Епископ Симеон поиска Западно- и Средноевропейската ни епархия да мине към Константинопол

Днес в официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия беше оповестено решението на епископ Симеон, до неотдавна Митрополит на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ, да премине под омофора на Константинополския патриарх. Това си желание дядо Симеон е изразил в писмо, изпратено до Вселенския патриарх Вартоломей.

В писмото се казва:

ДО

НЕГОВО БОЖЕСТВЕНО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО

ГОСПОДИН, Г-Н ВАРТОЛОМЕЙ –

АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ, НОВИЯ РИМ И ПАТРИАРХ ВСЕЛЕНСКИ

КОНСТАНТИНОПОЛ

ВАШЕ ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО,

Позволете, със смирено сърце и съзнание, най-напред да Ви поздравя за Вашия благословен юбилей. Вие изпълвате с Вашия рожден ден седем десетилетия, откакто радостта е влезнала във Вашия дом и Вашето семейство, но не само там, ами и в целия свят, защото Вседържителя Бог е предопределил за Вас, още от сътворението, служение, което е на Христовата Църква и на всички Божии чада. Цялото православно изпълнение вижда свещен знак във Вашите богоподражателни 70 години. Затова си позволявам да Ви пожелая в крепко здраве и бодрост да бъдете кандилото на светото Православие, което да дава на този свят в този век благодатна светлина на вярата, надеждата и любовта. Вие сте доказали изпълнението на високоотговорния Ви дълг пред цялото човечество, като истински човеколюбив миротворец. Тъй като аз и моите духовни чада – българите в Европа, виждаме, че Вие сте „истинската лоза” (Йоан. 15:1), която дава добър плод, синовно молим, Вие да сте ни „лозарят”, за да даваме и ние добър плод, който да поднесем Вам и на всечестния Ви Прототрон.

Ето защо по повод Вашия личен празник, аз в единство с цялата епархия, принасям в скромен дар на Ваше Всесветейшество нашите сърца и самите себе си.

Всесветейший Господарю и Владико,

Църковното право, традиции и практика ми налагат да се обърна към Вас в качеството Ви на Първойерарх на цялата Православна църква във връзка с проблема, възникнал след решение на Светия Синод в София, което не се прие от българската епархия в Европа, за което Ви запознах с предно мое писмо. След дълги дебати, предизвикани и провокирани от българската държава и българското общество, българските митрополити не промениха своето решение. Това, което продължава вече три месеца, внесе промени в цялата ситуация: тези, които бяха в синхрон със синодалното решение сега искат да се върнат към мен и към моите църковни структури. Българският Свети Синод нехае какво се случва с българите зад граница. Това дава възможност да се възстанови правдата, защото единственото канонично право над православните в диаспора, съгласно Вселенските Събори и светите отци на Църквата има само и единствено Престолът на Константинопол.

Ето защо, заради всички христолюбиви българи в чужбина, настоятелно моля да приемете под светия си омофор мен, моя клир и моите миряни, като неделима част към Светия и Велик Трон на Вселенската Църква.

Ние българите сме осветени с богопознанието чрез богопросветеното дело на Константинополския Патриарх – свети Фотий и това ни вменява дълг не само на респект към Майката-Църква, ами и на служение към нея, защото съгласно думите на апостол Павел: „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28), аз и моите епархиоти с едно сърце и една уста желаем да сме към Вселенската Патриаршия.

След споменатите вече мои искания за опазване на мира пред върховната власт в Българската православна църква, имайки предвид липсата на църковни престъпления от моя страна и липсата на обвинения за такива, аз имайки най-напред пред себе си Едничкия Всеправеден Съдия – Христос, вслушвайки се в съвестта ми на монах и на архиерей и в ясния глас на моите епархиоти – клир и народ, аз съгласно 9 Канон на Светия Четвърти Вселенски Събор, проведен в древния град Халкидон, Витиния, по право се обръщам към Вселенския Ви Патриаршески Първопрестол в Константинопол не за църковен съд и от съда, а за справедливо приемане под юрисдикцията на Ваше Божествено Всесветейшество.

Моля за горното предвид изпълненото от мен според изискванията на гореспоменатия Канон.

Със загриженост моля да приемете и поверените ми духовници към клира на Майката-Църква, за които Ви представям списък, за да не се числят те по едно и също време към две църкви, а само към Патриаршията в светия град Константинопол съгласно постановеното в 10 Канон на ІV Вселенски Събор.

