Ще реагирам ли със страх и паника на пандемията или с любов и устойчивост?  Определението за устойчивост в речника гласи: „Способността да се възстановява бързо от“ или „да не се подава на влиянието на“ примерно неуспех или болест.

В стремежа си да се почувстваме  устойчиви е важно да направим разлика между това какво мога и какво не мога да променя. В своята книга Developing Resilience (Развиване на устойчивост) Майкъл Нийнън отбелязва, че когато сме изправени пред промени, особено нежелани (като глобална пандемия), ние можем да реагираме по три изцяло различни начина:

Ако ситуацията (или някои от нейните страни) могат да бъдат променени, предприемаме стъпки да го направим;

Ако ситуацията (или нейни страни) не могат да бъдат променени, тогава трябва да променим нашата емоционална реакция по отношение на тези страни;

Ако ситуацията (или нейни страни) може да бъде променена, но вашето емоционално състояние в момента ви възпира да видите това, тогава е необходимо да намалите нивото на емоционално изтощение преди да предприемете някакви практически стъпки за решаване на проблема.

М. Нийнън е работил в център за справяне със стреса. Той изтъква, че „способността да можеш да намериш положителен смисъл в собствените проблеми е ключов фактор за устойчивост… Няма повече да пилеем житейски опит, ако сме отворени към това да учим един от друг, но наученото обикновено се проявява в дългосрочен план, а не веднага… Изправени пред предизвикателствата на бедствието (събитие, което причинява неприятности или скръб), може да се сдобиете с неочаквани способности, които ще променят начина, по който гледате на себе си – например способността да измъкнете себе си от изнервящата несигурност и да постигнете твърда решителност“, казва в заключение М. Нийнън.[7]Трябва обаче да се отбележи, предвид настоящата липса на разбиране на новия коронавирус и неговото познаване, вземането на решение как да постъпим и как да се държим е особено трудно, независимо каква е първоначалната ни емоционална реакция.

Всеки сам решава как да реагира на пандемията. Трябва да се успокоим, за да можем да разпознаем нашите собствени очаквания, страхове и намерения. Изборът между страх и безпокойство от една страна или любов и устойчивост от друга страна, в момента правим ежедневно и по много пъти. Все по-често се изправяме пред това, да балансираме между нуждите на обществената здравна система и икономическите нужди в социална и политическа среда, където страхът би могъл да доведе до грешни решения в неподходящо време.[8]Няма лесни отговори, но ние (истински) трябва да търсим истината, както и информация за безопасен начин на живот в тези несигурни времена.

Уважаваният руски православен епископ, всеотдаен пастир и ректор на Московската духовна академия, Негово Преосвещенство Звенигородският Епископ г-н Питирим (Творогов), бе заразен с коронавируса, въпреки стриктните хигиенни мерки, спазвани от всички преподаватели и служители на академията. За да спре слуховете, той лично обяснява какво се е случило.[9]

Разказът на епископ Пириним за личния му опит от срещата с коронавируса и за това, как християните могат да избегнат заразата като си стоят вкъщи и ако се налага да не ходят на църква, е много жив. [10]Неговото предупреждение колко лесно се разпространява вируса в музикални хорове е подкрепено от документирания опит на певчески групи и  хорове в цяла Англия, както и в САЩ.[11]COVID-19 може да се разпространи лесно и засяга различните хора по различен начин.[12]Антивирусната медицина и лечението с кислород често могат да помогнат, но изцерението ще зависи не само от молитвата, а и от откриването и масовото производство на ефективна ваксина, както е обяснено по-долу във втората част на статията. Докато няма ваксина, която да е леснодостъпна за всеки, ние ще трябва да взимаме информирани и внимателни решения, основани на най-добрата налична информация за това кога да напуснем дома си, как да носим маските и най-вече защо да рискуваме живота, напускайки дома си.

