Оскверниха джамията в Благоевград с нацистки символи



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Това са предизборни провокации на самото ДПС. Надписите ще останат там во веки веков, за да бъдат изобличени православните диваци.

  2. лъчезар каза:

    Не е сигурно, че е провокация на ДПС.Нищо чудно местни кретенчета, изживяващи се като нацисти да са препили и препушили с трева, и да са решили,да се направят на смелчаци.Ариф Мустакли има право, че това е работа на хора,които нямат вяра в Бога,независимо дали са депесари или псевдонацисти.

  3. narayana каза:

    ne biva da se oskvernjvat hramove po kakavto i da e povod.ako musulmanite ru6at pravoslavni hramove-tova si e tehen grjh.nie pretendirame,4e sme miroliubivi poslannici na bojia zakon i na normalnia 4ove6ki na4in na jivot,njma mjsto za vandalizam,o6te pove4e,risuvaneto na svastiki po stenite svejda neobi4a6tite musulmanite do fa6izirani bandi.

  4. evfimiya каза:

    Но сме озадачени, че е поруган един храм”, така коментира случката общинският лидер на ДПС в Благоевград Ариф Мустакли.

    Gospodin Mustakli moze bi tryabva da e oshte po-ozadachen ot fakta che pochti vsichki curkvi v okupiranata chast na Kipur sa prevurnati v obori, magazini, sladove, kafeneta ili restorantcheta…

    Tova v nikakuv sluchai ne znachi che opravdavam huliganskata postupka v Blagoevgrad.

  5. resimeni каза:

    Чудех се днес на кого да разкажа какво ми се случи – а вече минава среднощ. И съм на работа, на рецепция в хотел. Само час по-рано седях на терасата с една иранка и пиех ирански чай от термос. Цялото семейство си бяха донесли всички приспособления за удобно (и евтино) пребиваване в България – огромни пластмасови кутии пълни с храна, чинии и прибори. Щях да падна като открих, че имаме еднакви порцеланови чинии – ирански и в квартирата ми… Е, върхът, разбира се, беше когато единият син дойде в кухнята да стопли на печката тенджера с ядене. Имаше пиле с ориз и шафран… А като се нахраниха, момчето дойде да измие съдовете. И после били терористи. За друго започнах да пиша, впрочем. Както си седяхме на терасата с майката, вече почти баба, впрочем, тя стана, започна да ми говори нещо на фарси, посочи нагоре, усмихна се и каза God. Аз любезно се усмихнах, но нямах сили да се мръдна от стола. Цял ден ме болеше глава и бавно осъзнавах какво всъщност става, а когато разбрах, беше вече късно да се махна. Жената си постла килимче на земята, развърза забрадката си, смени я с две други и започна да се моли. Боже, мислех си още преди това, колко добри хора са всъщност, как често оставаме външния вид и вкоренените вече навици да определяме хората по някакъв генерлно зададен праобраз да ни водят.

  6. resimeni каза:

    Кой ще каже, кой ще потвърди, кой ще даде дума, че няма да бъдат спасени душите им? Ние ли знаем, които себе си едва познаваме, а съдим другите? А аз просто си седях там, в тъмния ъгъл на терасата, до цветята, пиех изстиващия чай и не смеех да дишам… Сега само се усмихвам при този така близък спомен, дори не знам какво да мисля. Но беше хубаво, толкова хубаво…

  7. Дон Кихот каза:

    И досега се чудим как така българите от Родопите са станали помаци. Ти показа как. Видяла си една мюсюлманка да се моли на черджето и се прехласваш. Пишеш, че си православна. Ти знаеш ли каква е разликата между православие и ислям, как човек се спасява в едното и се погубва в другото, какъв е приносът на едната и другата религия към цивилизацията? Или за тебе е важна само субективната емоция, егоистичното усещане, че се чувстваш „добре“, а пък другото да върви по дяволите. Внимавай обаче ти да не отидеш там.

Споделете в социалните мрежи