Епископ Симеон поиска Западно- и Средноевропейската ни епархия да мине към Константинопол
Днес в официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия беше оповестено решението на епископ Симеон, до неотдавна Митрополит на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ, да премине под омофора на Константинополския патриарх. Това си желание дядо Симеон е изразил в писмо, изпратено до Вселенския патриарх Вартоломей.
В писмото се казва:
ДО
НЕГОВО БОЖЕСТВЕНО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО
ГОСПОДИН, Г-Н ВАРТОЛОМЕЙ –
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ, НОВИЯ РИМ И ПАТРИАРХ ВСЕЛЕНСКИ
КОНСТАНТИНОПОЛ
ВАШЕ ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО,
Позволете, със смирено сърце и съзнание, най-напред да Ви поздравя за Вашия благословен юбилей. Вие изпълвате с Вашия рожден ден седем десетилетия, откакто радостта е влезнала във Вашия дом и Вашето семейство, но не само там, ами и в целия свят, защото Вседържителя Бог е предопределил за Вас, още от сътворението, служение, което е на Христовата Църква и на всички Божии чада. Цялото православно изпълнение вижда свещен знак във Вашите богоподражателни 70 години. Затова си позволявам да Ви пожелая в крепко здраве и бодрост да бъдете кандилото на светото Православие, което да дава на този свят в този век благодатна светлина на вярата, надеждата и любовта. Вие сте доказали изпълнението на високоотговорния Ви дълг пред цялото човечество, като истински човеколюбив миротворец. Тъй като аз и моите духовни чада – българите в Европа, виждаме, че Вие сте „истинската лоза” (Йоан. 15:1), която дава добър плод, синовно молим, Вие да сте ни „лозарят”, за да даваме и ние добър плод, който да поднесем Вам и на всечестния Ви Прототрон.
Ето защо по повод Вашия личен празник, аз в единство с цялата епархия, принасям в скромен дар на Ваше Всесветейшество нашите сърца и самите себе си.
Всесветейший Господарю и Владико,
Църковното право, традиции и практика ми налагат да се обърна към Вас в качеството Ви на Първойерарх на цялата Православна църква във връзка с проблема, възникнал след решение на Светия Синод в София, което не се прие от българската епархия в Европа, за което Ви запознах с предно мое писмо. След дълги дебати, предизвикани и провокирани от българската държава и българското общество, българските митрополити не промениха своето решение. Това, което продължава вече три месеца, внесе промени в цялата ситуация: тези, които бяха в синхрон със синодалното решение сега искат да се върнат към мен и към моите църковни структури. Българският Свети Синод нехае какво се случва с българите зад граница. Това дава възможност да се възстанови правдата, защото единственото канонично право над православните в диаспора, съгласно Вселенските Събори и светите отци на Църквата има само и единствено Престолът на Константинопол.
Ето защо, заради всички христолюбиви българи в чужбина, настоятелно моля да приемете под светия си омофор мен, моя клир и моите миряни, като неделима част към Светия и Велик Трон на Вселенската Църква.
Ние българите сме осветени с богопознанието чрез богопросветеното дело на Константинополския Патриарх – свети Фотий и това ни вменява дълг не само на респект към Майката-Църква, ами и на служение към нея, защото съгласно думите на апостол Павел: „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28), аз и моите епархиоти с едно сърце и една уста желаем да сме към Вселенската Патриаршия.
След споменатите вече мои искания за опазване на мира пред върховната власт в Българската православна църква, имайки предвид липсата на църковни престъпления от моя страна и липсата на обвинения за такива, аз имайки най-напред пред себе си Едничкия Всеправеден Съдия – Христос, вслушвайки се в съвестта ми на монах и на архиерей и в ясния глас на моите епархиоти – клир и народ, аз съгласно 9 Канон на Светия Четвърти Вселенски Събор, проведен в древния град Халкидон, Витиния, по право се обръщам към Вселенския Ви Патриаршески Първопрестол в Константинопол не за църковен съд и от съда, а за справедливо приемане под юрисдикцията на Ваше Божествено Всесветейшество.
Моля за горното предвид изпълненото от мен според изискванията на гореспоменатия Канон.
