Духовната съкровищница „Добрият Старец Гавриил“ вече в електронен формат
Свети Гавриил (Ургебадзе)
Свещената любов. Чудото на ХХ век. Добрият Старец. Това са само някои от нарицателните, с които наричат свети Гавриил, в опити да обрисуват нестихващата му любов към ближните, неговата благост и отдаденост на Бога.
Отец Гавриил (Годердзи Василиевич Ургебадзе), е роден на 26 август 1929 година в Тбилиси. Купува съвсем сам първото си Евангелие, още като много малък със спестените си пари, а едва 12-годишен отива в манастира „Света Нина“ в Самтавро в Мцхета, древната столица на Грузия. Именно този манастир ще бъде и негов последен пристан.
Неизброими са разказите за достойния и свят живот на архимандрит Гавриил. С трудната задача да ги събере и предаде на читателите се заема Константин Церцвадзе. Така се ражда малката съкровищница, изпълнена със спомени и свидетелства, която носи най-краткото и същевременно най-съдържателно заглавие: „Добрият Старец Гавриил“ (Изд. Омофор). И как иначе да бъде наречен този истински образец за хората, пример за безкористна обич и грижа, велик застъпник пред Бога.
Тази книга е плод на любовта, която старецът Гавриил непрестанно излива върху всички, които се обръщат към него, споделя авторът Константин Церцвадзе. Воден тази своята непресъхваща любов, свети Гавриил наставлява всички в правия път не със сухи беседи и назидателни слова, а единствено чрез своите собствени постъпки. Така той дава практически уроци за Евангелието и любовта към Бога и ближния.
Животът му олицетворява всичките девет заповеди на блаженствата: той е бил беден духом и е намерил Царството небесно; той от цялото си сърце преживявал всяка проява на нелюбов и бил плачещ, кротък, гладен и жаден за правда – и се наситил. Той сеел словото Божие и жънел плодове – укрепвал хората във вярата, давал им надежда и дарявал любов, наставлявал ги по истинския път. Гонели го за правда, оскърбявали го и всячески злословели против него заради Господа Бога. Но той понесъл всичко и отново чрез личен пример проповядвал:
„Никога не губи надежда в Божия Промисъл. Когато не можеш да разрешиш някакъв въпрос и не знаеш какво да правиш – довери се на Божия Промисъл и не мисли повече за това.“
Неговите наставления, грижа и обич към хората, поели по трудния път на вярата, не свършват с неговото представяне пред Господа, а продължават и след смъртта му. Хората, които го познават, го описват като смирен, любящ, кротък, но заедно с това – много страшен, когато се разгневи, но и много любящ към разкайващите се.
Десетки са свидетелствата за сбъднати молитви след застъпничество на отец Гавриил, като и досега продължава да е ярък пример за сила на молитвата и любовта, които и ни завещава: „Бъдете добри и смирени. В нашето смирение си спомни за нас Господ, защото на смирените Той дава благодат. Пред всеки роден от Бога човек бъдете в смирение, доброта и любов. Любов към всички отнасям със себе си – и към православните хора, и към всеки роден от Бога човек. Целта на живота и на целия този видим свят е намирането на Царството Божие, приближаването до Бога и наследяването на Вечния Живот.“
Пъстри и живи са разказите за свети Гавриил. В тях има всичко – човешко страдание и утеха, изгубване и намиране, сълзи и хумор, гордост и смирение, изумление и дълбоко разбиране. Колкото и разноцветни да са спомените за него, те са обединени от здравата, пулсираща нишка на вярата, любовта и пълното отдаване на Бога. Една от споделените случки с отец Гавриил, описва именно тази негова пламенна отдаденост към вярата и Бога:
Веднъж старецът Гавриил седял на булевард „Руставели“ в Тбилиси. До него лежали икони, а в ръката си държал кръст. Той смело и гръмко проповядвал. Милиционерите няколко пъти го предупредили да прекрати проповедта, но той сякаш не ги чувал. Нищо не помагало. Тогава те го сложили да седне в коша на мотоциклета и потеглили към полицейското управление. Отец Гавриил се възползвал от този шанс. Изправил се в коша в цял ръст и започнал на висок глас да вика: „Обичайте нашия Господ Иисус Христос! Обичайте Животворящия Кръст!“ Моторът се носел по пътя, а расото на стареца се веело като знаме. „Какво правите?!“ – ядосано възклицавали милиционерите. „Ами че вие ми устроихте тази разходка из града“ – отвърнал светията. Тогава те спрели мотоциклета и казали: „Молим те, върви си!“
Из акатиста в чест на свети Гавриил, съставен от протойерей Арчил Миндиашвили:
Защитниче на истината, наставниче на правдата, страж на мира, триблажени Гаврииле, ти говореше на синовете на своето отечество: „Вървете люде, влезте в съкровищницата си и затворете вратата!“ Нека вашият плач да ви упокоява вечер, а радостта ви да става със зората, та да пеете заедно на нашия небесен Отец: Алилуия!
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
