Патриарх Неофит откри Международната конференция „Християнството и Европа“
Днес в Богословския факултет на Софийския университет бе открита Международната конференция „Християнството и Европа“, посветена на 75 години от рождението на църковния историк проф. д-р Христо Стоянов Христов (1941-2000).
Преди началото на форума бе отслужена панихида в памет на проф. д-р Христо Стоянов Христов и на всички починали преподаватели на Богословския факултет.
Модератор на събитието бе д-р Климент Христов – син на покойния професор и преподавател в Богословския факултет на СУ.
В началото на конференцията Негово Светейшество патриарх Неофит произнесе слово, посветено на личността на покойния проф. Стоянов, в което подчерта приноса му за богословската наука: „Той бе верен син на Църквата, изцяло отдаден на изучаването и преподаването на църковно-историческата наука, на църковната просвета и истината на Църквата. Изучил е в истините на вярата и християнските ценности стотици свои ученици, които и днес продължават да сеят скъпоценните зърна на Божието слово; да запленяват нови и нови човешки сърца с красотата на православното богословие…
Свещеноначалието на Православната църква винаги ще помни и ревността му, и неговата непоколебимост в годините на изпитание за църковното единство, когато той аргументирано и безкомпромисно отстояваше истинното православно учение и смело изобличаваше опитите за неговата подмяна спрямо обстоятелствата на деня, заплащайки немалка цена за принципните си позиции. Подвиг, достоен за същинско съвременно изповедничество на вярата…“
Деканът на Богословския факултет на Софийския университет проф. д-р Александър Омарчевски също приветства участниците и гостите на конференцията с вълнуващо слово, а след това изнесе доклад на тема „Източната църква и император Константин”.
Специално за участието в конференцията в София пристигнаха богослови и църковни историци от Гърция, Германия, Швейцария и Чехия. Един от тях бе църковният историк проф. Адолф-Мартин Ритер от Богословския факултет на университета в Хайделберг, който изнесе доклад на тема „Християнството, ислямът и Европа”. Проф. Ритер говори за влиянието на християнството върху духа на Европа, за процеса на разпространение на християнството сред европейските народи в различните исторически периоди; за епизодите в историята, когато Църквата е била употребена от властта за нерелигиозни цели, както и за сложните взаимовръзки между етническата и религиозната идентичност.
Проф. Адолф-Мартин Ритер
Според немския теолог днес християнските църкви трябва да извоюват доверието на все повече европейци. Те са призвани да бъдат защитник и изразител на нуждите на болните и страдащите, на социално-слабите, на жените и децата (включително и на онези деца, на които не им е дадена възможността да се родят), на бежанците… само така може да се противостои на радикалния ислям в Европа. Точно в момент, когато между хората са се отворили пропасти, когато обществото е раздирано от противоречия, Църквата е тази, която трябва да подаде ръка и да предложи отново път за единение, допълни проф. Ритер.
Конкретно за Православната църква той подчерта, че мистична дълбочина на автентичния православен дух трябва да се открие на европейците, мнозина от които ненужно търсят някакъв мистицизъм в източните учения.
Конференцията продължава днес до края на деня с още интригуващи теми на докладите, сред които са :
– „Връзките между Православието и църквите на Реформацията” на пастор проф. д-р Дагмар Хелер, декан на Института в Босе, Швейцария;
– „Чия Европа? Кой съюз? Политическа философия на европейската Post-Brexit интеграция” на проф. д-р Волфганг Шрьодер от университета във Вюрцбург;
– „Делото на проф. Христо Стоянов Христов” на доц. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на СУ;
– „Църквата и държавата в Европа: студена война, съжителство или сътрудничество?” на проф. д-р Доминик Буркхард от университета във Вюрцбург;
– „Евреите – обичайните заподозрени?” на доц. д-р Александър Николов от Историческия факултет на СУ;
– „Абортите от гледище на православната биоетика” на доц. д-р Милтиадис Ванцос от Богословския факултет в Солун;
– „Църковните унии” на д-р Томас Кремер от университета в Айхщед;
– „Кой ни открадна темите?” на д-р Климент Христов от Богословски факултет на СУ , и др.
