Митрополит Йосиф: Ако докажат, че съм бил агент, ще си подам оставката

Всъщност, ако имаше единна воля, Св. Синод можеше вече да е решил преди много месеци. Доказа се официално миналото на старозагорския владика. И какво от това? Какво, като има и изрично съборно „вътрешно-юрисдикционно“ основание, което може да послужи и за „дисциплинарни“ последствия във връзка с реш. 24 от ІV. ЦНС на БПЦ (ЦВ 15/1997): „Съборът единодушно осъжда… безбожния комунистически режим…”., Но нещата се заобикалят, за добро или за лошо, 🙂
Скоро може да се наложат „немедлени” промени във висшия клир – до края на годината така или иначе ще се оповестят и останалите фарисействащи продажници христови, действали или още действащи „по заказу”. Досега е нямало покаяние и последствия. Няма и да има. Кому са нужни подобни? На президента? На правителството? На миряните? Помислете реално, за да установите, че нищо няма да се случи. Това е реалността…

Дали?

А дали пък някой митрополит е бил предразполаган да сподели или са били гонени и дебнени като екзотични животни.

Аз гледах преди година как Г. Благоев ги интервюираше и още държа на мнението си, че неговите въпроси /интонация, маниер, острота/ в голяма степен предпоставяха отговорите.

И да попитам още. Това е клипче от пресконференцията, която заснеха много медии. Но освен мен, някой друг оцени ли го като ценно. И освен теб, някой излъчи ли го.

Предложих го и на bbt. Но те показаха интерес повече към популярния митрополит Николай, към частите от моето интервю с дядо Йосиф, в които се говореше за толерантността по принцип (симптоматично – откъснаха изказването му от контекста на въпроса за отношението към еп. Игнатий, в който го бях поставил).

Много сме сами, брате. Всички сме много сами. Хайде да се намерим.

толкова ясно, точно и радикално досега никой не го е заявявал. В предаването на Г. Благоев през ноември, което беше посветено на годишнината на видинския митрополит, последният каза и нещо много по-важно: … който и архиерей да е бил роб на ДС, той отговаря за себе си, а Църквата не бива да бъде атакувана, защото …“ние сме само раби непотребни…“, а Църквата е вечна и свята. Затова може би и решение на Св. Синод изобщо не е необходимо, а искреност и мъжество да се покаят, за да не обременяват. Митр. Йосиф изрече важно мнение, да видим, кой от останалите събратя ще се престраши да направи същото.

Когато има публично изобличение на архипастири, което е съблазън за народа Божий, трябва да има и публично покаяние. Комисията по досиетата ще назове агентите. И какво ще последва?

В Румъния Св. Синод излезе с изявление по медиите, че такива са били времената и те не са могли да реагират по друг начин и затова се оттеглят в манастир. Народа Божий, като видя, че епархиите останаха без ръководство, след 2 седмици им прости и ги призова обратно.

Имаше покаяние, имаше и прошка. Това е християнското поведение на вярващите, изразено в дела.

… и защо църковно-народния събор – 4,5 и 6 не е поставил досега точка за разглеждане на убитите свещеници и архипастири от комунистическия режим. Защото точно те издържаха и не се оправдаха с „такива бяха времената“.