Изграждане на мостове на толерантност
Седмица, посветена на междурелигиозния диалог и религиозната толерантност – 1-7.2.2012
На 1 февруари 2011 г. ООН стартира първата Световна седмица, посветена на хармоничните междурелигиозни отношения (World Interfaith Harmony Week ), с многобройни инициативи и събития в различни части на света – прожекции на филми, дискусии с участието както на членове на ООН, така и на религиозни лидери, неангажирани с религията граждани и много междуправителствени и неправителствени организации. Генералната Асамблея на ООН посвещава първата седмица на февруари на пропагандиране „посланието за хармонични междурелигиозни отношения и добрата воля сред църквите, синагогите, джамиите, храмовете и всички други богослужебни места… основани на любовта към Бога и любовта към ближния, според разбиранията и убежденията на всяка религиозна традиция.“
Подкрепяйки идеята за необходимостта от междурелигиозния диалог за мирното разрешаване на съвременните конфликти и съвместната работа на хората на духа в посока решаването на общите екологични, социални и нравствени проблеми, сдружение „МОСТОВЕ“ организира този форум (кръгла маса), посветен на толерантното отношение между вероизповеданията в България.
Програма за кръгла маса
ИЗГРАЖДАНЕ МОСТОВЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ
петък 3.2.2012 г.
14.00-17.00 ч.
Американски Център към Столична Библиотека
14.00 – 14.15 Откриване на събитието. Представяне на Световната ООН седмица на религиозна толерантност. Декларация на ООН за иницииране на седмицата. „Мостове“ – Източноевропейски форум за диалог – цели и проекти – Ангелина Владикова
14.15 – 14.30 Академия Толерантност и списание Юмит – цели, практики и бъдещи проекти – Шефкет Шефкетов и Шефки Шен
14.30 – 14.45 Православен поглед – д-р Клара Стаматова, БФ
14.45 – 15.00 Протестантска визия за толерантността – д-р Велислав Алтънов, НБУ
15.00 – 15.15 Католическа общност – Светлана Караджова, кмет на общ. Бърдарски Геран
15.15 – 15.30 Интеркултурният диалог – Никола Робев, „Център за Интеркултурен диалог“- Турска читалня на Столична библиотека
15.30 – 15.45 Опитът на международните организации – йерод. Петър Граматиков
15.45 – 16.00 URI youth ambassador representative
16.00 – 16.10 Форми на сътрудничество и подкрепа на държавните институции
– Георги Кръстев, дирекция „Вероизповедания“
– Надежда Иванова, Столична Община
16.10 – 16.20 Осъществена българска инициатива в рамките на ООН седмицата на религиозна толерантност – Теодора Михайлов, Община Перник и проф. Дечко Свиленов
16.20 – 17.00 Дискусия
Мостовете на толерантност са само за веротърпимост на избора на всеки човек.
Цитирам протодякон проф. Андрей Кураев:
Толерантност не е дума от християнската лексика. В християнската етическа традиция има една древна максима: да обичаш грешника, но да не обичаш греха. Така че, що се отнася до ближния, Христос изисква от нас далеч по-голям подвиг от това да го търпим. Той изисква от нас да го обичаме. Толерантността е форма на равнодушие. „Мен не ме интересува какво прави другият, докато това не засегне мен или моите деца” – тази форма на дистанциране един от друг е форма на атомизация на съвременния социум. Християнството по-скоро предполага да сме си важни един за друг, да не сме равнодушни един към друг. Християнската максима не е толерантността, а любовта.
От обич към човека ( всички религии твърдят, че не призовават към насилие) нека форумът излезе с Декларация за забрана на производство на филми и игри с насилие, убийства, от които децата не се възпитават в морални ценности.
Поповете и божествата –
http://www.segabg.com/article.php?id=587073
същественият въпрос в религиозната толерантност тя дали е основана на човеклюбие, разбиране, грамотност и култура, какъвто е българският случай с толерантността до 1944г. или е основана на незачитане на религиозния казус и индиферентност към изживяванията на класически религиозния човек. Поздрави и успех на политиката на портала православие.бг
http://www.bg-history.info/5450/Za-alkohola-arheologiiata-istinata-i-politikata-na-Durzhavata.html
В последно време сатанизмът приема все по-фини и изтънчени форми. Една от най-изтънчените е да сложиш Православното християнство на масата – пък била тя и кръгла, заедно с други религии и изповедания като равно с равни. Така излиза, че няма значение в кой бог вярва човек, а дали човек е „добър“, обича ли „ближния“ си, толерантен ли е и т.н. Така всичко се завърта или около човека сам по себе си, т.е. около неговите чувства, желания, мечти и страсти, или около обществото само по себе си – да си построим сега на земята хармонично общество с идеални човешки взаимоотношения. Значи всичко е тук и сега. Няма отвъдна перспектива, няма вечен живот, няма Небесно Царство, няма Бог –
Gaudeamus igitur,
Juvenes dum sumus;
Post icundum iuventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus.
Зад организирането на подобни СБОРИЩА бъдете сигурни, че стоят САТАНИНСКИ намерения!