Литийно шествие в столицата с Богородичната икона „Достойно ест“ (Буховска)
С благословението на патриарх Неофит, църковното настоятелство и енорията на храма „Св. Николай Чудотворец“ в град Бухово отправя покана за Празника в чест на чудотворната икона „Св. Богородица Достойно Ест“ (Буховска).
В навечерието на празника, на 10 юни, чудотворното копие на иконата „Св. Богородица Достойно Ест“ (Буховска) ще бъде изложено за поклонение от 13 ч. в столичния храм „Св. Седмочисленици“. Там от 17 ч. ще бъде отслужена празнична вечерня, а след нея – от 18 ч. ще потегли литийно шествие с иконата. То ще премине по улиците „Граф Игнатиев“, „Цар Калоян“ и „Съборна“, през площад „Св. Неделя“до Богословския факултет на СУ. В академичния параклис на факултета ще бъде отслужен Акатист на Пресвета Богородица пред иконата „Св. Богородица Достойно eст“ (Буховска).
На празника – 11 юни, от 8 ч. в храма „Св. Николай Чудотворец“ в Бухово ще бъде отслужена празнична утреня, а от 9 ч. – Света Литургия. След богослужението с иконата от буховския храм ще потегли литийно шествие, което ще премине по улица „Никола Бонев“ до мястото, отредено за новостроящия се храм „Св. Богородица Достойно eст“ и обратно до църквата „Св. Николай Чудотворец“.
Чудотворното копие на иконата „Богородица Достойно Ест“, което ще предвожда шествието, е дар на църквата „Св. Николай Чудотворец“ в град Бухово от г-н Емил Михов и вече 17 години множество народ свидетелства за чудеса в следствие на отправени молитви пред иконата. Повече за историята на чудотворната икона можете да прочетете тук.
За предстоящото литийно шествие и за буховската икона „Св. Богородица Достойно ест“ разговаряме с отец Венцислав Попиванов, който отскоро служи в църквата „Св. Николай Чудотворец“ в Бухово. Той е ръкоположен за свещеник през есента на 2014 г. За привличането си към Църквата младият духовник споделя, че е започнало още в тийнейджърска възраст – чрез общуването му с по-големи от него млади хора, които не са „досаждали“ с темата за вярата, а са го впечатлили чрез своя пример. За любовта си към Православието отец Венци казва, че „има голяма притегателна сила и не можеш да избягаш от нея, дори и понякога да искаш“…
Когато чуят за чудотворна икона, като че ли мнозина си представят древна светиня отпреди столетия, а копието на иконата „Св. Богородица „Достойно ест“ е дарено на вярващите в Бухово само преди 17 години, но въпреки това е особено почитано не само от местните хора…
Убеден съм, че всяка икона може да бъде чудотворна, зависи от това с каква вяра и мисли пристъпваш към нея, с каква молитва…
Според мен това, което е важно за буховската икона, е, че тя е дарена с искрена любов и чиста вяра от дарителя Емил Михов, който е бил загрижен за хората от градчето. С копието на тази Богородична икона, донесено от Света гора, дарителят е искал да даде духовна опора на своите съграждани… Без следа от показност, без капка желание да демонстрира щедростта си. Имало е време, когато в градчето е кипял живот, но когато местният завод затваря, много хора се изселват от Бухово и градът започва да замира. И до днес може да видите много изоставени и рушащи се сгради, което придава една мрачна картина, но пък от двете страни на реката гледката на старата част на Бухово е много красива.
Какво е за един млад свещеник да служи в малък град като Бухово? Като дякон Вие сте служили и в столични църкви…
Радостен съм, че съм тук, много харесвам градчето – и заради планината, и заради хората, които за себе си казват, че са „лоши“, но всъщност са много мили. И което е важно за мен – жадни са да чуят, когато говорим за Бога и за вярата. Не просто да им прочетеш някаква проповед и да приключиш, а да им разкажеш и да разясниш това, което са чули – от Апостола или от Евангелието. Да ги изслушаш и ти, защото и те имат много да ти кажат – за всичко онова, което очакват от свещеника, дори и за битови проблеми, за ремонтни дейности на храма, които дълго са чакали. Все още обаче сме в процес на катехизация, на взаимно обучение. Знам, че е нужно да мине немалко време да ме приемат, да спечеля доверието им. Но се радвам, че хората идват в храма, въпреки че той се намира в гробищния парк и мнозина го свързват със суеверия. По някакъв начин фактът, че църквата се намира при гробището, ги смущава. Дори когато ме видят, те ме свързват с погребение, с това, че някой е починал.
Храмът е голям, с прекрасен иконостас, и когато някои ми казват: „Как да се венчаваме тук, как да се кръщаваме – при гробището?!“, отговарям, че техните предци, когато по време на войната (1912-13 г.) са издигнали този храм, са искали да направят нещо за поколенията, били са по-мъдри и са имали по-дълбок поглед върху живота от нас, съвременните християни. От една страна, храмът е тук, за да може свещеникът непрестанно да се моли за всички онези, които са погребани на това място, както се казва в Литургията: „Още се молим… за всички по-рано починали православни отци и братя, тук и навсякъде благочестиво погребани…“, и второ – това е добре и за нас, живите, да помним къде е вратата за вечния живот; че ние всички ще минем през тази врата, през смъртта, и ако вярваме във Възкресението, ако се вслушваме в богослужебните текстове, тогава ще имаме утехата и няма да живеем в тъга, а в надежда и радост, и пространството на гробищата вече няма да бъде свързано с някакъв суеверен страх.
За да се променят тези нагласи обаче главна отговорност има свещеникът. Духовно търсещи хора има, важно е свещеникът внимателно да разяснява по възможно най-достъпния начин тайнствата, символиката, смисъла във всичко, което се извършва в църквата… Само така може да се провокира в отсрещната страна размисъл – дали човекът желае да стане практикуващ християнин, или да остане на едно формалното ниво в разбирането си за вярата, на което се намират мнозина…
Вярващите в Бухово очакват отдавна и строежа на нов храм, посветен на Св. Богородица „Достойно ест“…
Желанието им е много голямо и мисля, че търпението им, което са проявили и към свещеници, и към кметове през годините, е тяхната жертва пред Бога, така че делото за изграждането на нова църква да бъде благословено от Него и да се осъществи. Те чакат този храм вече 17 години.
Защо е важно за Вас да се установи традицията на литийното шествие по случай празника на Св. Богородица „Достойно ест“?
Чрез иконата Бог събира хората. Целта на литията е да обединява хората в молитвата, заедно да бъдем по-силни в нея. Литията е възможност и за общуване на вярващи от различни енории, да усетим, че не сме се капсулирали поединично, а сме общност.