Желанието на църковните настоятелства на българските църковни общини в Европа за преминаване под юрисдикцията на Вселенската Църква е не само нормално и приемливо съгласно законодателството в различните европейски държави, но е и канонически оправдано от 17 Канон на Халкидонския Вселенски Събор, защото им дава правдата да преминат към Вас и към първенствуващата Ви катедра, заедно с техния архиерей по силата на църковното канонично право на Константинополския Престол. Всички българи, живеещи в диаспора, сме извън Отечеството си и се намираме извън канонически обоснован диоцез на автокефална православна църква и затова смятаме, че 20 Канон на същия Вселенски Събор ни позволява да помолим да имаме светия Ви омофор и за наш покров.

Предимството, църковната юрисдикция и духовната власт на Светия Престол на Светата Константинополска Църква са ясно определени в 20 Канон на Четвъртия Вселенски Събор, според който Вие имате правото, като Константинополски Архиепископ да поставяте архиерей за всички православни християни извън точно изразените географски диоцези на поместните църкви, имайки постановеното от Вселенския Събор положение на светия и велик град – Константинопол.

Право Ви е да вземате решения и да разрешавате църковни казуси с универсален характер за Църквата предвид нейното единство, на което сте символ Вие – Вселенският Патриарх съгласно прерогативите, които Ви дават Свещените Канони.

Ето защо и ние българите извън България молим да бъдем под Вашето духовно началство, както има гърци, руснаци, естонци, украинци и много други от различни националности под благодатните бащински грижи на Вселенската Патриаршия.

Шестият Вселенски Събор в своя 17 Канон изисква при преминаване към друга църква да има не разрешително писмо, а уволнително от предходната, в която е бил ръкоположен. Това правило е вече изпълнено, защото аз без да съм църковно наказан съм освободен от член на Светия Синод в София съгласно писмо на патриарх Максим до мен, което означава, че аз спокойно и канонично мога да бъда йерарх на Прототрона на Майката Църква.

Тъй като под свое ведомство и управа съм имал всички български енории в Европа повече от тридесет години, намирам, че съгласно Четвъртия и Шестия Вселенски Събор имам неотменното право да продължа чрез служение Богу духовно да ги ръководя под Вашия първойерархичен благослов.

Всеблагият Бог ме е поставил да водя българите в Европа по усъвършенстващия път на спасението и аз имайки тях в молитвите си и архипастирските си задължения и предвид бъдното добруване и преуспяване на българския църковен диоцез в Европа, бих искал да представя лично пред Вас в Тронната Ви зала двамата кандидати за мои викарни епископи. Това са архимандрит Дионисий (Мишев) и архимандрит Харалампий (Ничев), които са мои клирици, предани лично на Вас – Патриархът и на Майката-Църква. Предвид възрастта, положението си и благоустройването на епархията, имам това си намерение, което намирам за оправдано. Позволих си да го явя на Ваше Всесветейшество сега за знание, защото това е от Вашата компетентност, но се надявам, ако ни приемете за част от Вселенската Патриаршия, да ми разрешите да помоля официално за горното.

Редно е да Ви запозная, като Баща на вселената с това какви църковни структури ще преминат към Трона на Константинопол, ако Ваше Всесветейшество ни приеме.

Освен църковните общини, за които споменах, които са 31 и за които представям нотариално заверена декларация с техните подписи, така също към Майката-Църква ще преминат:

1. Римската църква „Св. св. Викентий и Анастасий”, където само нашата Митрополия има отдаденото право на православно богослужение и на ползване съгласно договор лично между мен и предишния викарий на Папата за Рим – кардинал Руини, който приложено Ви представям. Би било истинско тържество не само за Православната Църква, но и за Католическата, ако Вашият образ, който е образ на мира, е в този храм и Вашите знаме и герб красят неговата фасада на фонтана „Ди Треви”.

2. Манастирът „Пресвета Троица” в Буххаген, Германия, който е със седем души, пребиваващи в монашество. Те са православни от германски произход.

3. Храмът „Киеза Нуова” в Асизи, Италия, където имаме право на православно богослужение съгласно спогодба с неговите стопани. Този храм е екстеритория на Кралство Испания и служи за събирания на аристократични особи.

