Книгата „Името на Бог е милосърдие“ на папа Франциск излезе и на български
От 17 октомври на българския книжен пазар излиза първата книга на папа Франциск „Името на Бог е милосърдие“, основана на негови разговори с италианския журналист Андреа Торниели. Книгата е посветена на обявената Година на милосърдието за Католическата църква, която започна на 8 декември 2015 г. и ще завърши на 20 ноември 2016 г.
В началото на тази година книгата бе разпространена в над 80 държави, на шест езика – италиански, английски, френски, немски, португалски и испански, а вече може да бъде намерена и на български език благодарение на издателство „Сиела“. Преводът на българското издание е на Дария Карапеткова, а консултант е Тони Николов.
Представяме ви кратък откъс от книгата…
„Време за милосърдие
Свети Отче, ще ни кажете ли как се породи желанието да обявите Юбилейна година на милосърдието? Откъде почерпихте вдъхновение?
Няма нещо специално или определено. При мен работите идват малко от само себе си, те са Божии работи, съхранявани в молитвата. Аз съм склонен да не се доверявам никога на първата си реакция спрямо някоя дошла ми идея или направено предложение. Не се доверявам никога, включително защото обикновено първата реакция е погрешна. Научил съм се да изчаквам, да се осланям на Господа, да искам помощта Му, за да мога да преценявам по-добре, за да се оставя да ме води.
Мога да кажа, че централното място на милосърдието, в което за мен се състои най-важното послание на Иисус, се оформи все повече в живота ми на свещенослужител като следствие от опита ми на изповедник, от многото позитивни и красиви истории, които съм научил.
Още през юли 2013 г., броени месеци след началото на Вашия понтификат, на връщане от Рио де Жанейро, където се отбеляза Световният ден на младежта, Вие казахте, че нашето време е „времето на милосърдието”.
Да, аз вярвам, че това е времето на милосърдието. Църквата показва своето майчинско лице, лицето си на Майка, на раненото човечество. Не чака ранените да почукат на вратата й, ходи да ги търси на улицата, събира ги, прегръща ги, лекува ги, кара ги да се чувстват обичани. Тогава казах, и съм все по- убеден, че това е кайрос [1], нашата епоха е кайрос на милосърдие, подходящо време. При тържественото откриване на Втория ватикански вселенски събор св. Йоан XXIII каза, че „Христовата невеста предпочита да използва лекарството на милосърдието, отколкото да хваща оръжията на строгостта“. В съчинението си „Размишление за смъртта“ (Pensiero alla mortе) блаженият Павел VI разкрива устоите на своя духовен живот в синтеза, предложен от св. Августин: нищета и милосърдие. „Моя нищета – пише папа Монтини, – Божие милосърдие. Дано поне мога да отдам почит на Оногова, Който си Ти, Бог на безграничната доброта, призовавайки, приемайки, чествайки Твоето нежно милосърдие.“
Свети Йоан Павел II продължи по този път с енцикликата Dives in misericordia [2], в която заяви, че Църквата живее истински живот, когато проявява и проповядва милосърдието, най- прекрасното качество, характерно за Създателя и Спасителя, и когато приближава човеците до изворите на милосърдието. Освен това той сложи началото на празника на „Божието милосърдие“ и изтъкна фигурата на света Фаустина Ковалска, както и думите на Иисус за милосърдието.
Папа Бенедикт XVI също говори за това по време на своята учителна власт: „Милосърдието е всъщност централното ядро на евангелското послание – каза той, – то е самото име на Бог, ликът, с който Той се е разкрил в Стария завет и в пълнота в Иисус Христос, въплъщение на съзидателната и изкупителна Любов. Тази милосърдна любов озарява и лика на Църквата и се проявява както чрез тайнствата, по-специално това на помирението, така и в деянията на любов към ближния – в общност и поотделно. Всичко онова, което Църквата изрича или извършва, проявява милосърдието, което Бог изпитва към човека“.
Но в личните ми спомени има и още много други случки. Например, преди да дойда тук, когато бях в Буенос Айрес, в паметта ми се е запечатала една кръгла маса с участието на теолози: обсъждаше се какво може да стори папата, за да се доближи до хората на фона на толкова много проблеми, които изглеждаха неразрешими. Един от тях каза: „Юбилейна година на прошката“. Това ми е останало в съзнанието. Така че, за да отговоря на въпроса, мисля, че решението дойде чрез молитва, чрез мисъл за учението и свидетелството на папите, които са били мои предшественици, както и за Църквата като за полева болница, където се лекуват първо най-тежките рани. Една Църква, която да стопли сърцата на хората с близост и съпричастие.
Какво е за Вас милосърдието?
Етимологически милосърдие означава да отвориш сърцето си за милостта към нищия. И веднага стигаме до Господ: милосърдие е божествената нагласа, която прегръща; то е себеотдаването от страна на Бог, Който приема, Който скланя да прости. Иисус е казал, че не е дошъл заради праведните, а заради грешните. Не е дошъл заради здравите, които нямат нужда от лекар, а заради болните. Затова може да се каже, че милосърдието е личната карта на нашия Бог.
Винаги съм оставал впечатлен, когато съм четял историята на Израел, както е разказана в Библията, в глава 16 от Книгата на пророк Йезекиил. Историята сравнява Израил с момиченце, на което пъпната връв не била отрязана, а изоставена в кръв, захвърлена. Бог видял как се мъчи в кръвта си, измил я, помазал я, облякъл я и когато порасла, я украсил със свила и накити. Но тя, запленена от собствената си красота, почнала да блудства, като отхвърляла подаръци, а сама подкупвала своите любовници. Бог обаче няма да забрави своя Съюз с нея и ще я постави над по-големите и сестри, за да помни Израил и да се срамува (Иез. 16: 63), когато и прости всичко, що е вършила.“
Бележки
1. Кайрос (гр. καιρός) в християнската традиция е истинното, благодатното време, време на сбъдването, изпълнено със съдържание и смисъл. – Б. консулт.
2. Бог, богат на милосърдие (лат.). – Б. консулт.
