Лозенски манастир „Свети апостоли Петър и Павел“

На празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел ви запознаваме с един от действащите манастири под тяхното небесно покровителство. Манастирът  „Свети апостоли Петър и Павел“  се намира в околностите на София. Неговата история и памет са истинско вдъхновение за вярващи и невярващи.  Започнало с вяра и упование в Бога, продължило с молитвите, посвещението и усилията на една смела жена в  търсене на съмишленици и дарители, осъществено с доброволните трудове  на вярващи хора от околността,  възстановяването на манастира вече е факт.  Около малката църквичка, която се криеше в околната растителност сред полето, далече от всякакви комуникации, електро и водопреносни системи,  днес се издига красив храм и внушителен манастирски комплекс – съвременно и вдъхновяващо свидетелство за силата на вярата, която търси и изпълнява Божията воля.

От редакцията

℘

Лозенският манастир „Свети Апостоли Петър и Павел” се намира на изток от София, под магистрала Тракия, в близост до разклона за гара Верила. Манастирът се намира в землището на Долни Лозен и винаги е бил духовно свързан с християните от селото, както и с другия лозенски манастир „Възнесение Господне”. Съществувал е още през Х-ХІ век, но тогава той е бил мъжки с голям братство – около четиридесет монаси. Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият посветен на апостолите Петър и Павел, а другият – на празника Петдесетница – Света Троица.

В края на ХІV век, когато България е нападната от османските войски, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора и тя е скривала обителта от всички страни. Минаващите по пътя от Константинопол за тогавашна София (там, където сега минава магистрала Тракия) османски войски не виждали обителта и това я запазило за известно време. Но веднъж, когато братята биели клепалото и камбаните за вечерната богослужба, в близост минавали турци и чули звъна. Манастира бил нападнат и разрушен, а всички монаси били избити без изключение. Единственият свидетел на случилото се било едно малко момче от селото, което пасяло наблизо стадото си и при нападението се скрило. В последствие то разказало за станалото. Християните от с. Лозен решили да запазят паметта за манастирските празници, като част от тях поели за свое духовно задължение организиранието на празника в памет на светите апостоли Петър и Павел, а друга – на втория манастирски празник, който бил в деня на Петдесетница. На тези дни те идвали в манастира, но поради турците било невъзможно да се извършва богослужение, затова приготвяли благословена храна, която раздавали в памет на празнуваните светии. Така в течение на повече от 500 години празника на светите апостоли бил помнен и почитан от поколение след поколение. Хората помнели коя е земята, принадлежаща на манастира и никога не я ползвали за земеделие, а тези, които пасяли стадата не само я заобикаляли с животните си, но от благоговение дори не смеели да почиват там, където преди била обителта. В кадастъра на София от края на ХІХ век той е обозначен неправилно като „Света Троица” по името на един от манастирските храмове.

℘

Дядо Будин

В началото на ХХ век на мястото, което се помнело че е била църквата, бил построен малък параклис. По-късно, през 30-те години, един възрастен човек от село Лозен – дядо Будин – получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си (той имал жена и деца) и да дойде да живее в манастира, а също така да не яде месо и да не подстригва косата си. Той възприел казаното му със страх и се посветил на служба Богу. Грижел се за храма, палел кандилата и чистел, посрещал желаещите да дойдат да се помолят. Цар Борис ІІІ често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. В манастира все още се пази камъка с халката, на която той завързвал коня си. Разказват, че той оставял средства за поддръжка на храма, а ако дядо Будин отсъствал, слагал парите под един камък пред църквата. Семейството на дядо Будо, както го наричали в селото, и до днес помага усърдно на манастира.

Литийно шествие, 1943 год.

Панихида, 1943 год.

При трагични обстоятелства по време на Втората световна война на 28 август 1943 г. цар Борис ІІІ починал. На 40-тия ден след смъртта му хората от село Лозен заедно с децата от училището и предвождани от свещениците се събрали и с литиино шествие дошли в обителта и отслужили панихида в негова памет.

℘

По време на атеистичния период хората помнели празниците, но в тогавашния параклис не можело да се служи света Литургия, затова извършвали водосвет и молебен. По-късно една благочестива жена купила строителни материали за възстановяване на манастира, но комунистите не разрешили и иззели материалите.

През 1988-89 година с усилията на отец Иван Динков и на много усърдни християни от селото по основите на стария параклис е посторена малка църква, в която да се служи Литургия. В тези служби участва и сегашния Пловдивски Митрополит Николай, който тогава е студент в Богословския факултет в София. От тогава и до сега той е духовен наставник на манастира.

В началото на 1993 година, по благословението на Патриарх Максим, в манастира идва на послушание монахиня Вероника (Колева). Тогава в манастира няма никакви други сгради освен църквата. През 1994-95 е построена първата жилищна сграда с дарения от много частни лица и фирми и най-вече с безвъзмездния труд на християните от село Долни Лозен. На втория етаж в сградата има параклис, посветен на свети Йоан Кръстител. В края на 90-те години със средства на Софийска митрополия е изградена още една жилищна сграда за поклонници, в която има библиотека и трапезария.

Църквата днес

Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския Митрополит Николай, който от 2001 до 2007 година е викарий на Софийския митрополит. Храмът е осветен на Петровден 2005 година от Българския Патриарх Максим.

Апостоли първопрестолници

и учитeли на вселената,

молете Владиката на всички

да дарува мир на вселената

и на душите ни велика милост.

(Тропар на светите апостоли Петър и Павел)

Изночник: Официален сайт на манастира „Свети апостоли Петър и Павел“

Коментари

коментара