Монашеството и майчините скърби
За раните на майчиното сърце. Как да се разговаря с майката. Решението на владиката
Атон, 28 октомври (10 ноември) 1932 г.1
Дълбокопочитаеми отец Давид,
Благословете.
Възлюбени в Христа брате мой, когото Бог ми даде за вечна радост от любовта в Господа Иисуса, мир на душата Ви и радостта в Светия Дух да бъде с Вас.
Да получа от Вас писмо2 от Париж, за мен бе крайно неочаквано. Не го отворих веднага; помолих се. Душата е спокойна. Мисля си, няма нищо лошо. И наистина – няма нищо лошо. Никакъв грях не сте направили. Напразно сте се смутили духом. Сметнали сте постъпката си за престъпление (от духовна, по-точно от монашеска гледна точка), а душата ми се радва за Вас3. Изобщо напоследък много се радвам за Вас, а по-рано много скърбях. Душата ми чувства, че се молите за мен и моля Господа да ме помилва по Вашите молитви.
Скъпи отец Давид, идваха ми мисли за предстоящата Ви среща с майка Ви. Спомням си, че Ви писах за това и в писмата, и при срещите си да се отнасяте към нея с цялата си любов и внимание, като се стараете да успокоите душата ѝ.
Раните на майчиното сърце са тежки и болезнени. На земята няма друга човешка любов, по-силна и неизменна от майчината. Ако ние сме длъжни да се стремим към това да успокояваме всеки човек, то колко повече сме длъжни да правим това по отношение на родителите си, според Божията заповед. Трябва да разберем и нейното положение. Без съмнение Вашата майка, възрастна дама, не може да живее в пълна самота. Освен това мъката ѝ се усилва, понеже смята, че сте стъпили на неправилен път. Трябва обаче да се постараете тя да разбере и да приеме, че е невъзможно за Вас, монаха, да живеете дълго с нея. Това коренно нарушава живота Ви. „Монашеството“ не ни позволява да живеем с близките. Но тя и сама съзнава това4.
Напълно разбирам причината за Вашето смущение и се радвам, че заради любовта Божия сте готов на жертви. Това Ваше желание да пожертвате заради Бога, според Неговата заповед, любовта на майката е породило у Вас и друго желание – да чуете сурово непреклонно решение, така че дори сте се бояли, че владика Елевтерий, поради мекостта на сърцето си, ще реши този въпрос твърде снизходително. Тази „боязън“ от снизходителност от страна на владиката Ви е довела до грешка, която се постарайте да поправите. Непременно му обяснете душевното си състояние и причината за непълното си доверие към неговото решение. Иначе той ще скърби, че пред неговото решение предпочитате решението на стареца Силуан, и тогава може да се накърни любовта му към Вас.
Историята с Валаам5 не е съвсем ясна, първо, и второ, тогава Ви писах, че правилно сте решили въпроса, т.е. че би следвало да се подчините на неговото благословение, ако той и след Вашето обяснение на новите обстоятелства на нещата все пак сметне за нужно да Ви изпрати там. Но за това – друг път. По този повод имам някои съществени наблюдения, които, ако Бог благоволи, ще споделя по-нататък.
Въпреки тази малка грешка от Ваша страна, въпреки че се е нарушило уединението Ви и пр. – аз се радвам, че в душата Ви се е запалил огън и да даде Бог, началото на този огън, който Господ е дошъл да хвърли в сърцата ни6, да се разгори с пълна сила.
Не се бойте, с пълна вяра следвайте решението на владика Елевтерий – неговото благословение ще Ви запази от всяка вреда, така че в душата Ви, независимо от външните неблагоприятни условия, огънят ще се усилва.
Ако ми позволите, ще кажа, че на мен много ми се иска в общуването с майка Ви (разбира се и с всички други, но с нея най-вече) да бъдете кротък, тих, спокоен. Не се дразнете от нищо, говорете спокойно, не допускайте думи, които могат да оскърбят. За всяка дума, за всяко, дори най-малкото дело, мислено, от сърце молете Бога за помощ и вразумление. С ума не е възможно, но с чувството на сърцето си не забравяйте Бога нито за кратък миг. Изповядвайте вярата също така „с кротост (без патос) и страхопочитание“ (1 Петр. 3:15), но и с непоколебимост в душата. Позволих си да Ви напомня за това, страхувайки се, че може донякъде да се отклоните от кротката и мирна нагласа и да позволите на раздразнителността и нетърпението да завладеят душата Ви за известно време.
Да се молите на Бога за обръщането на Вашата майка в православието с чувството на желание за нейното спасение е добре. Но да се моли за знамение не бива; също така не е нужно да се проповядва, да я убеждавате тя да приеме православието. Това Сам Господ го прави, когато види, че сърцето на човека е готово. Но дори и това е знаменателно, че както пишете, след молитвата си към Бога за Вас тя се е успокоила. А Господ нямаше да даде това успокоение на душата ѝ, ако се бяхте отклонили от Него7. Ако майка Ви знаеше, че Господ Ви е избрал за служение Нему, то не само, че нямаше да се безпокои, но дори щеше да се радва за Вас; не само, че нямаше да се опитва да Ви отклони от избрания път, но щеше да Ви благослови от цялото си сърце за трудния, скръбен, изпълнен с много болка, но и блажен подвиг на истинския съвършен християнски живот. Но дали тя ще повярва, че тези думи са казани не по предположение, не от вяра от слушане, не от човешко научаване, а по научаване от Светия Дух? Ще повярва ли, че не на сектантски разгул сте отишли Вие, нейният любим син, а сте призвани от Бога за кръстен път? Та нали ние сме умирали и умираме с хиляди смърти. Само един Сърцеведецът Господ знае безкрайната болка на сърцето ни. Но ако Божият Дух не научи човека, човешкото слово е безсилно да обясни този живот.