Със загриженост моля да приемете и поверените ми духовници към клира на Майката-Църква, за които Ви представям списък, за да не се числят те по едно и също време към две църкви, а само към Патриаршията в светия град Константинопол съгласно постановеното в 10 Канон на ІV Вселенски Събор.
Желанието на църковните настоятелства на българските църковни общини в Европа за преминаване под юрисдикцията на Вселенската Църква е не само нормално и приемливо съгласно законодателството в различните европейски държави, но е и канонически оправдано от 17 Канон на Халкидонския Вселенски Събор, защото им дава правдата да преминат към Вас и към първенствуващата Ви катедра, заедно с техния архиерей по силата на църковното канонично право на Константинополския Престол. Всички българи, живеещи в диаспора, сме извън Отечеството си и се намираме извън канонически обоснован диоцез на автокефална православна църква и затова смятаме, че 20 Канон на същия Вселенски Събор ни позволява да помолим да имаме светия Ви омофор и за наш покров.
Предимството, църковната юрисдикция и духовната власт на Светия Престол на Светата Константинополска Църква са ясно определени в 20 Канон на Четвъртия Вселенски Събор, според който Вие имате правото, като Константинополски Архиепископ да поставяте архиерей за всички православни християни извън точно изразените географски диоцези на поместните църкви, имайки постановеното от Вселенския Събор положение на светия и велик град – Константинопол.
Право Ви е да вземате решения и да разрешавате църковни казуси с универсален характер за Църквата предвид нейното единство, на което сте символ Вие – Вселенският Патриарх съгласно прерогативите, които Ви дават Свещените Канони.
Ето защо и ние българите извън България молим да бъдем под Вашето духовно началство, както има гърци, руснаци, естонци, украинци и много други от различни националности под благодатните бащински грижи на Вселенската Патриаршия.
Шестият Вселенски Събор в своя 17 Канон изисква при преминаване към друга църква да има не разрешително писмо, а уволнително от предходната, в която е бил ръкоположен. Това правило е вече изпълнено, защото аз без да съм църковно наказан съм освободен от член на Светия Синод в София съгласно писмо на патриарх Максим до мен, което означава, че аз спокойно и канонично мога да бъда йерарх на Прототрона на Майката Църква.
Тъй като под свое ведомство и управа съм имал всички български енории в Европа повече от тридесет години, намирам, че съгласно Четвъртия и Шестия Вселенски Събор имам неотменното право да продължа чрез служение Богу духовно да ги ръководя под Вашия първойерархичен благослов.
Всеблагият Бог ме е поставил да водя българите в Европа по усъвършенстващия път на спасението и аз имайки тях в молитвите си и архипастирските си задължения и предвид бъдното добруване и преуспяване на българския църковен диоцез в Европа, бих искал да представя лично пред Вас в Тронната Ви зала двамата кандидати за мои викарни епископи. Това са архимандрит Дионисий (Мишев) и архимандрит Харалампий (Ничев), които са мои клирици, предани лично на Вас – Патриархът и на Майката-Църква. Предвид възрастта, положението си и благоустройването на епархията, имам това си намерение, което намирам за оправдано. Позволих си да го явя на Ваше Всесветейшество сега за знание, защото това е от Вашата компетентност, но се надявам, ако ни приемете за част от Вселенската Патриаршия, да ми разрешите да помоля официално за горното.
Редно е да Ви запозная, като Баща на вселената с това какви църковни структури ще преминат към Трона на Константинопол, ако Ваше Всесветейшество ни приеме.
Освен църковните общини, за които споменах, които са 31 и за които представям нотариално заверена декларация с техните подписи, така също към Майката-Църква ще преминат:
1. Римската църква „Св. св. Викентий и Анастасий”, където само нашата Митрополия има отдаденото право на православно богослужение и на ползване съгласно договор лично между мен и предишния викарий на Папата за Рим – кардинал Руини, който приложено Ви представям. Би било истинско тържество не само за Православната Църква, но и за Католическата, ако Вашият образ, който е образ на мира, е в този храм и Вашите знаме и герб красят неговата фасада на фонтана „Ди Треви”.
