Отец Александър Карягин: Православието е в основата на всички ценности

Източник:  Дума

Архиепископ Серафим, погребан в криптата на Руската църква в София ще бъде канонизиран за светец, казва настоятелят на храма

Отец Александър Карягин е роден на 13 май 1949 г. в Новосибирск. След задължителната военна служба в морския флот е завършил Духовната семинария, а след това и Духовната академия в Петербург. Защитил е аспирантура. От 1998 г. е свещеник и настоятел на руската църква "Свети Николай-Мирликийски" в София.

– Отдавна очаквахме да се случи това забележително за Руската православна църква и история събитие. Разделението се наложи във времето, когато в нашата страна управляваха богоборчески сили. Тогава обединението не можеше да се осъществи, имаше обидени и от двете страни. РПЗЦ отправяше обвинения към патриаршията в Москва, че е сътрудничила на богоборческите сили. Тези обвинения бяха напълно неоснователни. Знаем колко епископи, митрополити, свещеници, монаси и вярващи са пострадали мъченически за вярата, затваряни са в лагери или са изселвани от големите градове през 30-те години. Това тежко време продължава до 50-те. Всички те са "съдени" без следствие и съд, а след това набързо разстрелвани. В последните години РПЦ ги канонизира като новомъченици, тъй като са рискували да бъдат православни, отстоявали са и са защитавали своята вяра. Както казват за стоманата, че тя се закалява в огъня, така и нашата църква се очисти с кръвта именно на новомъчениците и се закали.

Сега, когато стана възможно, РПЦ и РПЗЦ се обединиха и църквата ни стана единна. Тя наистина е най-голямата сред православните църкви в света. Колкото до РПЗЦ, нейните енории зад граница не са много, тъй като доста от вярващите й са преминали към Американската православна църква. Светейшият патриарх Алексий II ясно заяви, че няма да имаме претенции към тях. Хубавото е, че най-сетне хората се обединиха, защото всякакъв разкол, какъвто доскоро имаше и в Българската православна църква, оттласква вярващите, подронва авторитета на духовните институции и става причина за последващи неблагополучия в живота и на клира, и на миряните като цяло.

– Едно от първите решения, взети от обединената вече РПЦ, е през юли да започне съставянето на общ списък на канонизирани вече и предстоящи за канонизация новомъченици и светци. Ще попадне ли в него и владиката Серафим Соболев – Богочарският архиепископ, който е погребан в криптата на руския храм в София и по чиито молитви вярващите са убедени, че се извършват много чудеса?

– Архиепископ Серафим няма да попадне в списъка на новомъчениците, но със сигурност ще бъде канонизиран за светец. Той пристига като емигрант в България през 20-те години и тук работи много за обгрижването на руската емиграция. Познава го и го обича още приживе цялата общественост в София и в страната. За свой изповедник и духовен наставник го приемат много българи. Събрахме всички необходими материали – факти от живота му и свидетелства за извършени по молитвите му чудеса, и чрез международния отдел при Московския патриархат ги предадохме в комисията по канонизация. Очаква се той да бъде причислен към сонма на светиите съвсем скоро. Напълно възможно е това да се случи още до края на т.г.

Архиепископ Фотий и неговата църква постъпиха некрасиво и противоканонично, обявявайки дядо Серафим за светец преди няколко години. Те нямат право на това, тъй като владиката е архиепископ на РПЦ, а Фотий, който се числи към отцепнически гръцки структури, няма право да върши такива неща. На гроба на дядо Серафим идват много хора и се обръщат в молитвите си към него като към светец. Така правехме и ние като студенти в Петербург на гроба на Йоан Кронщадски, който бе прославен за светец десетилетия по-късно. Няма нищо страшно в това вярващите да се обръщат в молитвите си към него като към светец, защото в живота си той е бил благ отец за всички, потърсили съветите му, независимо дали са руснаци или българи.

– И в България, и в Русия има хора, обявяващи се за пророци и светци, твърдят, че са наследници на баба Ванга, че са ученици на Джуна или Кашпировски. Доколко може да им се вярва? Допустимо ли е християнин да се ползва от съветите и "пророчествата" им?

– При гледачки не ходя, църквата го забранява. Християните нямат работа при тях. На всеки, който ги посещава, казвам, че не е дадено на човек да се намесва в Божия Промисъл. Обикновено към гледачки, врачки, баячки и екстрасенси се обръщат хора без достатъчно силна вяра. Такива експлоататори на човешкото нещастие има навсякъде. Това са новите магьосници, нанасящи невероятни поражения върху човешката психика и духовен мир.

– Някои от тях се афишират като християни, окичват кабинетите си с икони.

