От Алботинския скален манастир са останали само купища опушени камъни
Фокус
На 10 км западно от видинското село Градец се намира Алботинският скален манастир. Днес от Алботинския манастир са останали само зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни.
Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Бойнишко-Рабровската река, приток на река Тополовец. Наименованието "Алботин" идва от изчезнало село със същото име. В скалния масив откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени. Манастирският комплекс, както и цялата местност са леснодостъпни. Това обаче благоприятствало комплексът да бъде подложен на унищожение. В по-ново време от меката скала са добивани камъни, иманяри са изкопали големи дупки, нанасяйки непоправими щети, скотовъдци са го използвали през лятото за своя добитък. Всичко това е допринесло за почти пълното му унищожение и възстановяването на обителта би било труден процес. До Алботинския манастир се стига по стръмен тесен път. Неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката. Манастирският храм се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Множеството разкрити гробове, 29 на брой, повечето от които на миряни сочи, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители. Северозападната част на манастира е била двуетажна. Там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство. На изток от църквата има други помещения. Едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си. Много важна част на манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на светски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по-разпръснатите са на членове на манастирското братство. Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква.