Дума: Кабинетът Костов вкара протестантство в учебниците
Източник: Дума
Ст.н.с.д-р Стефан Пенов: Само 20% от православните у нас са истински религиозни, твърди експертът в Народното събрание и учен от Института по философия на БАН.
– Г-н Пенов, само преди няколко месеца не една и две групи, сред които и интелектуалци, повдигнаха въпроса за въвеждането на предмета религия в училищата като задължително избираем предмет. А сега някак си този въпрос утихна. Защо така се разми интересът в мълчание?
– По въпросите за религиозното образование в парламента никой не се интересува сериозно, с изключение на двама депутати, които съвсем отговорно и загрижено работят по въпроса. Това са заместник-председателят на парламентарната комисия по вероизповеданията Трифон Митев от Коалиция за България и Рупен Крикорян от НДСВ. Очакваме да се активизира и МОН, тъй като министър Даниел Велчев проявява известен интерес.
– Едни от инициаторите предлагат религията да бъде застъпена в светското училище като задължително избираем предмет, а не както е до сега свободно избираем. Други изказват виждане не само да е задължителен предмет, но и да се нарича вероучение. Според вас има ли място задължителното изучаване на религия, респективно на вероучение, в светското училище?
– Съществуват три основни възгледа по религиозното образование в светските училища към момента. Едната група са категорично против. Това са все хора, активисти на т.нар. “научен” атеизъм, работещи както в научните, така и в политическите среди. Другите искат въвеждане на вероучение в светското училище. Това не е възможно, не е прогресивно, дори е назадничаво за ХХI век. По-лошият от този вариант е да не се изучава религия въобще. Моето виждане е изучаването й в училищата да се въведе като задължително избираем предмет, но с акцент върху православната традиция и култура, тъй като по Конституция традиционното вероизповедание в Република България е православието. Да се изучават световните религии, и то по много по-добри учебници от досегашните. А те са писани по времето, когато Веселин Методиев от СДС беше министър на образованието. Преписани са от западни издания от хора, надъхани с протестантски възгледи или пък от комформисти, свързани с политиката на същото това СДС. В комисията по вероизповеданията в парламента по въпроса за религията в училищата преобладават крайните възгледи. Умерените и най-приемливи виждания по този въпрос, сходни с моите, защитават народните представители Трифон Митев и Рупен Крикорян, но, както е ясно, сама птичка пролет не прави.
Впрочем, грехът на Веселин Методиев е, че бяха съставени и отпечатани такива учебници. Последвалият го министър Владимир Атанасов от НДСВ подписа заповед за включването им в системата на МОН и в средното образование. Недопустимо е, че по този начин бе допуснат протестантски привкус. Един от авторите, необвързани с политически сили, е проф. Димитър Киров от Богословския факултет на Софийския университет. Той е влязъл в авторските колективи като човек с голям научен авторитет. Всички останали са хора, свързани със СДС. Тези учебници са негодни, нужни са нови.
– Ще се конкретизирате ли кое е страшното в тях? Нима съдържат някаква политическа идея?
– За политическа идея не твърдя, но в тях се прокарват интересите на отречената вече от хората партия СДС, а именно: идеите за икуменизъм, либерален протестантизъм, за изравняване по статут на всички вероизповедания и т.н. Най-големият гаф беше, че всички деца – български, ромски, арменски и други в нашата страна, когато записват религия като свободно избираем предмет в училище, изучават всички религии в тези часове. Не е нормално обаче в учебниците на мюсюлманчетата по религия да се изучават само текстове от Корана, в тях се говори само за исляма. За каква равнопоставеност на обучението по религия става дума тогава?! Кабинетът Костов правеше реверанс пред исляма. И учебникът по религия за мюсюлманските деца в България показва това. На едно място има дори текст: “Аз съм един малък мюсюлманин.”
– Имате ли впечатления как се преподава предметът религия, респективно вероучение, в светските училища в останалите страни от Европейския съюз?
