На Възкресение – за щастието от друг порядък
Когато Господ ни обещава безсмъртие, без съмнение това не е безсмъртие само по себе си. Концепцията за безсмъртие като от фентъзи сериал разбираме, че не работи. И сегашната ситуация ясно ни го показа – продължителният период на живеене без свобода, без живо общение и без вътрешен мир може да се превърне в мъчително подобие на живот, което заплашва да продължи „неопределено дълго време“. Затова коронавирусната криза е изпитание не само за хората, които са призвани да са „на първа линия“, нито пък само за онези, които с тревожно сърце преживяват отговорността си за здравето на възрастен и болен близък или за дете, не само и за психически по-лабилните измежду нас, които в тези дни с невротична настървеност търкаме със сапун всеки лимон… Тя е изпит за всеки, който е построил къщата си на плаващи основи… което можем да кажем, че е валидно за повечето от нас – духовно изнежените съвременни хора.
Както знаем обаче, кризата е съд, но и възможност. Шанс да преосмислим за какво сме се уловили и да започнем да градим на непоклатими основи. Да се научим как да го направим от уроците на днешния ден и от опита на онези преди нас, по примера на свети апостол Павел, който казва: „…Научих да се задоволявам с каквото имам: знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:11-13).
Възкресение Христово, руска икона, 15 век.
Затова когато казваме, че Христос ни обещава безсмъртие, то върви заедно с обещанието за щастие. Щастие от друг порядък. Земното щастие, както забелязва библейският Йов, може да ни отмине като облак – прогонен от вятъра на някакви външни, независещи от нас обстоятелства. От някакъв новопоявил се вирус, от дребен бъг в системата, на който напредналата наука не успява на този етап да противостои. Обещаното ни щастие от друг порядък откриваме описано при свети Йоан Богослов в едно от неговите послания: „Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“. (I Йоан 3:2).
Ние даже не можем да си представим „какво ще бъдем“! Човекът ще се уподоби на Бога и ще го види както Си е – тази небесна пълнота на щастието не е възможно да бъде измерена с никакъв земен аршин. Можем ли с ограничените възприятия на нашия разум да си представим какво е Христос да „преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло“ (вж. Фил. 3:21)?! Едва ли. Затова и нека да не се чудим на изказвания, останали заключени в перспективата на обозримото, като например думите на един български професор, културен антрополог, който преди време написа, че истории като тази за възкресяването на Лазар „нормалните хора възприемат като морални притчи, не като исторически факти“. За християните и възкресяването на Лазар, и славното Христово Възкресение са факти в човешката история, които преобръщат нейния ход. Реалност, която може да бъде разкодирана първо със сърцето. А евангелският разказ за Христовото Възкресение свидетелства, че в началото това не е било лесно дори и за Христовите ученици. Както ще видим от първата реакция на равноапостолната света Мария Магдалена – при вида на празния Господен гроб тя възкликва тревожно: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.“ (Йоан. 20:2). Както ще видим и от реакцията на свети апостол Тома…
Съвременният човек обаче е изгубил една способност, която е била нещо съвсем естествено за хората от апостолско време – способността да забелязва Божия промисъл дори и в обозримите неща, които го заобикалят; загубил е усещането за удивление дори и пред възможностите на собствения си разум, резултат на които всъщност са и достиженията на съвременната медицина. Радостно е все пак, че в последните седмици, включително и в българското публично пространство, чухме лекари да говорят за вярата. Сред тях е проф. д-р Николай Младенов, един от най-утвърдените специалисти по анестезиология и интензивна медицина (и един от първите, които се отзоваха в помощ на пострадалите от терористичния атентат в Бургас), който в свое ТВ интервю каза: „Нашата работа е нещото, което ние без Господ не може да го постигнем… Аз смятам, че Господ няма да забрави Своите деца!“.
~~~
Децата , казват психолозите, в тази кризисна ситуация са едни от най-ощетените и уязвимите – заради ограниченията над природния им импулс да тичат волно навън и да се увличат във взаимна радост в играта, както и заради стреса и тревогата, които неизбежно попиват от възрастните, но парадоксално – те са и и едни от най-гъвкавите. Тайната на тази гъвкавост е в детската вяра, че както във всяка приказна история, така и в тази скоро ще настъпи щастливият край, когато доброто ще тържествува над злото. А разказът за Христовото Възкресение всъщност е най-красивата история, която можем да прочетем в Книгата на живота и там Някой със златни букви е записал: „… И заживели вечно и щастливо…“. Христос воскресе!
