Делегация от Православния институт “Св. Сергий” посети Великотърновския университет

Делегация от преподаватели и студенти от Православния богословски институт “Св. Сергий” в Париж посети днес Богословския факултет на Великотърновския университет. Отец Николай Озолин изнесе лекция на тема “Православната иконография във Франция”, след което гостите разгледаха ателиетата на катедра “Иконография” и имаха официална среща с преподавателския състав на Богословския факултет.

В състава на делегацията влизат четирима преподаватели и трима студенти. От Париж пристигнаха протоиерей Николай Чернокрак, декан на Института и професор по Нов Завет и аскетическо богословие; протоиерей Николай Озолин, професор по иконография, инспектор на Института; проф. Йост ван Росум, преподавател по история на Църквата. Към тях от Солун се присъедини и архим. Григорий Папатомас, професор по църковно право в института “Св. Сергий”, декан на Православната богословска семинария в Талин, Естония и председател на Европейския форум на православните богословски училища.

Целта на посещението е институтът “Св. Сергий” да влезе в контакт с висшите богословски училища в България с надежда за научно сътрудничество.

Лекцията на о. Николай Озолин “Православната иконография във Франция” беше посрещната с изключителен интерес от студентите и преподавателите на Богословския факултет. “Ние посещаваме светите места на България, а за нас богословските училища също са свети места”, започна беседата си о. Николай. Той говори за догматическото съдържание на иконата, светостта на иконографския сюжет, иконографията като служение на Църквата, разцвета и упадъка на християнското изкуство, модерния поглед към иконата, евхаристийното възраждане.

“Светостта е главното съдържание на иконата – ако иконата показва светостта според православното разбиране, тогава тя е добра икона. […] Съществува точно определено православно [иконографско] изображение и то идва от нашето догматическо учение”, каза той. “Ние не сме варвари и разбираме, че изкуството на Запад има своите гениални постижения, но то е нещо друго. Функцията на иконата е в молитвата, в богослужението. Литургичната функция на иконата определя нейния стил и съдържание.” “Добрата икона не смущава молитвата, а отличната икона е училище за молитва, тя учи на молитва”, продължи той.

О. Николай Озолин е бил ученик на Леонид Успенски в продължение на 30 години. “Критическият метод на Успенски се заключава в следното: дали сюжета на иконата съответства на православното учение”, сподели той. О. Николай обясни молитвеността на образа по следния начин: иконата трябва да бъде не просто мирна, а умиротворяваща.

Православното разбиране за канона не би могло да се формулира в думи, това би било ограничаващо според Леонид Успенски. Канонът е нещо живо, динамично, което ние трябва да усвоим вътрешно, а критическият дух на Църквата е сам Светият Дух, продължи о. Николай. “Всяка християнска свобода ни е дадена в Христа и в Светия Дух.”

“Качеството на изображението зависи от духовната сила на иконографа. Иконографията е служение на Църквата. Затова ни е необходимо своеобразно “ръкополагане” на иконографите в тяхното служение. Ние сме далеч от постигането на тази цел.”

Онези епохи, в които започва да преобладава наративността в иконата, сигнализират за упадък на иконата. […] Упадъкът започва не със стила, а с неправославни композиции, в които виждаме онова, което не може да се изобрази. Получава се гностицизъм, тъй като един такъв подход неизбежно води до въвеждането на символи. Това е началото на разпадането на иконографския образ, след което идва и Западното изкуство.

Лекцията беше придружена с множество фотоси на съвременни икони, които дадоха повод за разсъждение по някои конкретни иконографски образци. Например за иконата “Авраамово гостоприемство” о. Николай подчерта, че тя е само типологическо изображение на Светата Троица. Единственото възможно изображение на Троицата е Христос.

След лекцията последваха въпроси от аудиторията. На въпрос за това какво трябва да представлява иконостасът днес о. Николай отговори, че иконостасните икони трябва естествено да се вписват в общия стенописен ансамбъл на храма. Иконостасът не бива да се възприема като част от архитектурата на храма; той е по-скоро част от “обзавеждането”, литургично съоръжение, което няма за цел да отделя олтара от останалото храмово пространство. Той даде за пример ниския иконостас на храма в семинарията “Св. Владимир”, Ню Йорк, който дава възможност да се виждат стенописите в олтарното пространство.

Отец Николай изнесе лекцията си без превод, като редуваше руски и английски.

Голям интерес предизвика у гостите посещението на ателиетата, в които се обучават студентите от специалност “Иконография” към Богословския факултет на ВТУ.

Последва среща на гостите с ръководството на Богословския факултет в библиотечно-информационния център на факултета, на която деканите на двете висши богословски училища протоиерей Николай Чернокрак и доц. Димитър Попмаринов обсъдиха възможностите за бъдещо сътрудничество, важен елемент на което е и обменът на студенти. Архим. Григорий Папатомас, който е един от най-видните специалисти по църковно право днес, подари на Богословския факултет множество книги по тази дисциплина.