Две нови издания на ИК „Омофор“ вече са на книжния пазар

Сборникът „Детски цветослов“ и научната монография „Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа“ са новите предложения на ИК „Омофор“ към читателите, заинтригувани от християнската тематика.  

„Детски цветослов“ за малките християни и техните родители

„Детски цветослов“ е продължение на антологията „Българска християнска проза от периода 1900-1944 г.“ Томчето е събрало творби на известни български писатели, предназначени за деца; християнски приказки, легенди и разкази, написани преди 1944 г. Книгата е резултат на всеотдайните усилия за проучване, откриване и подбор на литературата през този период. Съставители са дългогодишният преподавател по български език в Софийската духовна семинария, Венета Дякова, и Красимира Колева, библиотекар в Плевенската регионална библиотека.

Те приканват днешните деца (и родители!) „да се потопят в една не толкова далечна отминалост, в една наша (а и общочовешка) реалност, да усетят меката и блага словесност на старите разказвачи, която нашепва в душата копнеж и носталгия по времена и места, различни от днешните, но пълни с топлота, с човещина, с прости радости и мъдрост, с тъга, но и с упование в Бога…“

 От съставителите

Днес, когато всички ценности опасно бързо се сриват, вярваме, че малките разкази от този Детски цветослов могат поне малко да смекчат душите ни, поне малко да смирят непомерните ни ламтежи, да ни върнат в убежището на детството, да ни вдъхнат по детски чиста вяра в Бога, копнеж по „вечната детскост на Бога”.

Повечето от тези творби извадихме от отдавна неразтваряни броеве и пожълтели страници на християнска периодика и детски сборници и издания от 20-те и 30-те години на ХХ век.

***

Кои са забравените зографи от Самоковската школа

Книгата „Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа“ е научна монография, посветена на трима зографи, останали в сянката на най-популярния от тази школа – Захарий Зограф. В книгата се представя изчерпателно тяхното творчество – икони и стенописи. Анализите и изводите се основават на богат визуален материал. Изследването е незаменимо и с това, че съдържа информация за вече несъществуващи паметници на иконописта и стенописта, за настоящото състояние на паметници на културата, които в близко бъдеще, могат безвъзвратно да изчезнат. Изследването ще бъде полезно и за историците на изкуството от балканските страни, където са съхранени творби на българските зографи.

Авторът на книгата Елена Генова е професор в Института за изследване на изкуствата при БАН. Тя е автор и на книгите: Миниатюрната дърворезба от ХVІІ-ХІХ век (1986), Рилският манастир (в колектив, 2000), Наръчник за православно храмово строителство (в колектив, 2002), Църковните приложни изкуства от ХV-ХІХ век в България (2004), Корпус на стенописите в България (в колектив, 2006), Гръцки зографи в България след 1453 ( в колектив, 2008).