Патриаршеско и синодално Рождественско послание
“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог” (Ис. 7:14; Мат. 1:23)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).
И ето, че всички надежди и очаквания се изпълниха изпълниха се в тази свята нощ, когато Бог самовластно влезе в света, та никой повече да не бъде сам, защото “с нас е Бог” (Мат. 1:23). Ако пък това е така, ако наистина с нас е Бог, то тогава “кой ще е против нас?” (Рим. 8:31) пита апостолът. Кой би бил против верните на обещанието, след като Сам Бог проводи Сина Си в света, за да бъде “светът спасен чрез Него” (Йоан. 3:17)?
Затова днес цялото творение се радва: “Земята поднася пещера на Непристъпния, ангели с пастири славословят, мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо предвечният Бог!” така е възпявал някога Христовото Рождество богоозареният Роман Сладкопевец, така пее светата Църква и днес, и с това тържествено песнопение изразява цялата пълнота на радостта си от Божието присъствие сред нас и от тази с нищо не сравнима изява на всепобедната Божия любов: “Защото свидетелства светият евангелист Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).
От самото си начало проповедта за Господ Иисус Христос е разказ и свидетелство: разказ за конкретни исторически събития и свидетелство за тази от нищо непомрачима радост, която е донесена в света с Въплъщението и Рождението на Божия Син. Проповед и свидетелство за обновяването на Божия завет с човека и с творението, и неподправена радост от срещата с лежащия в яслите Богомладенец, към Когото в нощта на Рождество е устремено цялото творение. Свидетелство едновременно за Божието всемогъщество и за величието, дълбочината и смирението на Божията любов.
Тази дивна тайна на божественото домостроителство бе прозряла още Пресветата Дева, когато при вестта на Архангела изрече благодарността на целия човешки род: “Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени… [и] си спомни милостта” (Лука. 1:51-54).
В смирението на Рождеството и на тихото влизане на Всемогъщия в нашия свят, в отсъствието на всяка показност и суетна слава, съпровождащи тържествените събития в света на човеците, Божието явяване посред нас се откри като тайнство едновременно на величието и на снизхождането, на всемогъществото и на смирението, и на всичко онова, което единствено Бог можеше да донесе в сътворения и толкова много възлюбен от Него свят: вяра и надежда, божествена милост и съвършена любов, спасение и вечен живот. Защото тези са плодовете от Боговъплъщението и от идването на Спасителя сред нас; от това тихо, но властно Божие снизхождане в творението, променило завинаги нашия свят и озарило всичко и всички “със светлината на познанието” както пеем днес в празничния тропар на Рождество Христово.
От тези божествени плодове, скрити в съкровищницата на непознаващата граници Божия любов, продължаваме да черпим с пълни шепи и сега. И затова всички ние, които отново и отново посрещаме сред нас, в душите и сърцата си, Спасителя на света, в този благословен ден можем, заедно с праведния Симеон, да кажем, че и нашите очи виждат слизащото от Небесата към нас спасение, което Бог е приготвил “пред лицето на всички народи” (Лука. 2:31-32). И, в неизразимата си радост от Рождеството, да се присъединим към ангелското войнство и да възпеем откриващата се днес тайна на спасението: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука. 2:14). Защото в тази свята нощ ние отново посрещаме Емануил, а това означава, че “с нас е Бог”!
Отечески приветстваме с празника на Христовото Рождество всички верни чеда на Православната ни Църква в Родината ни и далеч от нейните предели, като всесърдечно благопожелаваме на всички крепко здраве, бодър дух и благословени от Бога успехи във всяко добро начинание!
Благодатта и мирът на раждащия се днес във Витлеем Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честито и благословено Рождество Христово!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видинсuи митрополит ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ,
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