Негово преосвещенство епископ Питирим нарича това, което ни сполетя „корона-ужас“. Това е доста силно описание на предизвикателството, пред което милиони са изправени днес. Проблемът с „невинното страдание“ винаги ни е съпътствал, както в Стария Завет при Йов, така и в Новия Завет с живота на Самия Христос. Епископ Александър (Голицин) от Православната църква в Америка, Южна епархия, казва че всеки път, когато се сблъскаме с болка „Самият Бог е там в тази болка, в този момент. Самият Бог е направил тази болка Своя собствена и при голяма болка  или страдание, ако сме отворени към нея, може и да Го срещнем.“[13]

В разгара на пандемията нека се помолим с думите на Благодарствения акатист „Слава Богу за всичко“: „С напътствието на Светия дух, Ти озаряваш мисълта на художниците, поетите, на гениите на науката. Със силата на Свръхсъзнанието те пророчески постигат Твоите закони, разкриват ни бездната на Твоята творческа премъдрост. Техните дела неволно говорят за Тебе; о, колко си велик в Своите съзидания, колко си велик в човека.“[14]

Защо ваксините имат значение: История, дезинформация и COVID-19

Търсенето на причинителя на дадено заболяване е предизвикателство, което изисква задълбочени проучвания и изследвания преди да се открие каквато и да е ваксина и преди да се стигне до нейното масово производство. Десет години след грипната пандемията от 1918–1920, учените все още обсъждали дали причинителят е бактерия, както първоначално смятали или непознат вирус, както се оказало по-късно.[15]

Дефиницията за ваксина в речника гласи: „Препарат, съдържащ убити или отслабени бактерии, вируси, или серум, който съдържа специфични антитела и при ваксиниране се придобива временен или постоянен имунитет към бактериално или вирусно заболяване чрез стимулиране на тялото да произвежда антитела против специфична бактерия или вирус.“[16]

Кризата, предизвикана от пандемията, може да доведе до по-дълбоко чувство на общност, но това може да стане само ако успокоим страховете си и потърсим истината. Преди да вземем предвид предизвикателствата, пред които сме изправени заради COVID-19, e важно да научим историята на ваксинирането и да разберем опасността от дезинформацията.

История на ваксината

Една от най-заразните болести в световната история е едрата шарка, която оказва своето влияние върху света за около 12 000 години и дори в двадесети век води доот 300 до 500 милиона смъртни случая.[17]

Днес почти не чуваме за едра шарка. Защо? Защото, за щастие, се разработва ваксина, чрез която успешно до 1978 година едрата шарка бива премахната от лицето на земята. Всичко това отнема много години и много проучвания.

Комбинацията от любопитство, търсене на доказателства и желание да се помогне на другите, е от решаващо значение при работата върху откриването на ваксината. Разглеждането и разбирането на историческото развитие на ваксината може да помогне за намаляване на днешния страх от ваксиниране.

Преди да започнат проучванията за ваксината за вариола, е била разработена процедура, наречена вариолация (или инокулация), където се взима малка част от лезии, отделени от крави, боледуващи от говежда шарка, и се пъха в носа. Целта била да се причини лека инфекция от едра шарка и така да се стимулира имунна реакция. Трудно било обаче да се определи каква точно част от говеждия вирус да се използва, защото ако се използва прекалено много инакулацията може да доведе до смърт, а не до имунитет.[18]

Преп. Котон Матър (1661-1728) и д-р Забдиел Бойлстън (1669-1766) популяризират вариолацията в американските колонии. „Когато през 1721 г. пристига кораб от Западна Индия, на който е имало болен, в Бостън и други части на Масачузетс се разразява епидемия… и приблизително половината жители на Бостън (ок. 12 000) се заразяват с едра шарка. Коефициентът на смъртност при заразените по естествен път бил 14%, докато Бойлстън и Матър докладват едва 2% смъртност при подложените на вариолация. Това е може би първият сравнителен анализ, използван за оценяването на медицинска процедура.“[19]

