Почина любимият на родопчани отец Атанас от село Хвойна
Вчера на 95-годишна възраст почина отец Атанас Аролски от чепеларското село Хвойна. Отец Атанас бе един от най-обичаните български свещеници. За своето паство само допреди няколко години той безропотно извървяваше пеш около двайсетина километра до родопските села Малево, Орехово и Павелско.
Ръкоположен е за свещеник през 1943 г. Изпратен е първо в Павелско, а след това в Златоград, където остава да служи 52 години. През 1994 г. се завръща в родното село Хвойна.
Подобно на покойния отец Георги от село Жегларци, и отец Атанас е устоял на много заплахи, както и на изкушаващи предложения от страна на атеистична власт. „Караха ме да напусна църквата по времето на социализма. Обещаваха ми тристаен апартамент в София, за да стана човек, на когото могат да разчитат властимащите и да си правят каквото си искат. Въпреки че живеех в една срутена къща, аз не пожелах жилище в столицата, останах верен на църквата и на себе си“, споделя отецът в интервю през 2012 г.
През 2009 г. по случай 90-годишния му юбилей, за достойното му пастирско служение, той бе удостоен от Пловдивската света митрополия с ордена „Св. ап. Ерм“. Отличието му бе връчено от тогавашния Константийски епископ Антоний, днес – Западно- и Средноевропейски митрополит.
В посланията си към вярващите отец Атанас говореше за специалната грижа, от която се нуждае душата – да се засища с храната на Божието слово. Негова болка бяха обезлюдяването на българските села и липсата на млади свещеници, желаещи да служат не в големите градове, а именно в малките населени места. В прекрасния ТВ разказ „Една истинска родопска история“ на Антон Хекимян, посветен на духовника, отец Атанас казва: „Господ, като е пуснал човека на земята, му е дал свободна воля да действа, но той е и отговорен за тази си свободна воля. Някои казват: „Дяволът командва…“. Не, човекът сам командва себе си. Дяволът можем да го пуснем в нас, но можем и да не го пуснем!“…
Отец Атанас бе погребан в двора на църквата „Св. пророк Илия“ в родното му село Хвойна. Стотици миряни, архиереи и свещеници от Пловдивска епархия изпратиха обичния духовник в последния му земен път. В негова памет днес биха камбаните на църквите в община Златоград и Чепеларе, където той е служил десетилетия наред.
Бог да приеме душата му в селенията на праведните!
Снимка: Темаdaily
