Православен център беше осветен във Велико Търново
В деня на светите трима светители във Велико Търново отвори врати обновеният и разширен Православен библиотечно-информационен център на името на проф. Тотю Коев. На 30 януари Църквата чества паметта на светите трима светители – св. Василий Валики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. От първата половина на ХХ в. денят се чества и като празник на висшите православни богословски школи.
Тази година денят на тримата вселенски учители беше двоен празник в Православния богословски факултет във Велико Търново – официално беше открита новата зала на Православния център, която носи името на първия декан на факултета – проф. Тотю Коев (1928–2006). Празникът започна със св. Литургия в храм „Св. Троица”, отслужена от предстоятеля на храма йеромонах Йоаким в съслужение с преподавателите-свещеници във факултета. От 11 ч. в новата зала бе отслужен водосвет и заупокойна молитва за проф. Коев. Гости на тържеството бяха ректорът на Великотърновския университет – проф. дпн Пламен Легкоступ, изпълнителният директор на фондация „Покров Богородичен” – Пламен Сивов, отец Михаил – секретар на Великотърновска митрополия, заместник-ректорите на университета, декани на факултети, преподаватели и студенти. Специални гости на откриването на центъра бяха проф. Георги Бакалов, близък приятел на проф. Тотю Коев и г-н Мирослав Коев – син на професора.
Православният библиотечно-информационен център съществува от 2003 г. по съвместен проект между Великотърновския университет и фондация „Покров Богородичен”. В центъра се помещава библиотеката на Православния богословски факултет, през последните четири години към центъра заработи и студентски клуб „Св. Петка”. Това е място както за срещи, лекции и семинари, така и за непосредствени разговори между преподаватели, студенти и гости.
Досега центърът е бил домакин на две международни студентски конференции – „Бедност и миграция – връзки и последици” (2008) и „Кризата в семейството” (2009). Организират се лекции по актуални теми, провеждат се езикови курсове. През учебната 2008/2009 г. в центъра беше организиран курс по жестомимичен език, воден от Силвана Павлова, постоянен консултант към съюза на глухите в България. Следващият месец ще бъде посветен на проф. Тотю Коев. В поредица от срещи ще бъдат представени трудовете на професора, ще се изнесат серия от лекции в областта на догматиката и инославните изповедания. Предстои да заработи и студентско радио.
Известно е от данните на обективната история и от проучванията на някои добронаменери и честни изследователи, че централната интрига в българския въпрос е състоянието на религията и оттам умението за богословстване на българите. Богословието освен систематизирано последователно логическо знание е и дар Божий, поради което Църквата е издирвала способността на хората да разбират четмото и писмото, което е много сложно философско усилие и дарът на Бога, чрез който Всевишния получава своята слава. За жалост БПЦ е една интересна организация, която учи, че е Богочовешки организъм, но не прави нищо да ни убеди в своята божественост, която освен от молитви и треби се нуждае и от примери на живота и общопознавателна доказателствена част. А иначе идеята на хората, които управляват България е да станем богати и материално задоволени, а после да мислим за културата и духовното. Докато стане това хиляди хора ще погинат.
http://chitanka.info/lib/text/9701
http://chitanka.info/lib/text/9245
„Преклонението у нас пред чуждата идея, пред чуждия език и чуждата култура не е от вчера. То дори не е от Паисий, който само му отправи първото порицание на всеослушание в ново време.Но в по-прежни години покрай това преклонение израстваше и реакцията, стресването, опомването. Априлов не бе единственият, който се върна отсред пътя на нанадолнището. В днешни дни тази реакция, това сепване именно търсим със затаен дъх, с трепет. Защото днес може би е по-малко от всякога позволено да затваряме очи пред угрозата.“
Петко Войников, Култура, цивилизация и демокрация, С.,1993,с.91-92
Тази констатация, която е правена през средата на ХХ веке е особено валидна днес. защото БПЦ получава привилегии и дарения като пазител на българищната, а внася чужда духовна и богословска продукция и разчита на законови актове в ЕС и на подкрепата на друти изповедания. Затова въпросът Кой пие и Кой плаща е повече от валиден за една „национална“ Църква, която не поставя националния флаг пред сградите си.