Нека тя да се моли на Бога и Божията Майка, да проси извещение за Вас. Мирът на сърцето е извещение от Бога. Ако сега майка Ви би намерила в себе си сили да пожертва заради Бога любовта си към Вас и Ви благослови (молете я за това), тя няма да се лиши от награда във вечността8.
На Вас сега Ви предстои много трудно духовно дело. От една страна е страхът да не оскърбите Бога, а от друга – да не причините скръб на майка си. Вие, подобно на Авраам, сте готов на жертва, но все пак се молете Господ да Ви помогне да убедите Вашата майка тя да Ви пусне с мир, с любов и добре би било – с благословение. Когато всичко възможно за Вас бъде изчерпано, само тогава трябва да напуснем близките си, предавайки ги на Божията воля. Ние ги напускаме не от поради ненавист към тях (да не бъде), а любовта Божия, която е по-силна, и Божията заповед ни принуждават да ги оставим.
Простете ми, скъпи отец Давид, пиша всичко това с надеждата, че братското ми напомняне ще Ви накара да се пазите с повече внимание от всяко раздразнение, смут и безпокойство. С всички сили пазете душевния мир в дните на изкушение. Казвайте си на глас Иисусовата молитва, а с ума си от време на време, без да променяте молитвата, влагайте различен смисъл в зависимост от нуждите си. Правете това, докато пътувате, на улицата и т.н.
Писах Ви през нощта. Утре ще попитам отец Силуан дали той няма да Ви напише нещо и от себе си.
Любещият Ви в Господа,
Ваш недостоен брат
грешният йеродякон Софроний
Из Подвигът на богопознанието. Писма от Атон на св. Софроний Атонски, „Омофор“, 2021, превод: Мила Игнатова
Бележки
1 № А-9 според номерацията в G1.
2 Писмото не е запазено.
3 В М58 е добавено: „Разбирам причината за смущението Ви и се радвам за това. Но не се бойте, скъпи брате, с нищо не сте оскърбили Господа“.
4 В М58 е добавено: „Когато се моля за майка Ви, повече отколкото за сестра Ви, душата ми скърби в молитвата и не виждам изход в това нещо. Все ми се струва, че тя има любов към Бога, но тази любов е по-слаба от влиянието на този свят върху нея. Така че съображения от чисто светски характер ще бъдат по-голямото и трудно преодолимо препятствие за това и тя да премине в православието. Животът в Париж е удобен с това, че там сред православните руснаци ще можете да намерите осведомени хора, общуването с които ще Ви бъде полезно. А в Ница, мисля, че ще имате по-малко благоприятни условия. Засега нищо няма да предрешаваме сами. Поне на мен не ми идва никакво решение“
5 По онова време у новопостригания Д. Балфур възниква желанието да се подвизава на Валаам.
6 Вж. Лук. 12:49.
7 В М58 е добавено: „Това успокоение е извещение от Бога за това, че Нему е угоден Вашият път. Бъдете спокоен, предайте се на Бога. Господ се грижи за Вас както никога преди. Сега и „космите на главата Ви са преборени“ (вж. Мат. 10:30), скоро Господ ще Ви устрои. Пазете душевния мир. Всичко това ще се обърне за Ваша полза. Отец Силуан и Вие сега сте ми по-близки за мене от всички близки. Според Христовата заповед ние сме длъжни да обичаме Бога повече от който и да било човек… Вие все още не сте монах, защото над Вас не е извършено пострижение, но в душата си сега напълно сте монах. Не бързайте прекалено, т.е. не се опитвайте да направите това дело спешно. Направете го, но по благословението на владика Елевтерий. Молете го да Ви каже слово и той ще Ви каже, и както Ви каже, така е най-добре. Само се молете на Бога да Ви открие чрез владиката Своята воля“.
8 В М58 е добавено: „Смятам, че не е удобно да се обръщам непосредствено към майка Ви, а това е трудно да стане и с Вашето посредничество, тъй като бих искал да остана в сянка. И то разбира се, не от страх, а от отговорност…
Думи към майката на отец Давид
Не само не се безпокойте и не скърбете за Вашия син, но се радвайте за него, защото Господ го е избрал за служение Нему. Не само не се опитвайте да го отклоните от пътя, на който е стъпил, но с цялото си сърце го благословете за трудния, скръбен и изпълнен с много болка подвиг на християнския живот, наистина съвършен. Тези думи са казани не по човешко научаване, а по научаване от Светия Дух. Все пак ние сме умирали и умираме с хиляди смърти. Не на сектантски разгул е отишъл Вашият син, а е призван от Бога за кръстен път. Да се обясни с думи това е невъзможно. Но Вие се молете на Господа и Божията Майка, и Господ, Който е истина, ще Ви извести. Мирът на сърцето е извещение от Бога. Ние знаем по молитвата си за Вас, че Вие вярвате и обичате Бога. Знам също, че за Вас има много, чисто външни препятствия, за да разберете, за да се съгласите с нас. Но както Вашият син, според Божията заповед, принася любовта си към Вас в жертва на Бога, така направете и Вие.“