2. Манастирът „Пресвета Троица” в Буххаген, Германия, който е със седем души, пребиваващи в монашество. Те са православни от германски произход.
3. Храмът „Киеза Нуова” в Асизи, Италия, където имаме право на православно богослужение съгласно спогодба с неговите стопани. Този храм е екстеритория на Кралство Испания и служи за събирания на аристократични особи.
Вие не сте само пръв православен Патриарх. Вие сте Патриархът, който олицетворява единството на Църквата и на цялото Православие и затова нашите надежди, на българите в чужбина, са отправени към Вас, защото не само по достойнство имате титла, дадена още през ІV век, но имате и същност на Патриарх Вселенски.
Нашата молба се позовава на едно Ваше решение. Вие взехте решение на Светия и Свещен Синод на Майката-Църква и приехте като йерарх на Трона руския епископ Василий от Обединеното Кралство по правото, дадено на Константинополския Престол. Така се въдвори мирът в Църквата. Този случай ми дава кураж да помоля за същото ведно с моя всечестен клир и боголюбив народ. И тъй като съгласно Свещените Канони под Ваша юрисдикция са земите, които не са официално конвертирани към други ясно определени църковни диоцези, то отново подновявам искането си да приемете цялата ни епархия под ведомството на Вселенската Патриаршия. Предвид това намирам за задължително лично да се явя на Ваше Всесветейшество заедно с моите сътрудници, за да отдадем чест, да изразим покорност и да Ви запознаем с всички детайли около нашата епархия. Моля да ни дадете аудиенция, когато Вие определите.
Църквата-Майка е символ на християнската цивилизация и ние бихме подпомогнали скромно това утвърждаване в света на глобализация, релативизъм и секуларизъм. Ще положим всичките си сили и възможности чрез нашите структури, българските евродепутати, българските посланици и не на последно място и чрез нашите приятели за по-скорошното приемане в Европейския съюз на днешна модерна и културна Турция.
Следват подписите на духовниците, подкрепящи бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон и неговият собствен
– Архимандрит Йоан Желков за БПЦО, „Св. Кирил и Методий” в гр. Виена – Австрия
– Архимандрит Емилиян Боцановски за „Св. Патриарх Евтимий” в гр. Париж – Франция
– Архимандрит Йоханг Пфейфер за Православния германски манастир „Св. Троица”
– Иконом Любомир Леонтинов за БПЦО „Св. Цар Борис Покръстител” в гр. Берлин и за БПЦО „Св. Седмочисленици” в гр. Лайпциг – Германия
– Иконом Юлиян Ангелов за БПЦО „Св. Цар Борис Покръстител” в гр. Берлин и за БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Хамбург – Германия
– Протойерей Стефан Грос за БПЦО „Рождество Богородично” в гр. Кьолн/Бон – Германия
[…]
– Свещеник Пламен Тодоров за БПЦО „Св. Николай Мирликийски” в гр. Прага – Чехия
– Свещеник Николай Андонов за БПЦО „Св. Йоан Кръстител” в гр. Братислава – Словакия
– Протойерей Емил Ценов Ангелов за БПЦО „Св. Седмочисленици” в гр. Загреб – Хърватия
– Йеродякон Авенир за БПЦО „Св. Йоан Рилски” в гр. Лисабон – Португалия
– Протойерей Гоце Христов за БПЦО „Св. Йоан Рилски” в гр. Лисабон – Португалия
– Протойерей Александър Великов за БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Валенсия – Испания
– Свещеник Юлий Николов за БПЦО „Свето Богоявление” в гр. Мадрид – Испания
– Ставроф. иконом Димитър Димитров за БПЦО „Св. Климент Охридски” в гр. Брюксел – Белгия
– Ставроф. иконом Симеон Илиев за БПЦО „Св. Иван Рилски” в гр. Лондон – Великобритания
– Ставоф. иконом Ангел Петрунов за БПЦО „Св. Паисий Хилендарски” в гр. Стокхолм и за БПЦО „Св. Богородица” в гр. Малмьо” – Швеция, БПЦО „Св. Димитър" в гр. Гьотеборг” – Швеция, БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Осло – Норвегия
– Протойерей Недялко Калинов за БПЦО „Св. Климент Охридски” в гр. Мюнхен и за БПЦО „Св. Кирил и Методий” в гр. Щутгарт, БПЦО „Св. Патр. Евтимий Търновски в гр. Манхайм – Германия
– Свещеник Стефан Мамаков за БПЦО „Св. Кирил и Методий” от гр. Будапеща и за БПЦО „Св. Иван Рилски” в гр. Пейч – Унгария
– Свещеник Ивалин Славов за БПЦО „Св. Амвросий Медиолански” – Италия
Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
www.bg-patriarshia.bg
Старостта е може би най-интересната възраст на човека. Тя показва истинската му същност без украса и фалш. […] Симеон, на когото в Будапеща преди 13 години отказах да стана епископ, няма да успее да разкъса Българската църква. Световното православие няма да разреши, защото това ще доведе до пълен разпад. Но този скандал подсказва, че трябва да има основна промяна в ръководството на БПЦ, преди да е сканало късно.
