Патриарх Неофит: „Християнинът никога не трябва да отстоява на всяка цена своите частни възгледи, разкъсвайки връзките на любовта“



p1010690Тази сутрин в Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ Негово Светейшество патриарх Неофит отслужи света Литургия в съслужение с църковните предстоятели и представители на поместните православни църкви, и с българските архиереи.

Той отправи към клир и миряни слово, посветено на темата за съборността и единството на Църквата. Ето и част от посланието на новоизбрания Патриарх: „Въздухът по цялата земя е еднакъв и навсякъде е еднакво животворящ, ако не е нарушен неговият химически състав. Но неговите свойства са разнообразни и това разнообразие произхожда от особеността на местностите, които той изпълва. Така и Църквата, навсякъде единна, разнообразно се проявява в православните народи. Но всички тези народи принадлежат на едната Църква, докато изповядват едната, единствена истинска вяра. Своеобразието на всяка поместна Църква може да бъде много голямо, но единството ще остава ненарушено, ако не е нарушена евангелската истина и ако те пребъдват в Истината – Христос. „Църквата, озарена от Господнята светлина, по целия свят разпространява своите лъчи – пише св. Киприан Картагенски, но, изливаща се навсякъде, е една, и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира своите клони, натежали от плод“. Днес, скрепявайки това единство, ние в съслужение се причастихме от едната Чаша с вярата, че църковното единство се намира в неразривна връзка с тайнството св. Евхаристия, в което вярващите, причастявайки се с Едното Тяло Христово, истински и действително се съчетават в едно и съборно тяло, в тайнството на Христовата любов, в преобразяващата сила на Духа. Нали ако „всички се причастяваме от един хляб“, то всички съставляваме едно тяло (1 Кор. 10:17), защото Христос не може да бъде разделяем. Затова и тялото Христово се нарича Църква, а ние – отделни членове, според разбирането на апостола (1 Кор. 12:27).

p1010682

„С въпроса за единството на Църквата е свързан въпросът за нейната съборност. Възможно е да ни зададат конкретен въпрос: защо ние, бидейки членове на Църквата, не усещаме в нея съборността, нито нейното пълно единство? – Защото не сме напълно въцърковени. Защото само донякъде сме се уподобили на Христа, Който е Глава на Църквата. Понякога ние се придържаме към някакви свои мнения, робуваме на някакви свои страсти и пристрастия, несъгласни с учението на Църквата, а християнинът никога не трябва да цени високо своето лично мнение, своите частни възгледи и да ги отстоява на всяка цена, разкъсвайки връзките на любовта. Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да познаем тази Истина е възможно само в Църквата, в съборния разум и в съборната Любов. Както е писал един руски свещеномъченик в началото на миналия век: „Да бъдеш християнин – значи да принадлежиш към Църквата, защото християнството е именно Църквата и вън от Църквата няма християнски живот и не може и да има“. За истинското въцърковяване е нужно не само пълно единение с Църквата в мислите, но и живот в Христа до степен „вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).“

p1010687

 

Снимки: Сандра Керелезова

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: