Екологията като домостроителство на Спасението

Къде се пресичат съвременната екология и природосъобразният начин на живот с християнския мироглед към творението? Каква е духовната връзка между теологията и екологичните ценности? Какво е мястото на човека като Божий образ и подобие в земния дом, завещан от Твореца? Това е миниатюрен фрагмент от възловите въпроси, които бяха повдигнати на дискусията „Християнство и екология“ от поредицата „Православие и съвремие“, проведена в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“ на 17 април. В нея взеха участие доц. д-р Мариян Стоядинов, преподавател и зам.-декан на Православния богословски факултет на ВТУ, гл. ас. д-р Смилен Марков, също преподавател по богословие във Велико Търново, и Ангел Иванов, журналист, а модератор бе доц. д-р Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет.

Нашият дом и християнската икономия

Етимологията на понятието „екология“ идва от гръцкото „икос“, означаващо „дом“. За доц. д-р Стоядинов точката на пресичане между богословието и екологичното мислене тръгва от принципите на християнската икономия, която маркира домостроителството на Спасението.

Според д-р Свилен Марков съществува процес на сближаване между Православната църква и екологичния дискурс, деклариран още по времето на предходния Вселенски патриарх Димитрий, по чиято инициатива 1 септември е обявен за Ден на творението.

Консуматорската култура тласка съвременния човек далеч от евхаристийната ценност на благодарствената нагласа. Доц. д-р Стоядинов посочи практиката на амишите (неизползване на модерни технологии, автомобили, електричество, носене на старомодни дрехи) като изкусителна форма на реакция за модерния градски човек срещу консуматорското поведение, но в основата си – илюзорна, тъй като носи в себе си имитативен характер. Другият вариант според него е обществото да е гражданско активно, да реагира на всеки проблем или нередност, свързани със застрашаването на екологичната система. Преди всичко обаче Църквата има този нравствено-възпитателен характер в култивирането на парадигма на благодарението. Ценностна нагласа, която не позволява на вярващия човек да третира всичко като консуматив или даденост, а като дар. Разбирането, че притежанието на благата, които имаме, не са наша заслуга.

Екологичното възпитание в симбиоза с духовното

„В Чешката православна църква има един манастир, който едновременно е средище на духовното развитие, но и на екологично възпитание“, заяви доц. д-р Костадин Нушев. Всеки от нас като потребител влияе негативно върху околната среда.

Екологията като социално-политическо движение е контрапункт на индустриалните сили, но в по-широк контекст тя притежава етическо измерение – изразява отношението между човека, който е оставен като стопанин и господар на творението, и природата, оставена от Бога. „Нашата вяра е изначално и същностно екологична – брани, щади, милува творението, защото разпознава Божието присъствие в природата“, бе тезата на журналиста Ангел Иванов.

Участниците в дискусията изведоха перспективата за призванието и отговорността на християнина не просто да съхранява, но и „творчески да преобразява, да пресътворява материалното битие“, както отбеляза д-р Марков.

Покаянието в екологичния и евхаристиен етос

Покаянието е фундаменталната духовна ценност, без която не би съществувал нито екологичен, нито евхаристиен етос, заключиха д-р Смилен Марков и доц. д-р Мариян Стоядинов. То е актът на личностната промяна на мисленето: „Влизайки в Църквата, ти трикратно се потапяш, трикратно се погребваш и трикатно възкръсваш – тоест ставаш нова твар. Оттам фокусът винаги е бъдещият град като безалтернативната реалност, но тези, настоящите градове, които прехождаме, да ги пазим чисти. Най-малкото от себеуважение и уважение към Твореца, оставил ни тук за известно време, за да вкусваме Спасението… Чрез тази христологична отправна точка християнинът не търси бутафорни практики, които да са външна имитация на духовност“.

Отправна точка в екологичното съзнание на християнина е и добродетелта на самоограничаването, на себеобуздаването – да направи равносметка какво е истинско потребно и какво – излишно. На срещата се отбеляза и нуждата от информиран избор при производствения процес – например да подбираме продуктите си, доколкото е възможно и сме запознати, които не са довели до излишно страдание на животните, които консумираме.

Подмяната на ценностите и объркването на тварната йерархия

Ангел Иванов засегна актуална тенденция, която слага състраданието към човешкия субект и към животинското същество на една и съща плоскост. Той даде за пример трагедията с 3-годишното детенце в пазарджишкото село Мокрище, което бе разкъсано до смърт през януари тази година от питбул. Надигналата се вълна в защита на кучето според него представлява подмяна на ценностите, слагащи знак за равенство между човека и животното. „Безспорно човекът стои по-горе от животното и объркването на тази йерархия е зло според св. Августин“, потвърди от богословска перспектива д-р Марков.

Снимка (2): Иван Шишиев