Паметник на патриарх Евтимий в Бачковския манастир

Източник: News BG

В Бачковския манастир ще се състои среща на Инициативeн комитет за изграждането на паметник на свети Патриарх Евтимий Търновски. Предвижда се проектът да бъде от скулптура на Ставри Калинов. Почетен председател на инициативния комитет е писателят Антон Дончев. Инициативата е подкрепена от известни учени и интелектуалци.

Някои изследователи смятат, че тленните останки на последния търновски патриарх се намират край Бачковския манастир. За съжаление няма установени факти, които с категоричност да сочат къде се намира гробът на светия Патриарх. Ето какво пише по този въпрос Георги Тодоров в статията си Кончината и гробът на св. Патриарх Евтимий, публикувана в Църковен вестник през 2004 год.

" И до днес продължава спорът за това къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата.
Най-цялостното досега изследване на тази тема е извършил Иван Богданов, който в 1987 г. издава специална книга "Гробът на Патриарх Евтимий". В нея авторът аргументирано и системно е изложил направените преди него от други изследователи изводи относно гроба на Патриарх Евтимий, като ги допълва с някои важни доказателства.

Преди всичко вън от всякакво съмнение св. Евтимий е умрял и е бил погребан в района на Бачковския манастир. В Ловешкия сборник от ХV век изрично се казва:

"Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове… Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес."
Това се потвърждава и от местното предание, което сочи, че гробът на патриарха е бил при южния стълб пред западния вход на главния манастирски храм "Св. Богородица", което пространство се намира под олтара на прилежащата средновековна църква "Св. Архангели" (ХII в.). Там се е палело неугасимо кандило чак докъм 1870 г., когато при българо-гръцката църковна разпра тази практика е прекратена. Бачковският манастир става "български" чак през 1895 година.

На 20 ноември 1905 г. по самочинна инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий (без уведомяване на Св. Синод, без присъствието на специалисти) на това място се правят разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила.

На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].

Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].
Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на "Църковен вестник" от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги "се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно". Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено "същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: "какво е това благоухание?"

В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.

Веднага следва реакция. Още на 2 януари1906 г. бившият скопски митрополит Теодосий, бивш игумен на Бачковския манастир, излиза в пресата с антитеза. Негова статия е публикувана в следващия брой на "Църковен вестник" (1-2 от 13 януари 1906 г.), като в същия брой вестникът помества и статия-отговор от В. Златарски, който напълно оспорва компетентността на митр. Теодосий и опровергава неговите аргументи. На митр. Теодосий възразява и Св. Синод на БПЦ с писмо от 22 юни 1906 година.

Междувременно срещу игумена на манастира архим. Паисий е подета кампания от някои монаси и местни миряни. Стига се дотам, че той два пъти е "нападнат". Може би като част от тази кампания е пуснат слухът, че откриването на патриаршеския гроб е мистификация, извършена от игумена.

През 1911 г. Св. Синод праща втора комисия, включваща директора на Народния музей д-р Богдан Филов и проф. Йордан Иванов за изясняване на случая. Комисията установява, че гробовете не са по-стари от 1604 г., когато е въздигната главната манастирска църква и че оловната плоча с надписа не е от времето на св. Евтимий.

Сякаш най-логичният извод от констатацията на Б. Филов и Й. Иванов е, че това не е гробът на св. Патриарх Евтимий.

От това следват две възможности:
1. Или това не е гробът на последния Търновски патриарх – при което най-вероятната хипотеза е, че цялата работа е патриотична мистификация.
2. Или това действително е гробът на св. Евтимий, но погребението не е първично, а вторично.

Тези две хипотези на времето не са били сериозно и аргументирано изказани. Докладът на уважаваните учени Б. Филов и Й. Иванов сякаш дава храна на версията за мистификация, макар да не отправя преки обвинения. И, както често става у нас, работата не стига до край, а потъва в мъгла от недоказаности и неясноти." (…)