Изпълниха се сто години от освещаването на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

Нa 23 ноември Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи тържествена света Литургия в чест на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Празничното богослужение започна в 9:30 часа, възглавено от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в съслужение с Техни Високопреосвещенства гостите митрополити от Поместните православни църкви: Архиепископa на Тиатира и Великобритания Никита (Вселенска патриаршия), Диосполски митрополит Емануил (Александрийска патриаршия), Митрополита на Франция, Западна и Южна Европа Игнатий (Антиохийска патриаршия), Антидонски архиепископ Нектарий, представител на Йерусалимския патриарх и Божигробското братство в Константинопол, Горийски и Атенски митрополит Андрей (Грузинска патриаршия), Тимошки митрополит Иларион (Сръбска патриаршия), Епископ на Дачия Йероним (Румънска патриаршия), Месорийски епископ Григорий (Кипърска църква), На Неа Крини и Каламария митрополит Юстин (Гръцка църква), Корчански митрополит Йоан (Албанска архиепископия), На Прага и чешките земи Архиепископ Михаил (Православна църква на Чешките земи и Словакия), Брегалнишки митрополит Иларион (Православна църква в Република Северна Македония).

В светата Литургия взеха участие и архиереите на БПЦ – Техни Високопреосвещенства: Великотърновски митрополит Григорий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий, Сливенски митрополит Арсений; Техни Преосвещенства: Мелнишки епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Тивериополски епископ Тихон – викарий на Българския патриарх, Велички епископ Сионий – игумен на Троянския и Бачковския манастири, Браницки епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, Знеполски епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Йоаким – духовен надзорник на Софийска епархия, архим. Василий – председател на столичната митрополитска катедрала „Св. вмчца Неделя“, архим. Никодим, архим. Стефан – брат на Троянската св. обител, йеромонах Евтимий – брат на Бачковската св. обител, храмовото духовенство, столични свещеници и протодякон Иван Петков, протодякон Деян Коруноски, йеродякон Вартоломей.

Сред присъстващите в началото на литургията бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, дипломати, представители на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала и много вярващи.

С празнично вечерно богослужение още в петък започнаха тържествата за изпълването на сто години от освещаването на Патриаршеската катедрала през 1924 г.

Годишнината от освещаването на Патриаршеския храм се навърши на 12 септември тази година, но честването е на 23 ноември, когато е зимният празник на храма. Това изтъкна Мелнишкият епископ Герасим – председател на Църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, който е и главен секретар на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).

По време на светата Литургия е извършен чинът на пълното освещаване на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни – на 12, 13 и 14 септември 1924 г., разказа още епископ Герасим.

„Славим и благодарим на Бога от дълбините на сърцата си за Неговата велика милост и благоволение, за това, че вече второ столетие патриаршеският катедрален храм „Св. Александър Невски“ величествено се възвисява, краси и утвърждава нашия столичен град. Това заяви Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който прочете патриаршеското и синодално послание за стогодишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

„Като всеки друг Божи дом, храмът е въздигнат с молитвите и доброволните пожертвования на Божия народ, за да бъде място достойно за Божия прослава, за богослужение и молитвена памет на православния ни народ“, каза още Негово Светейшество. Той добави, че „това, което го отличава от останалите православни храмове в прекрасната ни столица, е конкретният повод за неговото въздигане: благодарността и признателността на нашите предци за извоюваната през 1877–1878 г. наша свобода и независимост. Благодарност, на първо място, към Всевишния Бог и заедно с това – към победоносната армия на Руската империя и героичното родно опълчение, заплатили с цената на безброй свидни жертви цената на нашето освобождение“.

„С решение и по волята на нашите достойни предци – строителите на съвременна България – този величествен храм носи името на великия княз Александър Невски – небесния покровител на Царя освободител, Руския император и самодържец Александър Втори. Това решение, взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в царствения Търновград, е било плод от тяхната осъзната благодарност и мотивирано от желанието им за изграждането на „паметник за светлия подвиг на освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“, каза Негово Светейшество.