Къде мога да видя фотокопие на оригинала на писмото с подписите на всичките изброени лица ?
Предполагам, че след като това писмо се публикува на официалната интернет страниа на БПЦ значи някъде (вероятно в канеларията на св. Синод) има достоверно копие с подписите.
Закономерно. Поучително. Каква Българска църква? Църквата е католична. Какъв разпад? Това е оздравяване. Вселенската патриаршия по икономия е признала автокефалията на БПЦ. Сега по икономия трябва да приеме митрополит Симеон.
Четейки това писмо изпадам в неудържим весел климат на съпреживяване на събитията в БПЦ. Митрополит Симеон иска върховенство на Вселенската патриаршия в годината, когато честваме 150 година от акцията на Иларион Макариополски за отделяне на Българската Църква от Вселенската патриаршия и 140 години от издаване на фермана на султана за признаване на Българска Екзархия. Това писмо показва, че българите зад граница нямат никакво национално самосъзнание, нито имат нещо общо с копнежите и въжделенията на българския народ. Не виждам тогава защо да им се прави еваллах от държавата, от обществото и от онези, които въпреки мизерията и нещастията продължават да живеят и работят в Родината, оставайки верни на заветите на дедите. Съдейки по развитието на нещата с религията, действията и бездействието на БПЦ, скоро в България на духовника ще му се лепне клеймото „национален предател“ и тогава властта и имотите на Църквата ще бъдат поставени на режим на специално внимание от страна на българите.
Ако БПЦ не е в състояние да се справи с религиозния въпрос то тя трябва честно, по думите на Левски, да си признае кривиците и да свика народно-християнски събор , на който вярващите, много от които са по-честни и квалифицирани от кадрите на БПЦ трябва да дадат санкция на религиозния въпрос. Защото е съмнително от гледна точка на обективния анализ на известните ни факти, че БПЦ е стълп и крепило на истината и на вярата, защитавана и от много светски лица у нас много по-грамотно, по-честно и истински от официалното представителство на БПЦ. Чужденците могат по техни си съборажения да фаворизират висшия ни клир, но истината, честността и компетентността в световни разпознавателни критерии не дават никакъв шанс на БПЦ ако не е мистичната конспирация у нас и играта със силови политикономически играчи.
http://chitanka.info/lib/text/10969о
синодният сайт помести фалшификат като писмо на митр. Симеон !!!
http://www.dveri.bg/content/view/11223/29/
„Това са архимандрит Дионисий (Мишев) и архимандрит Харалампий (Ничев), които са мои клирици, предани лично на Вас – Патриархът и на Майката-Църква“ – ясно е, че става дума за фалшификат и то измислен от [изтрито от модератор] в църквата 🙁
Още за наглата провокация [url]http://www.sveta-nedelia.org/tm/nowini/bg/2010/2010-04-21-1.html[/url]
Такива безобразия могат да се случват само в разграден двор като нашия!
Времето е назряло да се погрижим за нашата църква, а това сме ние. Моето предложение е народно-църковен събор, организиран чрез интернет.
Крайно време е да кажа и аз нещо по въпроса.