Сред фермите за млекопроизводство в югозападна Англия било добре известно, че доячите и другите работници, които били инфектирани с говежда шарка от пипането на вимето на инфектираните крави, придобили имунитет срещу едрата шарка. Първият човек, който използвал ваксинирането срещу вариола бил Бенждамин Джести (1736-1816), фермер от Йетминстър, Дорсет.[20]

„Когато епидемията от едра шарка достига до Дорсет, Джести решава да направи опит да даде на съпругата си и на двамата си по-големи сина имунитет чрез заразяване с говежда шарка. Той завел семейството си в една близка ферма, където се знаело, че има заразена крава и с помощта на шивашка игла прехвърлил пустулозен* материал от кравата върху одраскани места на ръцете на близките си. Момчетата получили лека локална реакция и бързо се възстановили, но ръката на съпругата се възпалила сериозно и известно време състоянието и било обезпокоително. Въпреки това тя също се възстановила напълно с времето. Експериментът на Джести бил посрещнат с враждебност от съседите му. Поставили му етикет „варварин“ и бил освиркван, оругаван и замерван с разни неща всеки път, когато посещавал пазарите в района. Доброволното заразяване на хора с животински болести било смятано за отвратително, а някои дори се страхували от „преобразяването им в рогати зверове“. Ефикасността на лечението било доказано през следващите години, когато двамата големи сина на Джести не хванали заразата.[21]

Работата на Джести и на много други като него е надградена и популяризирана от английския лекар Едуард Дженър (1749-1823). Дженър признава факта, че „шарката по кравите не само предпазва от едра шарка, но би могла да се пренася от човек на човек като съзнателен механизъм за защита… Това прозрение води до първия научен опит да се контролира инфекциозно заболяване чрез съзнателно използване на ваксинация“[22]През месец май 1796 година, следвайки подхода на Джести от преди двадесет години, Денър взима проба от пресни везикули на говежда шарка от ръцете на младата доячка Сара Нелмс и инокулира* осемгодишното момче Джеймс Фипс. През юли същата година Дженър инокулира отново момчето с материал от нови вариолни везикули.

Когато никаква сериозна болест не се развила от двете инокулации, Дженър заключава, че момчето е напълно защитено. Независимо че Дженър е почитан приживе много повече от Джести, той също е бил подложен на критика и подигравки. Въпреки това „непреклонността и отдадеността на Дженър в работата му върху изследванията на ваксината и нейното популяризиране променят начина, по който се прилага медицината в такива случаи.“[23] Удивително е да видиш как желанието на Джести да предпази собственото си семейство и на Дженър – своите съграждани, води до откриването на ваксина, която спасява живота на милиони.

Често се случва да има съревнование между определените учени върху това как най-добре да се разработи ваксина, както се случва и с независимата работа на Джонас Солк и Алберт Сейбин, която води до почти пълното изкореняване на полиомиелита.[24]Би било добре, ако приемем, че „изключително рядко се случва едно лице или единичен експеримент да предизвикат такъв огромен скок в начина на мислене. Парадигмата на  „самотния гений“ по всяка вероятност  вредна за научните изследвания като цяло, но малките стъпки, направени от изследователите, подкрепени от информирано общество могат да направят гигантския скок заедно, както ясно показва историята при премахването на едрата шарка.[25]Същото може да се каже за полиомиелита, както и за разработването на много други ваксини.

И тъй като понякога има страхове, особено по отношение на новите ваксини, е много важно хората, които не са научни работници, да се научат как да претеглят доказателствата преди да решат дали една ваксина е безопасна или вредна.

