„Невинните” в Театър 199 – защото в обществото, в което живеем, няма виновни

Невинността в България е като блестяща, нежна и отровна паяжина, която неусетно и безвъзвратно изсмуква от нас всяка възможност да се вгледаме навътре в себе си, да различим прегрешенията си, да осъзнаваме греховете си. Тази невинност ни отнема дори мисълта за изповед, покаяние, прошка…

В Театър 199 в столицата на 23 юни се състоя премиерата на „Невинните” – един спектакъл по романа „Майките” на Теодора Димова. Историята е по действителен случай – онази, в която едно 14-годишно момиче е убито от съученичките си. Това е една история за децата на „прехода” и още преди тя да се случи, авторката си е задавала въпроса: как бихме реагирали, ако сред нас се появи свят човек. „Той непременно ще бъде прогонен, линчуван, обругаван. Няма място за нов Христос на земята”  – отговаря Теодора Димова пред в. 24 часа

Режисьор на спектакъла е Стилиян Петров. За него „театърът е място за изповед и състрадание”, а най-страшното днес е закъснението да обичаш…

Защо „Невинните”?

„Защото в обществото, в което живеем, няма виновни. В това общество всички сме невинни. Невинността в България е като блестяща, нежна и отровна паяжина, която неусетно и безвъзвратно изсмуква от нас всяка възможност да се вгледаме навътре в себе си, да различим прегрешенията си, да осъзнаваме греховете си. Тази невинност ни отнема дори мисълта за изповед, покаяние, прошка. Живеем без тях, живеем не в християнските ценности, а в някаква езическа, дохристова територия, в която чувството за безбожност, безвъзмездност и невинност бавно, неотменно ни разяжда. С това представление ние заявяваме, че искаме да говорим истината. Колкото и да е страшно да се приближим дори до нея, самото й изговаряне вече има някаква пречистваща сила. Раните могат да се лекуват само когато дълбоко и безстрашно се вгледаме в тях”.