Сайта Православие.бг се правеше на разсеян през цялото време на споровете около митрополит Симеон и изведнъж се явява в интернет пространството, като Месия за да възвести между неосведомените истината. Това, най-малкото, не е честно!
Това писмо не е подписвано от нас, чиито имена са написани под него!!!
Малко ни дреме за интересите на Турция в ЕС, още по-малко за жените в мъжки тела, желаещи да са епископи на нашата епархия.
Митрополит Симеон е човек на 85 години и подобни публикации явно целят, не само нестабилността на нашата епархия, а и неговото психическо и физическо унищожение.
Но последната дума е у Бога!
Едни с писма се борят, други с молитва.
НЕ СЕ СЪБЛАЗНЯВАЙТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ!
Благодаря на преждеизказалите се. Бях започнал да си мисля, че зложелателите на БПЦ са съсредоточени в точно определени места, но виждам, че те са равномерно разположени по цялата територия на родината. „Моят“ подпис също свети във фалшификата публикуван във /www.bg-patriarshia.bg. Давам клетва, че ще премина към исляма ако някой докаже, че това е моят подпис. С крайна тъга, че се намират хора да повярват на такава груба закърбена с бели конци манипулация
В[quote name=“arlovski“]синодният сайт помести фалшификат като писмо на митр. Симеон !!!
http://www.dveri.bg/content/view/11223/29/%5B/quote%5D
е, не:
„веднага след това редакционните ни телефони буквално „прегряха“ и редакционната поща се препълни от протестни писма…“
въх! този път не мога да се сдържа. това някакъв виц ли е ?! нямам думи. не знам кой пише тези каламбури, обаче да кажа честно, щеше да е суперсмешно, ако не беше така тъжно и жално.
никакви телефони не прегряват отдавна по въпроси, свързани с църковните дела. мина онзи период, когато църковните страсти прегряха наистина. охладили са се днес, обаче. умните са се наумували, лудите са се налудували. и са потънали в летаргичен сън.
църковните интриги, които държат будни умовете на някаква част от духовенството, са буря в чаша вода. а народът като цяло отдавна нито знае, нито дава пет пари за това какво става в църквата. както беше казало едно циганче на георги константинов: „бате, сега е дваесети век. секи гледа мене си.“
Това сега фалшификатът ли е? Ако е същото, което са публикували дамите в синодалния сайт, по-добре редактирайте заглавието. Още повече, че текстът вече е свален от „официоза“ (май за редакция).
Та да попитам – фалшиво ли е в последна сметка цитираното тук писмо или не ?
Защото в интернет пространството се появи фотокопие на друго писмо този път с подписа на дядо Симеон.
Ако цитираното тук писмо е фалшиво, кой е отговорен за неговото съставяне и разпространение ?
Интересна ситуация. Дори и ако писмото е фалшиво( а то май се оказва такова). БПЦ повтаря действията на Вселенската Патриаршия, спрямо нея преди 150г. Тогава от Екзархията искат свои архиерей, свещеници, и Вселенската Патриаршия ни отлъчва, а сега хората също искат свой архиерей и свещеници и БПЦ ги отлъчва. И кръгът се затваря пак с Вселенската Патриаршия. Писмото дори да е фалшификат по важна е реакцията на него. И ние нямаме никакво основание да се оплакваме от „несправедливо наложената ни схизма“ защото и ние явно работим със същите средства.
[quote name=“ieromonah Ioan“]
Сайта Православие.бг се правеше на разсеян през цялото време на споровете около митрополит Симеон и изведнъж се явява в интернет пространството, като Месия за да възвести между неосведомените истината. Това, най-малкото, не е честно!
[/quote]
Така е, и когато се правим на разсеяни, и когато се обаждаме, все сме виновни. „През цялото време на споровете“ ситуацията беше толкова неясна и недостойна, че всяко „отразяване“ можеше да отрази само низките страсти завладели уважаваните архиереи. Тази последната „новина“ (дали е истинско писмото, ще разбираме тепърва) поне има това преимущество, че казва нещо конкретно, за разлика от обтекаемите мнения, особени мнения и особени мнения за особените мнения досега.
