Отворено писмо от братството на Църногорския манастир

В редакцията получихме отворено писмо от братството на Църногорския манастир като реакция – отговор на публикацията „Бившият игумен на Гигинския манастир изгонен, живеел в приюта на о. Иван в с. Якимово“. Ето и пълния текст на писмото:

„Трудно е да се започне писмо, което да те защити от злословието на духовния ти отец по твой адрес и ако не беше една публикация в околоцърковна медия точно когато започнаха заседанията на Св. Синод, щяхме да си замълчим, за да постъпим като децата на Ной, които влезли заднешком и покрили голотата на баща си. Но и тук няма да изпадаме в дребнавост и да отговаряме на клевети, а ще се постараем да отговорим по дух, за да не попадне в изкушение нито един от тия малките, които прохождат във вярата, пък и ние да се запазим от греха на осъждането.

Като оставим настрана изкривяванията във фактологията и откровените клевети, най-силен удар за нас е това, че този, пред когото сме откривали душите си в Тайнството на светата Изповед в продължение на години и към когото сме проявявали послушание, считайки го за свой наставник и духовен баща, стараейки се да угодим и на най-малките му капризи, в днешния ден вдига ръка и удря шамар на цялото братство на свещената ни обител, презирайки всички нас, че и Самия наш Господ, похулвайки истината и Неговите Тайнства.

Макар и мнозина да са говорили през годините против отец Евгений, ние като християни и държейки на светоотеческите предания, сме виждали и съзнавали немощите на нашия старец, но сме ги пренебрегвали с неосъдителност и дълготърпение, с цел напредване в духовния живот и приближаване до нашия Владика Христос, за което егоизмът и себелюбието са най-голямата пречка.

Архимандрит Евгений обичаше да казва, че онзи, когото Бог иска да накаже, първо му взема ума. За съжаление, виждаме, че тези думи се изпълниха върху самия него в залеза на живота му, тогава, когато в човека трябва да възрастват кротостта, мъдростта и разсъдливостта. Уви, у него израстват само плевелите на лъжата, лукавството и злобата, които той толкова упорито приписва на другите.

Много хора ще се запитат за какво е всичко това. Всичко това започна с построяването на исихастириото (място за уединение и молитва) „Св. Пантелеймон” в село Смиров дол, общ. Земен. Имотът и исихастириото бяха придобити, изградени и облагородени със средства на нашите дарители и спомосъществуватели. Целта беше да се изгради място за молитва за тези от братството, които искат да полагат по-големи духовни трудове. Поне така си мислихме ние. Имахме пълно доверие на игумена си и затова не ни е минавало и през ум това, което имаше да се случи. Но врагът на нашето спасение не спи. В момента, в който се завърши строежът и се узакони сградата, отец Евгений си извади нотариален акт на свое име за новопостроената „двуетажна масивна сграда с пристройка-параклис”. Междувременно той вдигна скандал, като си намери повод в провеждането на службата за Богоявление в началото на 2016 г., че не била съгласувана с него (което, разбира се, не беше вярно) и принуди отец Никанор да напусне исихастириото. Кой кого гони? Архимандрит Евгений раздели братството и настройваше монасите едни срещу други. В крайна сметка един от братята ни отпадна от братството, друг напусна и се засели в друг манастир, а трети сега е с отец Евгений във Видинско.

Искаме да заявим ясно и категорично, че никой от нас никога не си е позволявал да клевети и злослови отец Евгений, макар поводи за това да ни бяха давани не малко, както се вижда от публикуваното в жълтите сайтове писмо, и макар и да има какво да се говори. Също така никой от нас, включително настоящият ни игумен, отец Никанор, не си е позволявал да отправя заплахи и по някакъв начин да намеква на отец Евгений, че трябва да напусне обителта или братството, а напротив, когато той дойде на вечернята на прошка, всички се зарадвахме и го приехме, мислейки, че това е краят на този разкол, но уви.

Няколко дни след като прибрахме собствеността на манастира (заведена по опис в инвентарната книга) от исихастириото на отец Евгений (с официална комисия и протокол с опис на прибраните вещи, в присъствието на служител от полицейския участък в Земен!), бившият игумен опразни исихастириото, като изнесе цялата утвар, одежди, вещи и книги, и изчезна нощем, разбира се, без да се обади, в неизвестна посока. Колко курса са направили не знаем, но след като цяла седмица са товарили и изнасяли с камион, са катастрофирали с манастирския джип, унищожавайки джипа и един стълб на енергото, в който са се ударили. Така лишиха манастира от джип, защото макар и колата да имаше застраховки „каско” и „гражданска отговорност”, те скриха колата и не можахме да заявим щетата.

Нека всички знаят, че с отец Евгений бяха проведени многократно разговори с различни предложения, не само от отец Никанор, но и от други приближени на манастира (включително членове на Сдружението, които уж трябвало да ни се сърдят и да не контактуват с нас), но той нито един път не се съгласи, а вървеше на раздор. Често пъти се случваше да обещае пред хората, че ще спре да говори против манастира и ще върви към разбирателство, но промяна в неговото поведение нямаше. Последното предложение за помирение и разбирателство по мирен път му бе отправено преди около седмица, но без резултат.

Между другото, цитираният в писмото отец Йоан от Босилеград преди около месец се разкая писмено пред Негово Светейшество и отделно пред отец Никанор за това, че се е подвел по лоши хора и е написал куп небивалици във фейсбук.

Използваме случая да поканим още веднъж най-учтиво архимандрит Евгений да върне собствеността на исихастириото „Св. Пантелеймон” на Църногорския манастир, а манастирът, от своя страна, ще му осигури къща с параклис, които да обитава, храна, дърва, лекарства и всичко необходимо за живота на един възрастен монах. В качеството си на игумен и духовник, след случилото се, разбира се, ние вече не можем да го приемем.

Повече от това няма какво да се каже. Още веднъж искаме да кажем, че не желаем да участваме в махленски разправии, но ако някой иска, може да заповяда в нашата свещена обител, за да засвидетелстваме за истината и да дадем отговор за вярата си.

Просим вашите молитви.

С обич в Господа,

братството на Църногорския манастир:

Архимандрит Теофан
Архимандрит Йосиф
Монах Иларион
Монах Софроний
Монах Герман
Послушник Цветомир
Послушник Александър
Послушник Венцислав

и заедно с тях: ефимерий свещ. Константин, иподякон Петър“