Папа Франциск се срещна с патриарх Неофит
Днес папа Франциск пристигна в България на планираната си официална визита, която ще продължи до 7 май. Той бе посрещнат на софийското летище от премиера Бойко Борисов.
Папата бе тържествено посрещнат пред президенството от Румен Радев, след което се състоя среща между двамата на четири очи.
По-късно днес папата, придружаван от кардинали и други представители на Ватикана, се срещна в Синодалната палата с патриарх Неофит и членове на Св. Синод на Българската православна църква.
Папа Франциск бе посрещнат от патриарх Неофит с приветствено слово, в което се казва:
„Христос Воскресе!
Ваше Светейшество!
От името на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия приветстваме Вас и Вашите спътници с „Добре дошли”. Добре дошли в земите, носителки на наследството на светите равноапостолни Кирил и Методий, на свети княз Борис-Михаил Покръстител, на свети Климент Охридски и на много други Божии светци и угодници, благодарение на чието просветителско дело през IX-ти и X-ти век християнството се разпространи в Европа и отвъд нейните предели.
Известно е, че Рим винаги е имал отношение към България, като от 11 века насам периодично полага усилия за установяване на близки контакти със синклита на българската държава. Това намери израз и в първото посещение на Римски папа в България през 2002 година, когато Вашият предшественик папа Йоан-Павел II беше наш гост. Само след 17 години Вие сте вторият папа, който идва в България, което няма как да си обясним освен като наистина специално отношение. Вашето желание да ни посетите в Светия Синод възприемаме като израз на уважение към Българската Православна Църква. Уверяваме Ви, че уважението е взаимно.
Стараем се, доколкото ни е възможно, да следим Вашето дело и се радваме, когато чуваме Ваши силни думи в защита на християнските корени на Европа и предупреждения за опасностите, ескалиращи до откровено богоборчество и физическо преследване на християни в собствените им страни. По тези въпроси мненията ни съвпадат.
Глава и кормчия на кораба на Едната, Света, Вселенска и Апостолска църква е сам Господ Иисус Христос и в днешните бурни времена наш безусловен дълг е да пазим Неговия кораб от каквито и да е пробойни, за да се спасят повече човешки души. Стараем се да опазваме Църквата, която е „без петно, или порок, или нещо подобно” (Еф. 5:27) и полагаме всички усилия да не допускаме компромиси с вярата. Радваме се всеки път, когато научаваме, че и други духовни водачи споделят сходни на нашите убеждения.
Ваше Светейшество,
При посещението си в Светия Синод през 2002 година Вашият предшественик папа Йоан-Павел II изрази съжалението си от продължаващата липса на пълноценно общение между нас, като констатира, че „Господ Иисус Христос основа една единствена църква, а ние днес се представяме на света разделени, като че самият Христос е разделен”. Нека кажем, че тук, в престолнината на българската държава София, носеща името на Премъдростта Божия, ние винаги сме се молили за единството на света в Христа, защото единни християните ще са по-силни.
Неведоми са, наистина, пътищата Господни! Само на Божия промисъл може да се отдаде фактът, че тези тук земи са станали свидетели на някои от най-големите върхове в единението на християнския свят, но също така и на печални спорове и разколи. Така например, през 343-та година тук се е провел Сердикийският поместен събор, който ние почитаме наравно със Седемте Вселенски и останалите поместни събори, които Православната църква приема за канонични. На този събор, в присъствието на 300 епископи от западните и на 79 епископи от източните епархии на Едната, Света, Вселенска и Апостолска Църква, под председателството на Кордовския епископ Осий е препотвърден тържествено Никейският Символ на вярата, потвърдена е издадената от папа Юлий I оправдателна присъда над свети Атанасий Велики, осъдена е отново лъжливата арианска ерес и са приети важни правила за устройството и добрия ред в Църквата. Сердикийският събор е тържество на Вселенската Църква и наследство, което трябва да ни насърчава и вдъхновява.
От друга страна, архивите пазят писма, написани от Вашия предшественик папа Николай I и от Константинополския патриарх свети Фотий до нашия свети княз Борис-Михаил Покръстител, както и редица други писма, послания и протоколи от поместни събори, всички те свидетелстващи за определени обстоятелства около покръстването и приемането на българския народ в лоното на християнската вяра. Обстоятелства, довели до спорове, обременяващи и до ден днешен отношенията в християнския свят. Струва ни се, че макар и добре документирана, тази част от историята на Църквата не е достатъчно безпристрастно анализирана и не са направени нужните изводи. А е възможно да се окаже, че в онзи миг, в който историята на Вселенската Църква се е преплела с историята на българската държава, се крият някои от отговорите на въпросите, които ни занимават и днес.