Дезинформация и търсене на истината

В момента живеем в разгара на „инфодемия – свръхизобилие както на вярна, така и невярна информация, което затруднява хората при намирането на надеждни източници и насоки, когато имат нужда.“[26]Статия, посочена в бележка 13 “Here’s How to Fight Coronavirus Misinformation,”, („Ето как да се борите с коронавирус дезинформацията“) предлага шест насоки за това как да разделим истина от фантазия:

1. Преценете източника и неговите източници;

2. Вземете под внимание собствените си предразсъдъци;

3. Преди да споделите нещо в мрежата, задайте си въпроса дали сте градивни;

4. Бъдете категорични, но също съпричастни (стремете се не да сте прави на всяка цена, а полезни);

5. Помнете, че тревожността е нормално чувство, но също така – че тя се предава на другите;

6. Бъдете търпеливи, любезни, предпазливи и обосновани. Така повече хора ще ви чуят.“

Една от причините някои хора да не се доверяват на ваксините е научна публикация от 1998 година, написана от Андрю Уейкфийлд, в която той неправилно свързва ваксината срещу МПР (морбили, паротит и рубеола) с аутизма. Независимо че Андрю Уейкфийлд и всички негови съавтори губят лицензите си за практикуване на медицина и независимо че списание „The Lancet“ оттегля статията, той продължава да подкрепя кампаниите против ваксинирането. Тези, които не се доверяват на ваксините, е хубаво да прочетат внимателно бележката под линия, която обяснява, че публикацията на Уейкфийлд е основана на изследване на осем деца с фалшифицирани данни.[27]

Понякога хората съзнателно споделят информация, за която знаят, че е невярна. Но в повечето случаи споделената информация е просто погрешна, а хората, които я споделят не са добре информирани. Например нека вземем под внимание последните критики, отправени по адрес на Бил Гейтс. През март 2015 година той изнася осем минутна TED реч, в която предупреждава, че има опасност от пандемия и светът не е подготвен за нея.[28]Пет години по-късно обаче, казаното от него бива изопачено и засукано в лъжи – съзнателни или дължащи се на невежество. [29]

Определението на думата епидемиология в речника гласи: „Проучване на разпространението, последиците и причинителите на заболяванията сред населението и начините на лечение и превенция.“ Разбира се това е от критична важност за разбирането и редуцирането на случаите на COVID-19. Въпреки че, както се казва в статията, посочена в бележка 13, за да търсите информация „Не трябва да сте епидемиологичен експерт – медицинските специалисти и журналистите ще свършат тази работа. Трябва обаче да положите усилия да не разпространявате слухове, невярна информация или нещо друго, което може да затрудни работата на здравните заведения и тяхната работа по отношение хората, които ви заобикалят. Много животи зависят от това.“

Нашето бъдеще и бъдещето на COVID-19

Хората бавно започват да разбират и възприемат факта, че повтарящите се вълни на COVID-19 ще бъдат с нас още няколко години, а може и по-дълго, освен ако бързо не се открие ефективна ваксина.[30]С въвеждане на извънредни мерки за ограничаване на движението на гражданите вълните могат да бъдат смекчени временно, но при отпускане на мерките има вероятност COVID-19 да се върне отново. Поради тази причина започват да се изпробват нови методи за безопасност на работното място. Например в Австрия и Израел се работи четири дена, последвани от десет в домашна изолация.[31]Понастоящем ние не знаем как всъщност ще се държи вирусът,[32]колко дълго ще отнеме откриването на ваксина и нейното масово производство, нито знаем какви са нашите човешки способности да живеем продължително в изолация с всички последващи емоционални и финансови ограничения.[33]Ще трябва да се научим да живеем в дългосрочна несигурност за месеци или може би години. Като свидетели на случващото се, ние се превръщаме в исторически източници и бъдещи историци един ден може да поискат да разкажем какво сме видели и преживели… На какво сме били свидетели?[34]Вярно е, че за много от нас да отразим и напишем преживяванията си по време на пандемията (или да си намерим ново хоби) би било от голяма полза, но най-голямата ни грижа в момента е да се научим как да преживеем. „Предизвикателствата на изолацията заради вируса ни принуждава да бъдем все по-креативни в намиране на начини за взаимовръзка в различна от обикновено среда, независимо от сферата на занимание  – наука, литература или просто в обикновен разговор; и това може да се окаже златната полза от цялото изпитание“[35].