Вие не сте само пръв православен Патриарх. Вие сте Патриархът, който олицетворява единството на Църквата и на цялото Православие и затова нашите надежди, на българите в чужбина, са отправени към Вас, защото не само по достойнство имате титла, дадена още през ІV век, но имате и същност на Патриарх Вселенски.

Нашата молба се позовава на едно Ваше решение. Вие взехте решение на Светия и Свещен Синод на Майката-Църква и приехте като йерарх на Трона руския епископ Василий от Обединеното Кралство по правото, дадено на Константинополския Престол. Така се въдвори мирът в Църквата. Този случай ми дава кураж да помоля за същото ведно с моя всечестен клир и боголюбив народ. И тъй като съгласно Свещените Канони под Ваша юрисдикция са земите, които не са официално конвертирани към други ясно определени църковни диоцези, то отново подновявам искането си да приемете цялата ни епархия под ведомството на Вселенската Патриаршия. Предвид това намирам за задължително лично да се явя на Ваше Всесветейшество заедно с моите сътрудници, за да отдадем чест, да изразим покорност и да Ви запознаем с всички детайли около нашата епархия. Моля да ни дадете аудиенция, когато Вие определите.

Църквата-Майка е символ на християнската цивилизация и ние бихме подпомогнали скромно това утвърждаване в света на глобализация, релативизъм и секуларизъм. Ще положим всичките си сили и възможности чрез нашите структури, българските евродепутати, българските посланици и не на последно място и чрез нашите приятели за по-скорошното приемане в Европейския съюз на днешна модерна и културна Турция.

 

Следват подписите на духовниците, подкрепящи бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон и неговият собствен

– Архимандрит Йоан Желков за БПЦО, „Св. Кирил и Методий” в гр. Виена – Австрия

– Архимандрит Емилиян Боцановски за „Св. Патриарх Евтимий” в гр. Париж – Франция

– Архимандрит Йоханг Пфейфер за Православния германски манастир „Св. Троица”

– Иконом Любомир Леонтинов за БПЦО „Св. Цар Борис Покръстител” в гр. Берлин и за БПЦО „Св. Седмочисленици” в гр. Лайпциг – Германия

– Иконом Юлиян Ангелов за БПЦО „Св. Цар Борис Покръстител” в гр. Берлин и за БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Хамбург – Германия

– Протойерей Стефан Грос за БПЦО „Рождество Богородично” в гр. Кьолн/Бон – Германия

[…]

– Свещеник Пламен Тодоров за БПЦО „Св. Николай Мирликийски” в гр. Прага – Чехия

– Свещеник Николай Андонов за БПЦО „Св. Йоан Кръстител” в гр. Братислава – Словакия

– Протойерей Емил Ценов Ангелов за БПЦО „Св. Седмочисленици” в гр. Загреб – Хърватия

– Йеродякон Авенир за БПЦО „Св. Йоан Рилски” в гр. Лисабон – Португалия

– Протойерей Гоце Христов за БПЦО „Св. Йоан Рилски” в гр. Лисабон – Португалия

– Протойерей Александър Великов за БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Валенсия – Испания

– Свещеник Юлий Николов за БПЦО „Свето Богоявление” в гр. Мадрид – Испания

– Ставроф. иконом Димитър Димитров за БПЦО „Св. Климент Охридски” в гр. Брюксел – Белгия

– Ставроф. иконом Симеон Илиев за БПЦО „Св. Иван Рилски” в гр. Лондон – Великобритания

– Ставоф. иконом Ангел Петрунов за БПЦО „Св. Паисий Хилендарски” в гр. Стокхолм и за БПЦО „Св. Богородица” в гр. Малмьо” – Швеция, БПЦО „Св. Димитър" в гр. Гьотеборг” – Швеция, БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Осло – Норвегия

– Протойерей Недялко Калинов за БПЦО „Св. Климент Охридски” в гр. Мюнхен и за БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Щутгарт, БПЦО „Св. Патр. Евтимий Търновски в гр. Манхайм – Германия

– Свещеник Стефан Мамаков за БПЦО „Св. Кирил и Методий” от гр. Будапеща и за БПЦО „Св. Иван Рилски” в гр. Пейч – Унгария

– Свещеник Ивалин Славов за БПЦО „Св. Амвросий Медиолански” – Италия

Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН

www.bg-patriarshia.bg