Православие.БГ организира среща-дискусия на тема „Асистираната репродукция и православният поглед“
Заповядайте на втората от поредицата беседи под надслов „Православие и съвремие“, организирани от интернет портала „Православие България“.
Срещата ще бъде посветена на въпросите, свързани с етичните аспекти на асистираната репродукция, и позицията на православното богословие по актуалната тема. Събитието дава възможност да бъдат представени различни мнения от гледна точка на правото, медицината и богословието, както и да провокира към дискусия.
Домакини на поредицата срещи „Православие и съвремие“ са…
Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов – лектор
Свещеник в храма „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“ и преподавател при катедрата по теология на Философско-историческия факултет на Пловдивския университет. Той е автор на книгите „Учението за Божията Майка в богословието на св. Григорий Палама“ (2003), „Спасението на човека според св. Йоан Златоуст“ (2006), „Въведение в богословието на отците“ (2007), „Красотата на света“ (2007) и „Православната вяра и живот“ (2012).
Доц. Костадин Нушев – модератор
Преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на СУ. Води курс по християнска биоетика в магистърска програма на Философския факултет на СУ. Член е на Централната етична комисия по трансплантация, на Съюза на учените в България (председател на Секция „Богословски науки“). Автор е на пет самостоятелни книги (монографии и студии), на над 30 публикации в научни издания и на множество статии в църковния периодичен печат и православни интернет издания.
Специални гост-лектори
Д-р Таня Тимева – акушер-гинеколог и медицински директор на АГ болница „Д-р Щерев“. Един от най-утвърдените български специалисти в областта на репродуктивната медицина. Работи в екипа на доц. Атанас Щерев от 1998 г. През април 2011 г. е избрана за представител на България в категория „клиницист“ към Комитета на националните представители на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE) с четиригодишен мандат. Член на Управителния съвет на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве.
Стоян Ставру – доктор по гражданско и семейно право. Хоноруван асистент в СУ „Св. Кл. Охридски“ по вещно и гражданско право; хоноруван преподавател по биоправо в магистърската програма „Интегративна биоетика“ на Философския факултет на СУ; хоноруван преподавател по медицинско право в НБУ. Основател на професионалния правен сайт ChallengingTheLaw (www.challengingthelaw.com). Автор на монографии и статии, посветени на биоправната и биоетичната проблематика.
Къде: ателие-книжарница „Къща за птици“ (София, ул. Проф. Асен Златаров 22)
Кога: 11 април (четвъртък), 18:30 ч.
Може би ще бъде добре да поканите и д-т Калина Крумова да защити своята позиция.
Притеснително е когато по сложни, лични въпроси някой излиза от позицията, че ще обяснява на всички „Православният поглед“ по въпроса…
Много по-добре би било просто „дискусия – асистираната репродукция“
[quote name=“mirko“]
Много по-добре би било просто „дискусия – асистираната репродукция“[/quote]
Някой може да реши, че ще се обсъждат методите на репродукцията във всичките им разновидности :-). Не мисля, че е проблем да се каже ясно, че съществува християнска позиция по въпроса и да се представи спокойно тази позиция.
любопитно ми става, че още преди дискусията се появява напрежение на тема има ли право на съществуване православен възглед за етичните аспекти на един проблем или няма. акто оставим настрана дали „православен“ е уместно употребено тук, и кажем, например – разговор за асистираната репродукция от гледна точка на християнската антропология, етика или нещо… като цяло разбираемо за една масова публика, няма да кажем нещо по-различно. мисля че предварителното смущение е от предварително установените позиции и една преднамереност по отношение на таканаречения църковен консерватизъм. ако човек е насторен така, може би наистина е излишна за него такава дискусия и възгледите на хората от църквата :). този разговор има смисъл само с отворени сетива и ум – и от двете страни.
Съжалявам за объркването – естествено, че няма лошо да се опита да се погледне от православна гледна точка на които и да е смислен въпрос. Притеснението бе дали ще е наистина в православен дух… свикнахме под изказвания „православното мнение за…“ обикновено да намираме търсещи легитимация лични виждания, особено по въпроси като този, за които БПЦ не е направила официално изявление (поправете ме ако бъркам – срещал съм такова само на гръцката църква). Разбира се това си зависи от участниците – като гледам хората може би са безпочвени притесненията и се надявам, че наистина може да се получи добра дискусия.
Поздрави.
Мисля, че единствената дискусия, която би могла да даде някаква представа по проблема е тази с участието на подръжници и противници на методите, но само такива, които са пряко засегнати от стерилитет. С други думи – не само да хулим или защитаваме, а да покажем на дело какво сме предприели. Аз лично до сега нямам информация някой представител на БПЦ или друг противник на методите, който лично страда от стерилитет да е предпочел да осинови. Не съм срещала и осиновители без здравословни проблеми измежду ярсотните противници. Изглежда много лесено да даваме решения, които се отнасят за други хора и да ги нагаждаме към заветите на Светото писание, които всъщност никъде не заклеймяват медицината ведно с постиженията й, нито нетрадиционното зачатие. В този ред на мисли, не зная колко е етично специалисти по биоетика да се опитват да нагаждат религията и вярата ни, така че да защитят собсветната си гледна точка, която – добра или лоша – няма нищо общо с християнските ценности.
Гледах видеото от срещата и ми направи впечатление едно тотално противорение, което се получава и което за мен се обясни с тази статия: http://www.pravoslavie.bg/Възпитание/Какво-искат-родителите-от-децата-си-и-какво-децата-от-родителите
Извинявам се, но всичко друго за мен са празни приказки. Да, ясно е, че всеки случай е страшно индивидуален, но там, където съзнание за Бога, нещата не са така драматични. Дали не трябва да се питаме защо рационално това ни се случва и науката и медицината ли са нашият спасител? Просто фокусът е страшно изместен върху МЕН, какво искам и как трябва то да се случи на МЕН, защото АЗ страдам.