Осветиха възстановения храм „Всех Святих“ в Русе
На 10 септември Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум извърши последованието по освещаването на възстановения храм „Всех Святих” в Русе, въздигнат в спомен на разрушения от комунистическата власт през 1975 г. едноименен русенски храм.
С Русенския митрополит съслужиха: Саратовският и Волски митрополит Лонгин от Руската православна църква, Теодосий, архиепископ на Томи, Варсануфий, архиепископ на Ръмнику Вълча от Румънската патриаршия, Тивериополският епископ Тихон, Величкият епископ Сионий, Мелнишкият епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, архим. Филип, официален представител на Московския патриарх Кирил в България, отец Нелуц Опря, официален представител на Румънския патриарх Даниил в България, архим. Атанасий, протосингел на Западноевропейска епархия, архим. Василий, протосингел на Софийска епархия, архим. Емилиан от Доростолска епархия, прот. Милен Цветков, председател на църковното настоятелство при храма, и други.
В св. Престол на новия храм бяха вградени частици от мощите на св. мъч. Пантелеймон, св. мъч. Теодор Тирон и св. мъч. Терентий.
Преди началото на светата Литургия митрополит Лонгин освети новите осем църковни камбани, а богослужението бе огласено с песнопенията на православен хор от Русия, пристигнал специално за случая.
Молитвено в храма присъстваха Негово Светейшество патриарх Неофит, Негово Високопреосвещенство Доростолскиият митрополит Амвросий, премиерът Бойко Борисов, Галин Григоров, областен управител на Област Русе, Пламен Стоилов, кмет на Община Русе, множество депутати, общественици и граждани.
Като възпоменателен дар от събитието, патриарх Неофит поднесе на митрополит Наум архиерейска панагия, принадлежала на блаженопочившия патриарх Максим, и ювелирна мощехранителница с частица от св. мощи на св. ап. Андрей Първозвани.
От своя страна, митрополит Наум награди Негово Светейшество с почетното отличие на Русенската митрополия „Св. Димитър Басарбовски”, първа степен с грамота.
Отличие „Св. Димитър Басарбовски”, втора степен бе връчено и на Негово Високопреосвещенство Саратовски и Волски митрополит Лонгин, който бе натоварен да предаде на митрополит Наум осемте църковни камбани, личен дар от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.
Разрушаването на храма от комунистическата власт
Освещаването на възстановения храм е благодатно и дългоочаквано събитие за всички русенци. През 60-те години на миналия век започва неговото разрушаване от комунистическата власт. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“. Полагат ги в „Св. Троица“. А на 28 февруари 1978 г., на мястото на вече разрушения храм е открит Пантеон на възрожденците.
В историческия ден на дългоочакваното освещаване на храма митрополит Наум произнесе вдъхновено слово:
„Днешният ден за всички ни е радост, утеха и надежда. Той ще остане паметен за нашия прекрасен престолен град Русе, за цялата ни епархия, за Българската православна църква и за Отечеството ни. Защото днес осветихме още един Православен храм, който след повече от четири десетилетия отново се възражда за духовно прибежище на богохранимото ни паство, въздигнат в спомен на разрушената през 1975 г. едноименна русенска църква, на чието място бе построен „Пантеон на възрожденците”.
Разрушаването на старинния храм „Всех Святих” става въпреки множеството протести от страна на Доростоло-Червенската митрополия и Св. Синод, а предшественикът ни по катедра – блаженопочившият Доростоло-Червенски митрополит Софроний, избран на този пост през 1962 г., е бил изправен пред изключително деликатната ситуация да съчетава обязаностите си на един праволинеен клирик с дипломатичността на кириарх, поставен в условията на чужда на светото Православие доктрина.
И до днес се чуват неоснователни упреци от разни празнодумци, които обвиняват владиката за едва ли не лековатото му „съгласие“ да бъде срината до основи емблематичната русенска църква по решение на комунистическата върхушка, но едва ли някой може да предположи какво е било душевното вълнение на този наш изряден духовник при мисълта, че един Божи дом ще бъде заличен от лицето на земята, и то в престолния му град. Само месеци след събарянето на храма митрополит Софроний прекарва тежък инфаркт, от който се възстановява продължително време. Това е повратна точка в неговия живот, която сякаш съкрушава физическите му сили, но той продължава старателно да служи и да проповядва според силите си.