Въздействието на изолацията не се ограничава само до нашите бъдещи човешки отношения, но за много от нас като християни се отнася и до това как ще живеем в бъдеще като такива. Много хора са привлечени от човешката природа на Христос, но е много важно да се молим, да четем Библията внимателно, да участваме в богослуженията, които са на разположение онлайн, за да изпитаме въздействието на божествената природа на Иисус Христос . Когато приемаме Евхаристията – тялото и кръвта Христови, ние пребъдваме в Него и Той пребъдва в нас (Йоан 6:56).  Думата „пребъдва“ е взета от преводите на православни, католически и протестантски учени.[36]Значението и има много нюанси, включително „устоявам“, „срещам, сблъсквам, издържам“, „страдам“ и „търпя/примирявам се“.[37]

Изказването на баптисткият пастор Алън Крос е напълно в съгласие с православната традиция, когато в разгара на пандемията той пише: “Вярата в Христовото Възкресение, което ние скоро празнувахме, ни напомня, че светлината през тъмнината свети и смъртта е победена. Вярата може да ни помогна търпеливо да чакаме с надежда, докато всичко бъде обновено“[38]Св. Йоан Златоуст проповядва как св. ап. Варнава и неговите съработници „завършили работата си „малко по малко…и дарявали грижата си на всички, отнасяйки се към целия свят като към едно семейство.“[39]Изразът „отнасяйки се към целия свят като към едно семейство“ е много силен сега, когато се сблъскваме с разпространението на COVID-19 и знаем, че „всички сме заедно в това“. Амин – да бъде!

17 Май 2020

Превод: Камелия Константинова

Източник: aidanorthodox.co.uk

 

[1]Марк Менделсон, проф. по инфекционни болести в университета в Кейптаун в Южна Африка прави демострация на различни техники за носене на маска и обяснява как хората могат да предпазят себе си и здравните работници: https://youtu.be/nJ5oJY9M7II

[2]Erin Bromage, “The Risks—Know Them—Avoid Them,” May 14, 2020 :

https://www.erinbromage.com/post/the-risks-know-them-avoid-them.

Тази статия може да спаси живот. Препоръките на NHS(национални здравна система): https://www.nhs.uk/conditions/coronavirus-covid-19/check-ifyou-have-coronavirus-symptoms/.

Световната здравна организация също подчертава, че загубата на обоняние е една ранна и важна индикация за заразяване. Това е подкрепено от доказателства на Kings College: https://www.kcl.ac.uk/news/loss-of-smell-and-taste-a-keysymptom-for-covid-19-cases.

[3]Антигените са молекули, обикновено бактериални или вирусни, които стимулират имуннната система.

[4]Антителата са белтъчини, които се произвеждат от определени бели кръвни клетки, като отговор на наличието на антигени в тялото и оформят важна част от имунната реакция на тялото.

[5]Вж.https://www.telegraph.co.uk/news/2020/05/06/coronavirus-covid-antibody-test-homekit-order/

[6]Вж.https://www.ft.com/content/14b69e2b-c55b-48e0-8c66-2232f2e857df

[7]Вж.Developing Resilience: A Cognitive-Behavioural Approach, 2nd Ed. (Routledge, 2018).

[8]Вж.Gina Kolata, “How Pandemics End” NYT May 10, 2020 at:

https://www.nytimes.com/2020/05/10/health/coronavirus-plague-pandemic-history.html

[9]Руски православен епископ описва опита си от първа ръка с COVID-19. (Пълен текст на руски език: http://www.pravoslavie.ru/130546.html).

