Детски лагери в Кремиковския манастир – началото на една традиция

Събота вечер – сгушен в гората, манастирът сякаш спи. Само уморените щурчета още свирят своята песен. Дворът е празен, портата притворена, а храмът свети с чудна светлина. Човек би се възхитил на покоя, да, сега е така, но часът е 22:30.

Малко по-рано обаче, някъде между сънливото утро и 7:30 ч. бие първото клепало. Малък, ранобуден лагерник отговорно съобщава на всички, че е време за ставане.

Денят е дълъг, но време за пилеене не сме предвидили. Добрият ден започва с молитва, ако не вярвате попитайте лагерниците. Те ще ви разкажат за неземната сила, особено на тази молитва, идваща от сърцето и казана в храма.

Осем е, всички чакаме началото на Литургията, която ще отслужи дядо Григорий. Посрещаме го пред храма с песнопение на уста и китки здравец. Литургията започва с притаени сърца, защото ще се причастим. Изповядали сме волни и неволни грехове, постили сме и сега очакваме с трепет светото Причастие. Ще пристъпим, казали молитви и скръстили прилично ръце.

Службата е свършила ние сме истински Богоносци! Радостта се вижда в очите ни. Вече нищо не може да ни уплаши, нищо не може да ни повали.

Става 12:00 ч. – днес не сме закусили и обядът ще е обилен! Мммм вкусно, особено когато и ние участваме в приготвянето и сервирането на храната.

Денят е преполовен, часът е 13:00. Топло ни е… Сядаме на хлад под манастирските дървета. Идва време за творчество. Днес ще правим гривни, ще им сложим и кръст.

Още е топло, мънистата свършват, а ние трябва да починем. Тръгваме към стаите си, с песен на уста. А кой е вашият любим тропар?

Станало е 16:00 ч. пак се чува клепало, какво ли става този път? Трябва да се хапне нещо набързо, защото ще имаме урок. Темата е много интересна, ще разберем още за светиите и храма.

Какво ли ще правим когато приключи урокът? Може би ще се занимаваме с музика или ще развиваме талантите си. А защо да не поиграем? Детската врява отива на манастира, тук топките и въжетата са навсякъде!

Всичко това може да почака, часът е 17:30. Днес отец Серафим ни е подготвил изненада. Той ще ни води на поход в гората. Сигурно ще берем билки и ще се научим да познаваме дърветата? Всички гадаят, а отецът ни отвежда до паметника на Димитър Стефанов, за да ни разкаже за славните български герои и това колко е важно да не забравяме делото им.

Час и половина поход по-късно никой не е уморен, играе ни се. Вие знаете ли как се играе на два отбора с лъжици и кой е казал, че народната топка и криеница не са интересни. Отец Серафим ще мижи, негов ред е.

Мирише ни вкусно, от магерницата е. Всички отиваме за вечеря. А след това отново ще поиграем и пеем.

Прохладно е, слънцето се скрива, а София се облича в пъстри светлини. Красивото е слязло ниско! Малко сме уморени, но не си признаваме. Денят беше толкова хубав.

Наредили сме се за вечерна молитва, всички ще я кажем заедно. Краят на деня ще чуе и как изпълняваме химна. Врявата за малко е спряла, но ще продължи по пътя към стаите.

Часовникът удари 22:30 децата вече сънуват.

Неделя осем сутринта, няма щурци, а децата са в храма!

Това сме ние, православен лагер при Кремиковския манастир, или иначе казано – едно лято с децата и хиляди хубави спомени. Скъпи родители, краткият ни дневен режим се стреми да възпита, под формата на игри и приятна атмосфера, християнски ценности и практики у вашите деца.

Лагерът се провежда под прякото ръководство на Негово Преосвещенство Браницкия епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит.

Стремим се да научим децата на повече вяра, надежда и любов. С вяра да започват всичко, с надежда да го продължават, а когото го постигнат, да го пазят с любов. Да имат християнството като щит от детска приказка, но много по-силен. Ще ги пази от зли постъпки, помисли и думи.

Всичко това постигаме чрез богатата и разнообразна програма, насочваща към родолюбие, отговорност, точност и грижливост към другите.

Отец Серафим, който изпълнява длъжността игумен на манастира, и целият екип ще продължават да се борят, за да могат тези лагери да се превърнат в традиция. Няма значение дали си малък или голям, всеки се учи. Понякога ние учим децата, друг път те нас!

Първият детски православен лагер в Кремиковския манастир завърши с Литургия, на която присъстваха деца, родители и учители. Накрая на службата отец Серафим поздрави и награди децата.

„Тази седмица беше много радостна за всички ни, защото вие бяхте тук на лагера. Лагер, на който имаше много забавления, игри и време за богослужение. Най-важното нещо, което трябва да запомним, отивайки си днес, е, че Бог е винаги до нас и ако го обичаме от цялото си сърце, Той няма да ни остави никога в живота. Нека се стремим да Го следваме и винаги да Го обичаме. Деца, поздравявам ви със завършването на лагера, надявам се догодина да се видим отново. Да научим все повече и повече за Господ и да го следваме чрез делата си, за да ни даде вечен живот.

Децата бяха прекрасни и научиха много неща, които се надявам да не забравят, а да прилагат занапред в живота си. Да поучават приятелите си и да бъдат пример за подражание. Деца, пожелавам ви да сте здрави и щастливи!

Поздравявам и родителите, че ни се доверихте и пуснахте децата си на лагер, защото като родители ние искаме най-доброто за тях и се грижим да получат повече. Изпращаме ги в добри училища, за да научат езици и да придобият компютърна грамотност. Разбира се, че това е важно, но всичко ще е безсмислено, ако не се погрижим за душите на децата, не се погрижим те да бъдат добри хора”, поздрави всички ни отец Серафим.

Чакаме ви и догодина на православен лагер в Кремиковския манастир!