Най-ранните стенописи в Родопите са от средата на 19 в.
Фокус 
"Най-ранните стенописи в Родопите са от средата на 19 в.", съобщи етнографът Йорданка Цветкова. Тя допълни, че причините за късното изографисване на църквите са няколко, например, липса на средства след изграждане на църквата, отсъствие на местни зографи и на художествени традиции, и др.
Най-ранни са стенописите в църквата в с. Широка лъка (около 1839 г.) от неизвестен самоук иконописец. След това – около средата на 19 в., е изписана църквата в Павелско, а през 1857 г. – църквата "Пр. Илия" в с. Хвойна от асеновгадски зографи. Зографите, които са работили в Родопските църкви по това време, са били родом от Асеновград. Това са Алекси Атанасов, Димитър Астериади, Димитър Щерев, Димитър Христов, Георги Ксаф, Михаил Димов, Щерю Тодориев и Радослав Българов
Като друга причина Цветкова посочи още, че в Родопите започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари светилища, като първите църкви в централната част на Родопите са построении в началото на 30-те г. на 19 в. и за три десетилетия са изградени над 20. Ферманите за строителството им се е издавало със съдействието на гръцката митрополия в гр. Ксанти, създадена през 19 в., за да обслужва църковните нужди на планинското население.