И като не са вашите имената, няма ли да излезете с официално опровержение, няма ли да поискате някой да понесе отговорността? Или пак това е задължение на Православие.БГ?
„Давам клетва, че ще премина към исляма, ако някой докаже, че това е моят подпис.“
И после се чудим откъде са се взели помаците. Нашите попове са готови да си сменят вярата при всяка промяна на вятъра. Принципи, идеи, догмати? Мижи да те лажем. 😮
На Симеон е наложен аргос –
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=21415
[quote name=“plamen“][quote name=“ieromonah Ioan“]
…
И като не са вашите имената, няма ли да излезете с официално опровержение, няма ли да поискате някой да понесе отговорността? Или пак това е задължение на Православие.БГ?[/quote]
И аз това питам. Ако писмото е фалшификат, кой, кога, къде и как ще реагира ?
Апропо писмото си седи в официалния сайт на БПЦ и нищо му няма.
От публикациите не може да се разбере дали писмото е фалшификат или не. Ако е истинско – значи БПЦ не е никакъв стожер на българщината, заради която получава всякакви привелгии у нас и в чужбина. Ако е фалшификат, значи е интрига на Синода, който иска да настрои хората срещу неудобния митрополит Симеон. И в двата случая обаче се вижда, че политиката на БКП спрямо Църквата и религията в България е дала резултат – долнопробни деяния и неоправдано бездействие, липса на идеализъм и безкористност, ниска квалификация на кадрите на религията, интриги и рационални властови и йерархични ходове, несправедливост и нечестност при провеждане на религиозната дейност, безсърдечие и немара към проблемите на хората, опити за зарибяване и плашене със свръхестественото и накрая – силна зависимост от чужди фактори, които изнасят „духовността“ и богословието в България. Затова по-разумно е когато говорим за религия да търсим светски лица и външни фактори, които отговарят на идеята на християнството.
Истинки документи ли очакавате от ченгетата от синода, които се крият под митрополитските раса. Те самите трудно се оправят с личната си индентичност – отговарят на поне 4 имена -лично, монашеско, псевдоним в ДС , псевдоним в КГБ и т.н.Не очаквайте откритост и принципност.Те за това са обучени – фалшификации , интриги и замъгляване на действителността и съзнанието за прикириване на вършената от тях разведка в полза на Русия. Не знам защо се заблуждават, че на Запад малоумието е толкова повсместно , колкото у нас и си мислят , че Западът ще толерира православните храмове да се използват за явочни на кгб и че избягалите от режима ще се изповядват на ченгета. Тежко на тези които ги следват и на тоя и на оня свят.
[quote name=“Мунчо“]“Давам клетва, че ще премина към исляма, ако някой докаже, че това е моят подпис.“
И после се чудим откъде са се взели помаците. Нашите попове са готови да си сменят вярата при всяка промяна на вятъра. Принципи, идеи, догмати? Мижи да те лажем. :eek:[/quote]
Приятельо Мунчо,ако аз съм се подписал под това сатанинско дело, означава, че вярата не съм я сменил, а вече погазил. А ако някой докаже, че това е моят подпис, тогава ще бъде безсмислено да оставам служител на такава институция. Все пак съм прехвърлил 50-те и трябва да се погрижа за спасението и на моята душа.
Един митрополит дори когато е бивш, остава „бивш митрополит“, а не епископ. Вижте обръщенията в официалната кореспонденция с него на Св. Синод.
[quote name=“Стефани“]Един митрополит дори когато е бивш, остава „бивш митрополит“, а не епископ. Вижте обръщенията в официалната кореспонденция с него на Св. Синод.[/quote]
„Бившият митрополит не е епископ“?! Доколкото знам, епископът е църковният сан (най-високият), а митрополитът е административна длъжност. Нещо като генерал (чин) и командващ армия (длъжност) в армията. Пълното титулуване „Негово Високопреосвещенство бивш митрополит“ си е на място в официална кореспонденция (така бихме се обърнали, ако му пишем писмо), но от чисто църковна гледна точка той си е, ами, епископ 🙂 Трябва ли всеки път, когато пишем за патриарха, да го титулуваме (Негово Светейшество Български Патриарх и Софийски митрополит)? Нима не казваме просто „патриарх Максим“, без това да отнема нещо от достойнството му? И патриархът е епископ, ако не знаете 🙂 Пръв между равни.