[10]Вж. същоAlan Cross, “What Churches Really Think About Opening Up,” New York Times, May

14, 2020 at: https://www.nytimes.com/2020/05/14/opinion/coronavirus-churches.html

[11]Вж.https://www.bbc.co.uk/news/health-52589449“Coronavirus doctor’s diary: The strange

case of the choir that coughed in January,” BBC News, 10 May 2020; and David Waldstein,

“Coronavirus Ravaged a Choir, but Isolation Helped Contain It,” New York Times, May 14, 2020

at: https://www.nytimes.com/2020/05/12/health/coronavirus-choir.htmland ZachFinkelstein,“NATS Panel of Experts Lays Out Sobering Future for Singers: ‘No Vaccine, No SafePublic Singing at: https://www.middleclassartist.com/post/nats-panel-of-experts-lays-out-sobering-future-for-singers-no-vaccine-no-safe-publicsinging?fbclid=IwAR1elucV5hH7ZIV2n1bPVD1UdixpPOR4JgAq98FlscQnmbn3EVc-H09i8g0

[12]За много добро описание на инфекцията и възстановяването от нея, вж. опита на вирусолога Peter Piot:https://www.sciencemag.org/news/2020/05/finally-virus-got-me-scientist-who-fought-ebolaand-hiv-reflects-facing-death-covid-19?fbclid=IwAR0JnN2Byx64uVq2Rq43LWnp6wtNk5DRdJRh0ssOfXeD-AIMbLT8PNQU5lA#

[13]Stephen Muse, James Burg and Halina Woroncow (Eds.), Pain, Suffering and Resilience:

Orthodox Christian Perspectives (Sebastian Press, 2018), стр. 18.

[14]Вж.http://www.saintjonah.org/services/thanksgiving.htm.(на български: http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/akatistnik/Slava_Bogu_za_Vsichko.htm)

[15]Вж.John M. Barry, The Great Influenza: The Story of the Deadliest Pandemic in History (New

York: Penguin, 2018), p. 418. За сравнение на смъртността с годишния грип, грипната пандемия от 1918-

1920 иCOVID-19 вж.website of Our World in Data at:https://ourworldindata.org/spanish-flu-largest-influenza-pandemic-in-history.

[16]Chambers 21st Century Dictionary (Edinburgh: Chambers, 1999).

[17]Вж.“Smallpox: 12,000 Years of Terror” at:https://www.infoplease.com/mathscience/health/diseases/epidemics-of-the-past-smallpox-12000-years-of-terrorand “History ofSmallpox” at: https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_smallpox .

[18]Вж. видео на BBС за работата на Edward Janner at: https://www.bbc.co.uk/programmes/p015gmdn.

[19]Вж.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1200696/.Stephan Riedel, “EdwardJenner and the history of smallpox and vaccination,” Proceedings (Baylor University. Medical

Center) 2005 Jan; 18(1).

[20]Вж.“Benjamin Jesty: new light in the dawn of vaccination,” The Lancet 203 Dec

20;362(9401):2104-9 at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1200696/.

* пустулозен от пусту̀ла  – мед. Ограничена лезия, проминираща над нивото на кожата с жълтеникав цвят, съдържаща гной. ( Бел. пр.)

[21]“Benjamin Jesty” at: https://en.wikipedia.org/wiki/Benjamin_Jesty.

[22]Stephan Riedel, вж. бележка5 по-горе.

*Инокулация (на латински: inoculatio) се нарича вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми. (Бел. прев.)

[23]Stephan Riedel, вж. бележка5 по-горе.

[24]Вж.David M. Oshinsky, Polio: An American Story (Oxford: Oxford University Press, 2006, Second

Ed; and Gilbert King, “Salk, Sabin and the Race Against Polio,” Smithsonian Magazine, 3 April 2012at:

https://www.smithsonianmag.com/history/salk-sabin-and-the-race-against-polio-169813703/.

[25]Вж. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9831677/, G. P. Gross & K. A. Sepkowitz, “Themyth of the medical breakthrough: smallpox, vaccination, and Jenner reconsidered,” Int JInfect Dis. 1998 Jul-Sep; 3(1):54-60.

[26]Andy Carvin& Graham Brookie, “Here’s How to Fight Coronavirus Misinformation,” TheAtlantic, March 29, 2020 at:

https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2020/03/heres-howfight-coronavirus-misinformation/608914/.

[27]Jonathan D. Quick, MD, MPH Heidi Larson, “The Vaccine-Autism Myth Started 20

Years Ago. Here’s Why It Still Endures Today,” Time, February 28, 2018 at:

https://time.com/5175704/andrew-wakefield-vaccine-autism/;and Fiona Godlee, Jane Smithand Harvey Marcovitch, “Wakefield’s article linking MMR vaccine and autism was fraudulent,”

BMJ, January 6, 2011 at https://doi.org/10.1136/bmj.c7452.;

and Sarah Boseley, “Howdisgraced anti-vaxxer Andrew Wakefield was embraced by Trump’s America,” The Guardian,June 18, 2018 at: https://www.theguardian.com/society/2018/jul/18/how-disgraced-antivaxxer-andrew-wakefield-was-embraced-by-trumps-america

[28]https://www.ted.com/talks/bill_gates_the_next_outbreak_we_re_not_ready#t-10054.

[29]Daisuke Wakabayashi, Davey Alba & Marc Tracy, “Bill Gates, at Odds with Trump on Virus,Becomes a Right-Wing Target,” New York Times, April 17,2020 at:https://www.nytimes.com/2020/04/17/technology/bill-gates-virus-conspiracytheories.html?smid=em-share.

[30]Siobhan Roberts, “This is the future of the pandemic,” New York Times, May 8, 2020 at:https://www.nytimes.com/2020/05/08/health/coronavirus-pandemic-curve-scenarios.html

[31]Вж.Uri Alon, Ron Milo and EranYashiv “10-4: How to Reopen the Economy by Exploiting theCoronavirus’s Weak Spot,” New York Times, May 11 at:https://www.nytimes.com/2020/05/11/opinion/coronavirus-reopen.html?smid=em-share. Enter“Financial Times Coronavirus Lockdown” into any search engine to see latest data by country.

[32]За различни проявления на COVID-19вж. Clive Cookson, “From blood clots to

‘Covid toe’: the medical mysteries of coronavirus,” Financial Times, May 7, 2020 at:https://www.ft.com/content/be7e66c0-1243-45dd-829f-8b192c18acff?shareType=nongift

[33]Вж. впечатлителният и успокояващ метод на д-р Ейми Актън, директор на здравният отдел на Охайо във седемминутно видео на Саня Досани и Адам “The Leader We WishWe All Had” at: https://www.nytimes.com/2020/05/05/opinion/coronavirus-ohio-amyactonhtml?referringSource=articleSharе.

[34]Benjamin Markovits, “Escape the Morass: Learning and Teaching during Lockdown,” TLS, TheTimes [of London] Literary Supplement, May 1, 2020 at: https://www.thetls.co.uk/articles/learning-and-teaching-during-lockdown-essay-benjamin-markovits/

[35]Khalil Thirlaway, “More than just a game: How games and play might help us understand, andfight, disease,” TLS, The Times [of London] Literary Supplement, April 24, 2020 at:https://www.the-tls.co.uk/articles/how-games-and-play-help-understand-and-fight-diseaseessay-khalil-thirlaway/. Note especially the free science puzzle game in which players constructand fold simulated protein molecules at: www.fold.it/portal/node/2003714.

 

[36]David Bentley Hart, The New Testament: A Translation (New Haven and London: YaleUniversity Press, 2017); The Orthodox Study Bible (Nashville, Thomas Nelson, 2008); TheZondervan NASB Study Bible, (Grand Rapids, Zondervan, 1999); and Douay-Rheims CatholicBible (Gastonia, NC: Tan Books, 2009).

[37]Shorter Oxford English Dictionary (Oxford: Oxford University Press, 2007, Sixth Edition), Vol.1, pp. 4-5.

[38]Вж. бележха 10 по-горе.

[39]St John Chrysostom, Homilies on the Acts of the Apostles 25, Ancient Christian Commentaryon Scripture, New Testament V (Downers Grove, IL: InterVarsity Press), p. 147.