– В страните от ЕС, с изключение на Франция, под една или друга форма в светските училища се преподава религия. В Гърция, която по конституция е православна, самата конституция, подобно на скандинавските, започва с думите: “В името на Светата Единосъщна и Неразделна Троица, господстващата религия в Гърция е тази на Православната църква и Христос.” Във Великобритания, в която доминира англиканската църква, с изключение на Шотландия, където е презвитерианската църква, и в Гърция се изучава религия доста систематично в общообразователните училища. В останалите страни също се изучава под една или друга форма. Например, в Италия, Испания, Австрия, Унгария, Полша има такива курсове както в училищата, така и в неделните училища към енориите. В някои страни е свободно избираем предмет, в други задължително избираем. Общественото мнение обаче оказва своето влияние. В страни като Австрия и Испания например, от които имам конкретни впечатления, ако родителите не запишат детето си както в неделното училище, така и в час по религия в училище, на тях се гледа с недоверие, с недобро око. Приема се, че тези хора не са нормални граждани, не се грижат достатъчно за своите деца, нехаят за тяхното нравствено възпитание. В този смисъл няма защо да се оплакваме, че в ЕС имат по-добри закони, а у нас няма. Истината е друга.
– Каква?
– Истината е, че за да ги имат тези закони, повечето хора там са ги пожелали и са ги постигнали чрез избраните от тях представители в парламентите. А при нас е пълно нехайство. В този смисъл, ако хората искат искрено децата им да учат религия по-задълбочено в училище и обществото е убедено, че има потребност от този предмет, може да настоява пред своите народни представители да направят необходимото и да им го осигурят.
– Има ли у нас такава потребност?
– За да има отговор на този въпрос, първо трябва да се има предвид религиозната картина в страната, кой как изповядва и изповядва ли въобще вероизповеданието, към което декларира, че принадлежи. В света има около 6.5 млрд. души, от тях 2 млрд. се водят християни, от които 1.2 млрд. са католици. Над 1 млрд са мюсюлманите. Хиндуистите са 700 млн., будистите са 400 млн., една огромна част от населението имат някаква друга форма на религия. На практика само 6-7% се смятат за твърди атеисти и 11-12 на сто – за безразлични.
У нас нещата стоят много трагично. По изследване, осъществено от моята изследователска група, в България за твърдо религиозни се смятат само 29% от хората. Само 20 на сто от българите, твърдящи, че са православни, заявяват, че са истински религиозни, вярват в Бога, вярват в безсмъртието на душата и почитат църковните празници. Много по-голям е процентът на истински религиозните в средите на мюсюлманите, юдеите и католиците. В периода 1992-1994 г. направихме изследване, резултатите от което показваха, че между 74 и 76% от учащите (ученици и студенти) бяха за въвеждането на религия или вероучение. Сега процентът на желаещите в същите изследвани групи е спаднал под 60 на сто. Същевременно тогава 5-6% от онези 76 на сто бяха за задължително изучаване на вероучение. Основната маса от ученици, а и от студенти сега, са на мнение, че трябва да се преподава предметът религия, дори световни религии, и само 20% от учащите са на мнение, че трябва да се изучава вероучение.
– Има ли подобно проучване сред останалите вероизповедания и деноминации на християнството в нашата страна?
– В нашата страна 90 % и от католиците, и от протестантите, и от мюсюлманите, и от евреите (общо те са около 2400 души) заявяват, че биха искали да се преподава тяхната религия на децата им. Аз мисля, че слабият интерес на сънародниците ни към православието е това, заради което българският народ в православната му част е загубил своите етнически и национални корени. Загубил е своя духовен интегратор, т.е. той вече не се чувства като едно цяло. В момента сред православните битува принципът всеки за себе си, Бог за всички. Но за съжаление, не бих казал, че и църквата си е на мястото. Работещите в тази посока свещеници са изключение, а не правило. Тук обаче е нужно да се работи на високо, клерикално ниво, на нивото на Светия синод, на нивото на българския епископат. Да се вземе решение по този въпрос, защото не може църквата да очаква държавата да й свърши цялата работа. Едно по-солидно нейно обвързване с държавата ще направи мечешка услуга на самата църква, защото ще стане зависима от държавната институция.