„Времената се менят, променя се и светът около нас, поколение след поколение ние се изправяме пред нови изпитания и предизвикателства, но храм-паметникът в сърцето на нашата столица все така продължава да ни напомня за подвига на тези, благодарение на които днес живеем в условия на свобода и независимост. Вярваме и знаем, че техните имена са записани в Книгата на живота, защото Божията правда пребъдва вовеки. Нека бъдем достойни за стореното от тях, което беше плод от жертвената им любов към братя по вяра и род, и да се стремим да подражаваме на вярата им. На тях, които по примера на благоверния княз Александър Невски показаха и на дело доказаха, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13), и които оставиха костите си за свободата на нашите земи, ние всякога ще дължим нашата почит и с благодарност ще пазим в сърцата си и в молитвите си паметта за тях – за техния подвиг и тяхната героична саможертва“, изтъкна патриарх Даниил.

„По молитвите на Всесветата Божия майка, на светия благоверен княз Александър Невски и всички Свои просияли в светостта дивни угодници, Всемилостивият Бог да ни дарува Своя мир и Своята благодатна помощ и закрила! За много и благословени години!“, с този благослов завърши посланието от Негово Светейшество и от митрополитите от Светия синод, прочетено от патриарх Даниил след св. Литургия в Патриаршеската катедрала.

Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г., на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата „Св. София“, се съобщава в справка от отдела „Справочна“ на БТА, публикувана също на 12 септември тази година.

Основният камък – витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, предвиден за пантеон на именити и заслужили българи, която от 1966 г. е пригодена за галерия на средновековната българска икона, филиал на Националната художествена галерия в София. Намира са в така наречената Златна зала. Там всеки може да го види и да се възхити от големината му.

Строежът е извършен в периода от 1904 до 1912 г. по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев в сътрудничество с руските архитекти: Александър Смирнов и Александър Яковлев, и с българските архитекти: Петко Момчилов и Йордан Миланов.

„Св. Александър Невски“ е петкорабна кръстокуполна базилика с предверие и кула-камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на 19-и век, като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми.

Основите му са поставени върху бял езерен пясък, зидовете са от тухли и са облицовани отвън с бял врачански камък. Построен е на площ от 2600 квадратни метра, с дължина 72 метра и ширина 55 метра. Височината му е 50,52 метра, а покривният мостик е 28 метра.

Над главния сводест вход с три врати се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Камбаните са с обща тежест около 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 килограма, езикът ѝ – 374 килограма, диаметърът ѝ е 2,70 метра, а височината – 2,80 метра, втората е 6002 килограма, а най-малката – 10 килограма. При хубаво и топло време звънът на голямата камбана се чува на около 30 километра от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. св. Кирил и Методий, както и с възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. За първи път камбаните са прозвучали на 13 март 1913 г. при превземането на Одрин.

Фасадите на храма са украсени с прецизна каменна резба, съчетаваща разнообразни мотиви и архитектурни елементи – розети, клонки, корнизи, богато орнаментирани капители, ивици от каменна плетеница и други. На люнетите над входните врати на северната и южната фасада са изобразени светци (с малтова мозайка) по проекти на Ст. Иванов, Н. Маринов, Хр. Берберов, А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите.

Прозорците на храма са оформени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната украса са използвани византийски и старобългарски мотиви. За скулптурното оформяне са използувани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е голямо богатство от декоративни форми и мотиви из растителния и животинския свят. При решаване на архитектурните форми е приет принципът за пълна симетрия, а при декоративните форми на пластиката – асиметрията. Съществен дял от украсата са монументалната стенна живопис и иконите от трите иконостаса. Под ръководството на А. А. Кисельов над тях работят руските живописци – В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци – Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративна орнаментна работа е извършена изключително от български художници под ръководството на проф. В. Т. Перминов.

През 1953 г. храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е обявен за Патриаршеска катедрала.

Източник: БТА

Снимки: cathedral.bg