Представяне на книга в Търново
На 27 януари в Православния център в Православния богословски факултет беше представена книгата на Мариян Стоядинов „Църква. Общност. Общество”.
Мариян Стоядинов е доктор по богословие и преподавател по Догматическо богословие, Инославни изповедания и Богословие на иконата в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на книгите „Символите на Църквата” (В. Търново, 2006), „Божията благодат” (В.Търново, 2007), „Правилната вяра в интерпретацията на Вселенския патриарх Йеремия ІІ” (В. Търново, 2009), „Иконология на догмата” (В. Търново, 2009) и съ-съставител на сборника и „Изтокът и Западът за личността и обществото”(В. Търново, 2001).
„Църква. Общност. Общество” беше представена от редактора – доц. д-р Димитър Попмаринов. Книгата е сборник от текстове, писани през последните няколко години, обединени от една и съща мисъл – за Църквата. Обединяващата теза на текстовете в настоящия сборник е за необходимостта от систематически анализ като предусловие на социалното говорене за Църквата.
На 4 февруари предстои представянето на книгата на гл. ас. д-р Росен Русанов „Търновската епархия през ХХ век”.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Като систематизираме аналитично знанията ни за Църквата, ние достигаме до извода, че това е една организация със светски амбиции, която учи че е Богоизбрана, че има национални заслуги, че е поддържана от Русия и братските православни църкви, че на нея й се прави политика и дипломация от страна на другите изповедания и че участва в политикономическите комбинации в България.Докато станем богати обаче, каквато е логика на живота в България, хиляди българи ще си загубят душите, водени от култа към силата, който дига и качва хора у нас . Това значи, че ние нищо не знаем от историята и опита на човечеството. Антропологическите проучвания доказват, че във всяко общество по света ръководството се състои от най-интелигентните представители на общността. Само в България не е така и освен това през ХХ век ние видяхме колко е мимолетна световната сила на могъщи държави като Германия и СССР. Затова скоро Църквата у нас няма да покрие теоретичните си постановки, с които зарибява хората.
В България има три основни явления, които действат с психологически разработки, интелектуални прийоми и методи за управление на съзнанието на хората. Това са християнството, национализмът, макар това, което в България минава за национализъм да е едно митологично възпяване на мистическо-епическото начало в култа към героя на въоръжената борба и накрая, третото явление е комунизма. Когато тези три европейски явления не могат да разработят човека, позовавайки се на мистичното метафизично начало и ирационалната повеля за общо дело у българите, които формират тяхната психология в историята и днес, тогава трите явления служат с явни и тайни репресии, проведени „в името на народа“, с която формула започва всеки официален документ на модерната българска държавност. Затова БПЦ, ако е християнска организация, трябва да въведе молитви за гладни, репресирани, жертви на истината и мъченици на нечестността и несправедливостта, които разработките на трите явления донасят на българите.
Трите понятия – Църква, общност, общество са продукт от разпад на едно цяло. Дай Боже още много трудове в същата посока, щото Църква, общност и общество да се итегрират в едно цяло. Всяко действие започва с осъзнаване на неговия смисъл. Затова, трудете се усърдно, уважаеми богослови, да осъзнаваме смисъла, за да вървим към целта.
Иначе – прогнозатасе съдържа в първия коментар на chingis… уви, много печална, но много реалистична.