Открит е енорийски некропол край църквата „Преображение Господне“ в Поморие

Археологически проучвания се извършват край най-стария действащ храм по южното Черноморие. Това е поморийската църква „Преображение Господне“. Целта е да се проучи историята на терена, с надеждата да бъдат открити интересни артефакти и елементи от миналото, които ще бъдат включени в бъдещия крайбрежен парк, който предстои да бъде изграден. До момента са проучени 17 гроба и повече от 20 вторични препогребвания.

Църквата се намира в най-източната част на полуострова и се оглежда в морето. Изградена е от камък и дърво и е на повече от два века и половина. Дълги години до нея е била разположена бившата почивна станция на МВР. След  като собствеността на терена е прехвърлена на общината, преди 2 години започва разчистването на старите постройки и работници попадат на два архитектурни елемента – мраморен капител и мраморна база от колона, разположени в близост до църквата.

Какво е имало тук в древни времена? Отговорът се очаква от екип от археолози от Националния археологически институт с музей (НАИМ) – София, които съвместно с Исторически музей – Поморие проучват от две седмици мястото около храма. Ръководи ги доц. Сергей Турбатов:

„Тук е съществувал енорийски некропол, за който досега нямахме никаква информация. Намирането му беше изненада за всички. Той е от последните десетилетия на XVII и първата половина на XVIII в. До момента сме открили 17 гроба и повече от 20 вторични препогребвания.“

Погребенията са без инвентар, което е характерно за християнските погребения, в някои от тях има открити парчета от керемида, върху които има кръстен знак и е изписана формулата IC XC NI KA – Иисус Христос побеждава.

Църквата „Преображение Господне“ е част от културното наследство  на България, изградена е през 1763-64 година и е осветена през 1765 г.  Това е най-старата сграда в целия град. Храмът се отличава с това, че няма олтарна апсида, което е рядко срещано при строежа на храмовете по нашите земи, разказа директорът на Историческия музей Антон Карабашев:

„Предполага се, че тази църква лежи върху по-ранен, малък храм от Средновековието от XIX в., това е и целта на тези разкопки – да покажат дали има по-ранен храм. Самата църква е от т.нар. поствизантийски стил като архитектура. Тя има двускатен покрив, дъсчен таван, като подът е покрит с големи каменни плочи. Църквата няма абсида, но не можем да кажем дали така е строена или абсидата е била премахната, когато тук в  двора на църквата е имало база на гранична милиция.“

 Най-старата икона е от края на XV – началото на XV I век. Иконостасът е дърворезбан, с разнообразни флорални мотиви. В него са поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през ХVІІ – ХVІІІ в. Във втория апостолски ред има 33 малки икони. Когато влезете в храма, погледът ви ще бъде привлечен от икона на Исус Христос Пантократор, която е вградена в дървения таван, а местните хора разказват за нея легенда, каза свещеникът на църквата отец Яни:

„Пирати ограбили църквата през XIX в., взели и икони, сред които и тази на Исус Христос Пантократор. В морето обаче ги застигнала страшна буря, и изплашени, те я хвърлили в морето. Иконата се „върнала“ и била открита от местните хора на брега до Църквата.“

Освен иконата, свещеникът показва на посетителите и аязмото „Сълзите на Христос“, което се намира до олтара под  иконата на Исус. Там е бликала вода, за която миряните са вярвали, че е лековита.

„От 4-5 години обаче няма вода, като се предполага, че от преминаването на тежка техника за изграждането на ново пристанище, пластовете са се разместили. Господ в определеното време, когато заслужим, може пак да пусне водата, за да се благославяме от нея!“

За съжаление състоянието на храма е тревожно, по фасадата са се появили пукнатини. Първите са се появили преди година, а причината е ерозия на брега. Община Поморие, под влияние и на местните жители, е предприела действия за запазването на църквата.  Предвидено е обследване от екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, който да проучи основите и самата сграда, за да бъде тя укрепена и запазена като културно богатство.

Източник: БНР