През всички отминали скръбни години разрушеният храм е продължавал да живее в душите и сърцата на поколения русенци, а мнозина наши съграждани са приемали извършеното поругание като прокоба за целия ни регион, причина за постоянни беди и страдания.
Храмът, посветен някога от нашите прадеди на всички Божии угодници, сега отново гостоприемно отваря врати за гражданите и гостите на Русе, за всяка вярваща душа, търсеща пътя към Христа и Неговото Царство – път, който е друм към светлината и към живота, към вечния живот, който ще притежаваме само в общението си с нашия Небесен Отец.
Разрушеният Божи дом, издигнат в края на 19 век като символ на нашето духовно и политическо освобождение, с благодарност към Всеподателя за възстановената ни и духовна свобода, беше безумно принесен в жертва на една атеистична идеология, поставила си за цел да изкорени вярата от българското сърце, като отнеме от българите тяхното упование в Бога – в Неговата свята воля и в Неговия благ Промисъл.
Тази доктрина се провали, но остави след себе си гибелна разруха, чиито последици още дълго ще препятстват нашия духовен, културен и държавен възход. Ще спъват и ще осуетяват възрастването ни като общество, изграждащо своето настояще и бъднини върху здравите основи на непреходните християнски ценности…
И ето че днес, когато – в съгласие с пророчеството на свети Боян – българската земя отново се украсява с храмове, и когато в нея отново се служи свободно на истинния Бог, всички ние сме радостни да съпреживеем възраждането за нов духовен живот и на този свят Божи храм, въздигнат от пепелта на разрушението, в ново свое велелепие, с което и някога е пленявал душите на всички русенци и гости на обичния ни град.
Историята на неговото възстановяване започва в края на октомври 1998 г., когато в Русе е отбелязана стогодишнината от блажената кончина на нашия бележит предшественик – Доростоло-Червенският митрополит Григорий, и когато приснопаметният Български патриарх Максим е благословил мястото и е направил първа копка за новия строеж. През 2007 г. е учредено и Сдружението „Всех Святих”, което започва реализацията на начинанието. Постепенно, под архипастирските грижи на нашия пряк предшественик дядо Неофит, с добрата воля и активно участие на гражданството и на щедри дарители работата по градежа на новия храм е напредвала, независимо от трудностите, неизбежно съпътстващи подобно дело.
С Божията помощ, през последната година Русенската св. митрополия положи неимоверни усилия да осигури още значителни средства, необходими за цялостното вътрешно завършване и обзавеждане на новопостроения храм, дело на арх. Тончо Тончев, който макар и значително отличаващ се по големина, както и във всяко отношение от своя първообраз, заварихме само външно готов, а благодарение личното застъпничество и подкрепата от страна на министър-председателя г-н Бойко Борисов и на българското правителство, можахме да се погрижим и за неговото детайлно благоукрасяване. Не на последно място изказваме и признателността си към г-н Пламен Стоилов, кмет на Община Русе, с чиято подкрепа през последния месец бе завършена околохрамовата настилка и се облагороди неговото прилежащо парково пространство.
По обективни причини, днес единствените веществени ценности от разрушения храм, намиращи се тук, са този архиерейски трон и старата иконостасна икона на Всех Святих, които ще продължават и занапред да ни свидетелстват за славното миналото и неговата приемственост.
През следващите месеци ще продължим цялостното храмово благоукрасяване, като в най-скоро време сегашните временни икони на иконостаса ще бъдат заменени с нови майсторски изографисани такива.
Възлюбени в Господа,
Историята и съдбата на русенския храм „Всех Святих” е история и съдба на всички нас – на нашия народ, на Православната ни църква и на нашата държава. История, която е белязана от възходи и падения, от възторзи и покруса, от епохи на величие и от дни на скръб. История, която познава както разрушението, така и съграждането. Радостни сме, че днес духът на разрушението и отрицанието отстъпва пред онзи порив, който въздига душите и сърцата ни нагоре – към светлината и към висините, към онова, което е Божие и е „благоугодно Богу” (Еф. 5:10).
Всесърдечно благодарим на всички онези, които по един или друг начин, с много и с малко – всеки според възможностите си и според даруваните му от Бога способности – спомогнаха за успешното довеждане докрай на нелекото дело по възстановяването на храма „Всех Святих”, който е жив символ и слава на гр. Русе. Техните имена са вече записани в небесата, в книгата на живота…“
Източник: www.rusenska-mitropolia.bg
Снимки: Атанас Димитров – АтаДим/www.rusenska-mitropolia.bg