Животът на Църквата се направлява от нашия Господ Иисус Христос. Ако Бог е допуснал нещо да се случи, то Той знае защо го е допуснал и очаква и ние да разберем защо. Ние, Българската православна църква, сме твърдо убедени, че по отношение на вярата компромиси не може и не бива да има.
Използваме случая, за да изразим благодарността ни за радушния прием, който всяка година на 24-ти май оказвате на нашите пратеници в Рим и за съгласието Ви те да извършват Богослужба над гроба на свети Константин-Кирил Философ, и да измолват неговото застъпничество пред Бога за благочестивия и христолюбив български православен народ.
Желаем Ви приятен престой в нашето Отечество!“.
От своя страна, по време на срещата папа Франциск също отправи слово към патриарх Неофит и Св. Синод:
„Ваше Светейшество, почитаеми Митрополити и Епископи, скъпи братя, Христос воскресе!
В радостта на възкръсналия Господ отправям към Вас пасхалния поздрав в тази неделя, която в Християнския изток е наричана „Томина неделя“. Съзерцаваме апостола, който слага ръка в ребрата на Господ и след като е докоснал раните Му, изповядва: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан. 20:28). Раните, които в хода на историята се отвориха сред нас, християните, са болезнени разкъсвания, нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. И днес докосваме с ръка техните последствия. Но може би, ако сложим заедно ръка в тези рани и изповядаме, че Иисус възкръсна, и Го обявим за наш Господ и наш Бог, ако, признавайки нашите несъвършенства, се потопим в Неговите рани от любов, можем да намерим отново радостта от прошката и да предвкусим деня, в който с Божията помощ ще можем да отслужваме на един и същ олтар пасхалната тайна.
По този път сме подкрепяни от много братя и сестри, които, преди всичко, бих искал да почета: те са свидетелите на Пасхата. Колко християни в тази страна понесоха страдания заради Иисусовото име, особено по време на гоненията от миналия век! Икуменизмът на кръвта! Те разнесоха нежен аромат в Земята на розите. Преминаха през тръните на изпитанието, за да разпръснат уханието на Евангелието. Разцъфнаха на плодородна и добре обработена почва, сред народ, богат на вяра и неподправена човечност, който им даде здрави и дълбоки корени: мисля си особено за монашеството, което от поколение на поколение е подхранвало вярата на хората. Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри от различни деноминации, обединени на Небето от божествената любов, сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод. И докато много други братя и сестри в света продължават да страдат заради вярата, молят нас да не оставаме затворени, а да се отворим, защото само така семената дават плод.
Тази среща, която толкова много исках, идва след тази на свети Йоан Павел II с Патриарх Максим по време на първото посещение на Епископ на Рим в България и следва стъпките на свети Йоан XXIII, който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър“ (Giornale dell’anima, Bologna 1987, 325) народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията. Намирам се и аз тук – гост, посрещнат с обич – и изпитвам в сърцето си тъгата по брата – онази здравословна тъга по единството сред синовете на един и същ Баща, която Папа Йоан със сигурност имаше възможност да култивира у себе си в този град. Именно по време на Втория ватикански събор, свикан от него, Българската Православна Църква изпрати свои наблюдатели. Оттогава контактите са се умножили. Мисля си за визитите на български делегации, които от петдесет години посещават Ватикана и които всяка година имам радостта да посрещам; както и за присъствието в Рим на българска православна общност, която се моли в църква от моята епархия. Радват ме топлият прием, запазен тук за моите пратеници, чието присъствие се усили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, най-вече в културната сфера. Уверен съм, че с Божията помощ и във време, в което Провидението реши, тези контакти ще могат да въздействат положително върху много други аспекти на нашия диалог. Междувременно сме призвани да вървим и да действаме заедно, за да дадем свидетелство на Господ, по-специално служейки на най-бедните и забравени братя, в които Той присъства. Икуменизмът на бедния.
Тези, които ни ориентират по пътя, са най-вече светите Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие и чиято жива памет в нашите Църкви остава като източник на вдъхновение, защото, въпреки несгодите, те поставиха на първо място благовестието на Господ, призива към мисия. Както е казал свети Кирил: „С радост аз тръгвам за християнската вяра; колкото и уморен и физически изпитан да съм, аз ще ида с радост“ (Vita Constantini VI,7; XIV,9). И докато се предусещали предупредителните знаци за болезнените разделения, които щели да настъпят през следващите векове, избрали перспективата на общението. Мисия и общение: две думи, винаги скланяни в житието на двамата светци и които могат да осветяват нашия път, за да растем в братството. Икуменизмът на мисията.
Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация. Една област, която ни изпитва в благовестието, е тази на младите поколения. Колко е важно, като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и да намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите да изпитат радостта от един Бог, Който ги обича и ги зове! В противен случай ще бъдат изкушавани да се доверяват на многото измамни сирени на консуматорското общество.
Общение и мисия, близост и благовестие: свети свети Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество. Наистина, те „бяха в известен смисъл радетелите на една обединена Европа и на един дълбок мир сред всички жители на континента, показвайки основите на ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството“ (S. GIOVANNI PAOLO II, Saluto alia Delegazione ufficiale della Bulgaria, 24 maggio 1999: Insegnamenti XXII, 1 [1999], 1080). И ние, наследници на вярата на светците, сме призвани да бъдем ковачи на общение, инструменти на мир в името на Иисус. В България, „духовен кръстопът, земя на срещи и взаимно разбирателство“ (Същият АВТОР, Discorso durante la Cerimonia di benvenuto, Sofia, 23 maggio 2002: Insegnamenti XXV, 1 [2002], 864), са намерили прием различни деноминации – от арменската до евангелската, и различни вероизповедания – от еврейското до мюсюлманското. Среща прием и уважение Католическата църква – и от латински, и от източен обред. Благодарен съм на Ваше Светейшество и на Светия Синод за това благоволение. Също в нашите отношения свети свети Кирил и Методий ни напомнят, че „известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата“ и че между Изтока и Запада „различни богословски формулировки нерядко се допълват, вместо да си противоречат“ (Втори ватикански събор, Deer. Unitatis redintegratio, 16-17). „Колко неща можем да научим един от друг!“ (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 246).
След малко ще имам възможността да вляза в Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, за да се спра в молитва в спомена на свети свети Кирил и Методий. Свети Александър Невски, от руската традиция, и Светите братя, произхождащи от гръцката традиция и апостоли на славянските народи, разкриват колко България е страна мост.
Ваше Светейшество, скъпи братя, уверявам Ви в моята молитва за вас, за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна, за нашия път в икуменизъм на кръвта, на бедния и на мисията. На свой ред моля за място във Вашите молитви, в увереността, че молитвата е вратата, която открива всеки път на добро. Бих искал отново да благодаря за оказания ми прием и да Ви уверя, че ще нося в сърцето си спомена за тази братска среща.
Христос воскресе!“
След посещението в Синодалната палата, папа Франциск се отправи към патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, придружен от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и дякон доц. д-р Иван Иванов, който бе преводач на срещата. В катедралния храм папата се поклони на светините и отправи молитва пред иконостаса на светите братя Кирил и Методий.
След поклонението в патриаршеската катедрала, папа Франциск по католическа традиция произнесе неделната молитва „Царица небесна“ на площад „Свети Александър Невски“. На специално изградения пред катедралата подиум бе поставено копие на несебърската икона на „Св. Богородица-Врата Небесна“.
Пред събралото се множество папа Франциск произнесе кратко слово, в което каза: “
„Намираме се близо до древната църква „Света София“ и до патриаршеската църква „Свети Александър Невски“, където, преди малко се молих в памет на светите Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В желанието да изкажа моето уважение и обич си към почитаната Българска православна църква, имах радостта да поздравя и прегърна моя Събрат, Негово Светейшество Патриарха, както и митрополитите на Светия Синод.
Нека се обърнем сега към Блажената Дева Мария, Царица на Небесата и на земята, за да се застъпва пред Възкръсналия Господ, да дари на тази възлюбена земя все по-необходимия импулс да бъде земя на среща, в която, отвъд културните, религиозните или етнически различия, да можете да продължавате да се разпознавате и почитате като чеда на един и същи Отец. Нашата молитва се изразява с химна на древната молитва „Царице Небесна“. Ще я отправим оттук, в София, пред несебърската икона на „Св. Богородица-Врата Небесна”, много скъпа за моя предшественик свети Йоан ХХІІІ, който тук, в България, започна да я почита и я носеше със себе си до смъртта си.“
В момента на площад „Княз Александър I Батенберг“ папа Франциск отслужва света Литургия.
Според планираната програма в утрешния ден папа Франциск ще отпътува за град Раковски, където ще се срещне с най-голямата католическа общност в България. А след завръщането си оттам в София, от около 17 ч. на площад „Независимост“ ще отправи молитва за мир в присъствието на представители на различни вероизповедания в България. На 7 май сутринта папата отпътува от България за Северна Македония.
Снимки: http://www.popeinbulgaria.gov.bg; ANSA; www.vaticannews.va
