Патриарх Максим ще чете „Манастирска магерница“
Утро
Културно-туристическият маршрут "От средновековния манастирски комплекс при с. Иваново и скалния манастир "Св. Димитър Басарбовски" през православните храмове на Русе и Гюргево до манастира на Влад Цепеш (Дракула) в с. Комана" бе финансиран по програма ФАР-ТГС. Резултатите от него бяха представени вчера в Историческия музей от ръководителя на проекта Лили Ганчева, гл. експерт в асоциация "Еврорегион Данубиус". Специално за презентацията бяха пристигнали свещеници от Гюргево и Букурещ и представители на Окръжен съвет-Гюргево.
Проектът вече жъне първи успехи, тъй като в музея има заявки от румънски групи да се запознаят с културно-историческото ни и православно наследство именно по този маршрут. Той е уникален за България. Особено привлекателна е туристическата атракция "Празник край манастира", където се прави и курбан. Проектът надгражда реализираната преди няколко години идея на бившия зам.-областен управител Румян Ганчев за маршрут "Русе-Иваново-Червен: пътуване от съвременността към Средновековието".
Окръжен съвет-Гюргево и "Еврорегион Данубиус" са партньори в още два трансгранични проекта. "Местната трансгранична демокрация – нашето европейско бъдеще" има за цел обмяна на опит между местните власти, най-вече в областта на туризма и околната среда, във връзка с усвояването на еврофондовете. Вторият проект за проучване на условията за съвместно планиране в трансграничния регион Гюргево-Русе и да се изготви портфейл от идейни проекти. В резултат са били набелязани 26 идеи от шест експертни комисии – образование и култура, здравеопазване, екология, инфраструктура, земеделие, икономическо развитие.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Съжалявам, че съм доста офтопик, спрямо основното в съобщението, но държа да благодаря на всички екипи, правещи сайта, че така радушно споменават дядо Максим.
Направо да ви призная, яко съм отчаян, от повсеместно ширещото се днес – брутално-диво отношение на маса светски медии, върху Светата ни Църква и особено – владиците и висшия клир.
–––
Не мога да се смиря, спрямо техното лудо ругаене,
а трябва!
Точно това местенце е едно от малкото, които реално ме смиряват, виждайки читавото отношение към нашите църковни водачи.
––
Истина ви казвам, ако не е отчето ми и общуването ми с приятели свещеници, бих бил обуздан от такава дива ярост към десетки инфо-центрове у нас, че … падението ми би било в кърпа вързано.
Както и да е.
Исках само да благодаря на сайта, че забелязва добрините и да подчертая обичта си към Светата ни Църква.
И да благопожелая много здраве, сили и радости на дядо Максим и дядо Неофит, които за упоменати в статията;
но и към всички СВЕЩЕНО-служители на Църквата ни.
А проектът само може да ме радва, естествено.
Не винаги медиите са виновни. В много случаи нашите духовници със своята слаба подготовка и още по-слаба вяра сами предизвикват презрението и омерзението към Църквата.
.
Вместо да пишем книги за Христос и Евангелието ние се занимаваме с манастирски гозби и шушукания. А тъй като Басарбовският манастир е основан от влашкия владетел Александру Басараба през ХІV век, можете да бъдете сигурни, че на румънските туристи ще се втълпява от техните екскурзоводи, че това е „румънски“ манастир, временно заграбен от дивите българи.
Не съм рекъл, че са виновни медиите, а че ме дразни тендециозността им, при отразяване на Църквата.
Тия паляци, списващи светската преса, па и елекртонните такива,
не могат да проумеят, с изтровети си от прогресистки доктрини и идеология празни кратунки, че
Църквата НЕ е основана на обществен договор,
нито пък им дължи отчет, като че е ученичка на изпит.
Ами,
да вземат на влезнат ВЪТРЕ и да видят, че едва тогава да пишат.
–––-
Но това си е тека,
Господ ги пази невежи,
щото,
ако узнаеха какво точно изричат, докато мърдат устните си, щяха стремглаво да се самоизбесят по стълбовете, със засилка и без да ни уведомяват.
Някои яко бъркат мърдане на устни – с Говорене.
Или набиране на клавиатурни знаци – с писане.
Е, аз каква вина имам?
Просто изразих настроението си.
Нищо повече.
Крив прът се чупи, но няма да се изправи.
Е, кой съм че да им придирям?!
Глупакът и с чреслото да го сгругаш по празната кратуна, пак нук ще напусне света.(и себе си визирам).
🙂