Непрощаването – вечно чоплене на една незарастваща рана
Столичният свещеник Александър Лашков – гост на „Вяра и общество” в навечерието на Сирница
Да простиш и да бъдеш простен – най-християнската постъпка, която освобождава душата ни от натрупаните лоши чувства. Това ни е завещал Създателят като средство за очистване от натрупаната „ръжда” – смята гостът ни свещеник Александър Лашков от столичния храм „Св. Троица”. Именно прошката е тема в поредния брой на „Вяра и общество”, който ще се излъчи в навечерието на Сирни заговезни. „Непрощаването – казва отец Александър – ни въвлича във вечната спирала на желанието за отмъщение.” Ще ви разкажем също как прошката на Сирница е възникнала от „целувката на любовта”, разменяна на всяка литургия от първите християни.
В същия брой ще почетем 40-та годишнина от кончината на патриарх Кирил с уникални архивни кадри от неговото погребение.
Тази събота (5.III.) началният час на излъчването по БНТ-1 е 10.25. Повторението е на 11.III. (петък) от 15.30. Излъчването ни по БНТ САТ е в неделя (6.III.) от 8.50 часа с повторение от 5.30 на 8.III. (вторник).
Може да ни гледате и на електронния адрес на Българската национална телевизия – www.bnt.bg – на страниците на „БНТ Продукции" в раздел „Религия и История".
Лесно ли е да си попадия? –
http://www.ruskline.ru/monitoring_smi/2011/3/02/hbm_legko_li_byt_matushkoj/
За да простиш трябва да има откровеност, честност и почтеност, както и истинско разкаяние. Прошката се основава на любовта и ако няма любов прошка не може да има. Левски казва, че трябва да си казваме кривиците и правиците и като се поправим да вървим заедно по народната воля. Това е сериозният принцип на опрощението – да си казваме всичко едни на друг с доверие и като се поправим да вървим заедно по пътя, предначерта от Бога. И един въпрос към авторите на портала православие.бг – защо няма публикации за националния празник на българите – 3 март? Тогава не се празнува едни формален юридически акт, какъвто е СанСтефанския договор, а победата на Кръста над полумесеца, което води до жадуваната свобода на българския народ. Не може да си християнин и да не отбелязваш и да празнуваш националния празник на многострадалния български народ. Въпрос на елементарна признателност, която е свойствена за искрено вярващия човек – Христос казва, че който е верен в малкото е верен и в голямото.