Навършват се 94 години от атентата в храма „Св. Неделя“

Панихида за загиналите в атентата пред катедралния храм, година след трагичното събитие. Снимка: Изгубената България

На днешния ден се навършват 94 години от кървавия атентат в столичния храм „Св. Неделя“.

Бомбеният атентат е планиран за Велики четвъртък, когато в храма „Свети Крал” се извършва опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от членове на обявената извън закона от съда през 1924 г. БКП. Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

В резултат на терористичния акт загиват 213 души, а 500 са ранени. Експлозията събаря главния купол на храма, затрупвайки вътре множество хора.

След трагичното събитие, в скръбното си послание към клира и миряните на Софийска епархия, Софийският митрополит Стефан казва:

„Голяма е скръбта на наше смирение както за загиналите мои благочестиви пасоми, така и за ония български синове, които са се отрекли от Христа Спасителя и са предали душите си на дявола, та сами себе си са осъдили на вечна духовна смърт. По повелението на нашия Пастиреначалник, който е скърбял за Йерусалим, избиващ пророците си (Мат. 23,37), и по примера на великия апостол на езичниците, Св. Павел, който заради своите неразумни сънародници е имал „голяма скръб и непрестанна мъка на сърцето си“ (Рим. 9,2), ние дълбоко скърбим за тези умопомрачени и упорити в злобата си наши братя и горещо се молим Богу да ги вразуми и да ги доведе в кошарата на спасението – Св. Христова Църква…

Но, уви, силата на злото е страшна, ураганска! Който се отдаде с душата си на него, той бива завличан във все по-голяма и страшна бездна. Уви, злият дух беснува в нашата китна земя! Злосторниците не идват в съзнание и не се разкайват, а все повече се заплитат в мрежите на сатаната. За постигане на своята цел те въстават против Бога, застават открито на пътя на антихриста, обявяват се за Богоборци! Те дръзнаха да осквернят най-свещеното място, пред което всеки човек с човешко чувство минава с благоговение, защото чувствува, че това място е символ на вечен живот, към който трябва да се стреми човек.“

Бог да прости душите на загиналите! Вечна да е паметта им!