– И въпреки това не бива да им се вярва. Иконите при тях са част от рекламата. Някои ходят и на църква, оттам също привличат жертви. Случвало се е мои енориаши да се оплакват, че говорили с жена в черквата едва 5-10 минути, а след това им паднал жизненият тонус, почувствали се като изсмукани. Това е напълно нормално, защото екстрасенсите, новите "пророци" и пр. са енергийни вампири. Те могат да вземат жизнените сили на човек, без той да разбере, да го поболеят, да му внушат негативни мисли, които да приеме като свои и да обърка живота си тотално. В това е тяхната "сила". Затова и църквата отвеки е забранявала на верните си да общуват с такива хора, още по-малко да търсят и изпълняват техните съвети.

В действителност, в лоното на църквата съществуват прозорливи старци, живеещи по правило в манастирите, но те не афишират своята дарба. Те не плашат идващите за помощ с пророкуванията си, както обикновено правят новите "пророци". Напротив, те се стараят да предадат на човека пред себе си истината, която виждат за бъдещето му, по начин, който няма да го стресира. Подготвят го да възприема очакващото го, а много често дори избягват да говорят за него, за да не го обезсърчат. Оптинската пустиня (Оптинският манастир) е била едно от светите места в Русия, в което са просияли много прозорливи старци. Темата на моята аспирантура е именно за тях. Това са били свети, прозорливи старци, при които са ходили и Лермонтов, и Чайковски, и голяма част от руската интелигенция. Такъв е бил и игуменът на Оптинската пустиня Даниил, който е бил и академик на Императорската художествена академия. Заради светия му живот много хора са търсели неговите молитви.

Само на човек, живеещ свято и пребиваващ в молитва, Бог се явява и дава дара на прозорливостта. В този смисъл всички останали, които се наричат пророци, гадатели, екстрасенси и пр., е възможно да познават едно или друго, но то не им се открива от Бога, а от нечистите сили. Тези нечисти сили за 1-2 лева могат да "пророкуват" благоприятни неща на човек, но да го ограбят за милиони, вкючително да отнемат и здравето му – и психическо, и физическо. А това вече е достатъчно основание вярващите да не ходят при такива "пророци", независимо колко икони са сложили по стените си. За разлика от тях, истински светият човек никога не казва предстоящите да се случат лоши неща, а обикновено подготвя човек да ги посрещне. Емблематичен пример е един случай от живота на стареца Амвросий от Оптинската пустиня. При него отишла една майка, за да се допита дали да ожени сина си за избраното от нея момиче. Старецът я посъветвал да изчака до Успение Богородично, след това – още известно време. Жената не го послушала, вдигнали сватба, а след седмица синът й младоженец починал и оставил младата си съпруга вдовица.

– В България, както и в Русия, се обмислят промени в някои нормативни документи, според които хората, съжителстващи в общо домакинство, но без брак, също ще се ползват от някои правни възможности, каквито имат и семействата. Какво е отношението на православната църква към тези съжителства?

– Православната църква като цяло не толерира такива съжителства. Още по-малко т.нар. шведски бракове и "семействата" на хомосексуални двойки. Всички те са антихристиянски. При съвместното съжителство на хетеросексуалните двойки, колкото и юридически да бъде защитено с изменения в законите, както е в много западни страни, има един основен проблем – децата. Децата се нуждаят и от двамата родители, а при едно съжителство без брак единият може да си отиде по всяко време. Формулата "свободно съжителство" предполага пълно освобождаване и нежелание за ангажираност със задълженията, отговорностите и готовността за подкрепа и помощ при възникването на различни житейски проблеми. Когато родителите живеят без брак, децата нямат сигурност, нямат модел за подражание, липсва им любовта, която им се полага в едно семейство.

– Липсата на любов и споделяне на отговорности са дефицитът, на който се дължи детското насилие…

– Именно липсата на любов, толерантност и разбиране е в основата на детското насилие. Не е задължително то да е осъществявано срещу самите деца, за да станат те жестоки. Достатъчно е да го наблюдават у дома, между родителите. На тези причини се дължат и бягствата на подрастващите от дома, и наркоманиите, и проституцията. За връщането към нормалния начин на живот и социализация през последните години в много женски манастири в Русия бяха създадени приюти за отглеждане на проблемни деца, независимо дали са сираци, от проблемни или непълни семейства. Там те получават добро възпитание и образование. След навършване на пълнолетие манастирите им осигуряват издръжка, ако пожелаят да следват висше образование. Подпомагат ги и материално, когато се задомяват.

Практиката показва, че повечето от тези проблемни деца, попаднали в добра среда и обкръжени от любов и внимание, скоро се социализират напълно, получават увереността на всяко обичано дете и развиват най-пълноценно своите дарби.
Познавам устройството на училището и пансиона в гр. Нерих до Кострома. Заради доброто образование и възпитание доста родители дори от Петербург искат да дадат там децата си. Игуменката Алексия казва: "Моята задача е да им дам възпитание и образование, за да станат добри хора и прекрасни жени." РПЗЦ създава и училища-интернати само за сираци. Именно православието е непреходната ценност, около която и ние трябва да съсредоточим живота си, ако искаме да имаме успех.