[/quote]
Доколкото знам, епископът е църковният сан (най-високият), а митрополитът е административна длъжност. .. Пълното титулуване „Негово Високопреосвещенство бивш митрополит“ си е на място в официална кореспонденция (така бихме се обърнали, ако му пишем писмо), но от чисто църковна гледна точка той си е, ами, епископ 🙂 Трябва ли всеки път, когато пишем за патриарха, да го титулуваме (Негово Светейшество Български Патриарх и Софийски митрополит)? Нима не казваме просто „патриарх Максим“, без това да отнема нещо от достойнството му? И патриархът е епископ, ако не знаете 🙂 Пръв между равни.[/quote]
Какво беше това словесно салто приятелю?! Говориш за сан и за длъжност. Значи Митрополита можа да наречеш епископ, но не нарича Патриарха епископ Максим! Като казваш „патриарх Максим“, казвай и митрополит Симеон! Или касваш… епископ Николай например?!
Осъзнай се, защото си на страната на фалшификаторите на 21 „попски“ подписа (нали на свещениците им казваш попове)!!!
[quote name=“о. Николай“]
Какво беше това словесно салто приятелю?! Говориш за сан и за длъжност. Значи Митрополита можа да наречеш епископ, но не нарича Патриарха епископ Максим! Като казваш „патриарх Максим“, казвай и митрополит Симеон! Или касваш… епископ Николай например?!
Осъзнай се, защото си на страната на фалшификаторите на 21 „попски“ подписа (нали на свещениците им казваш попове)!!![/quote]
Вижте, отче, объркването е естествено в случая. Прекалено разнопосочни станаха сигналите. Формално погледнато, сте прав – Синодът е определил сегашния титул на дядо Симеон (сега да не се засегнете пък за това „дядо“ 🙂 ) като „Бивш митрополит“. От своя страна обаче владиката не приема този титул. Синодът го аргосва. Кой титул да използваме ние с гайдите? Синодалния (с „бивш“), или онзи, който дядо Симеон признава за себе си, както му го признават и мнозина в епархията и в България? Затова и използвах „епископ“ като неутрален титул в случая. Защото, каквито и еквилибристики да последват, той си е бил и си остава епископ.
На свещениците „попове“ не съм казвал.
От 21 фалшифицирани подписа досега са се обадили двама, доколкото виждам – вие и отец Виктор от Германия. Останалите 19 подписали ли са? Вместо да си чешем бесовете на тема „кой на чия страна застава“, не е ли най-естественото нещо да погледнем в посоката, от която идва писмото, а именно – митрополит Симеон? Защо мълчи той? Ако ме питате лично, писмото е жалко, който и да го е писал и подписвал. Жалка и недостойна е и цялата ситуация, която се създаде. Но ключът за разплитането на този Гордиев възел определено не е нито в този, нито в някой друг сайт (с изключение на синодалния, като официален орган и източник на публикацията).
От 21 фалшифицирани подписа досега са се обадили двама, .[/quote]
Да не мислите, че на мен ми беше приятно да се доумазвам в катрана, който изляха върху ми?! Даже от синодалния сайт ме уведомиха, че си правя лоша услуга с това, че се обаждам. Не съм само аз, по горе е коментирал о.Иоан от Виена, в Двери са протестирали и отец Александър от Валенсия и о.Емил Загреб. Повярвайте ми ако имаше и най-малкият шанс щяхме да потърсим кой е злосторника, но при днешната техника, за 5 минути мога да сложа подписа ти и под молба до Луцифер. Скениран подпис и с просто око може да се разпознае, нещо, което не са направили нито в Цариград, нито в София. А знайно е: да оплюя сестра ти пък доказвай, че нямаш сестра. Никой не е успял да спре злословията по свой адрес, и ние няма да успеем, но хвала Богу, че съществуват медии, които дават поне малка трибуна и на нас опозорените (като вашата например)
моето кратко мнение по въпроса: http://orthomatic.net/?p=469