Поклонение пред мощите на св. мъченик Николай Софийски
На 17 май, когато Църквата отбелязва 458 години от мъченическата смърт на св. Николай Софийски, в едноименния столичен храм (намиращ се на кръстовището на улиците „Опълченска“ и „Пиротска“) от 9 ч. ще бъде отслужена тържествена св. Литургия. На 16 и 17 май по време на богослуженията вярващите могат да се поклонят пред мощите на светеца, които се пазят в храма.
За съжаление, не са много българите, които знаят за живота и мъченическата смърт на свети Николай Софийски, а повечето от хората, които влизат в храма на столичната улица „Пиротска“, смятат, че той е посветен на св. Николай Мирликийски (чийто празник честваме на 6 декември).
Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, този път в Румъния, където го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро отблъснало Николай, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.
Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал, го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от къщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността „Юч бунар“ („Три кладенци“), където бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Тялото му било пренесено на гробището „Търницата“ и изгорено, а пепелта – разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик, едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Софийски Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата „Св. Архангел Михаил“, а по-късно част от мощите били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала „Три кладенци“. На триста метра от него (в градинката между улиците „Пиротска“ и „Опълченска“), се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 г. е бил осветен от Софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храма „Св. София“.
В началото на 70-те години на XX век на гроба на светеца бил издигнат малък параклис. Той се намира в малко дворче на днешната улица „Цар Симеон“ 125 и е отворен за посещение всеки делничен ден в ранния следобед. В края на 70-те години изящната мощехранителница била открадната заедно с мощите от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храма „Св. София“ подарило пазената там частица от светите му мощи на храма „Св. Николай Софийски“. Сега мощите на св. Николай Нови се съхраняват в храма и се изнасят за поклонение от вярващите на 16 и 17 май и на някои по-големи празници.
Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Националния църковно-историко археологически институт към Българската православна църква.
Тропар, глас 3.
Обогатен със сиянието на благодатта, о славний, и чрез него получил смелост, ти мъжествено изповяда единосъщната Троица пред съдилището; когато с камъни те убиваха, ти пак не се покори, когато с огън те изгаряха, ти пак изобличи безбожната заблуда, многострадални свети Николае. Затуй те молим: изпроси за душите ни велика милост!
Кондак, глас 2.
На благочестието истинския поборник и непобедимия помощник всред бедите, божествения Николай нека с песни да възхвалим, защото той в последно време се яви звезда пресветла, която просвещава на верните сърцата; и като стои заедно с ангелите пред Светата Троица, той не престава да се моли за всички нас.
