Проектозакон предвижда строг държавен контрол над вероизповеданията
Проектозакон предвижда налагането на строг държавен контрол над вероизповеданията, действащи на територията на Република България.
Ако той бъде приет, държавата ще изисква списъци със служителите на вероизповеданията с ЕГН-та и адресите им, ще следи постъпленията и дарителите, от които ще изисква деклариране на произхода на парите, ще забранява служители във вероизповеданията да са хора, завършили религиозно образование в институции, които не са одобрени от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, ще ограничава правото на граждани на страни извън ЕС да извършват богослужение за повече от 3 месеца в рамките на календарна година. Дирекция „Вероизповедания“ ще има правото да забранява на отделни лица да извършват богослужение дори само при съмнение, дори и то да не е доказано, за извършено закононарушение.
Всички дарители на суми равни или надхвърлящи размера на минималната заплата (420 лева) ще бъдат включвани в регистър на вероизповеданието, от което ще се изисква също да го представи на държавата в лицето на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет.
Ако някое вероизповедание не състави или не обновява списъка с дарителите в 14-дневен срок от постъпването на дарението, ще бъде глобявано с 3 000 до 5 000 лева, а при повторно нарушение – с 5 000 до 20 000 лева.
Вероизповеданията ще са длъжни да предоставят годишни финансови отчети пред дирекция „Вероизповедания“ към МС. Ако не го направят, ще бъдат глобени с 5 000 до 20 000 лева.
При констатирани закононарушения ДАНС, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и прокуратурата ще имат право да влизат на проверка във вероизповеданието.
Проектозаконът е с вносител Георги Кадиев. Той е публикуван на 1 март. С него се изменя сега действащият Закон за вероизповеданията. Предстои обсъждането на проекта в три парламентарни комисии – по вероизповеданията и правата на човека (водеща), по бюджет и финанси (участваща) и по образованието и науката (участваща) – и първо гласуване в тях и след това – в пленарна зала. След него същата процедура ще се повтори и за второто, окончателно, гласуване.
В мотивите си към законопроекта депутатът Георги Кадиев пише: „Настоящият законопроект увеличава нивото на прозрачност за финансирането и дейността на вероизповеданията. Законовите промени стъпват върху фундамента, че вероизповеданията в България, без значение какви са, са български вероизповедания, и следва в основната си част да бъдат извършвани от български граждани, насочени към български граждани и средствата за ежедневната им дейност следва да бъдат осигурявани също от местната общност.
…
Законопроектът увеличава правомощията на агенция Вероизповедания, като я превръща от просто регистрираща дейността на вероизповеданията в орган с достатъчен набор от информация за случващото се в сектора и в случай, че забележи притеснителни тенденции би могла да сигнализира и предостави необходимата информация на органите отговорни за финансовата прозрачност и сигурността в страната.
…
Законопроектът предвижда религиозните общности в страната да осигуряват съществуването и финансовата независимост на вероизповеданията за ежедневните си дейности, за да не бъдат зависими от чуждо финансиране, което би поставило съмнение за независимостта на действията на духовниците.
Промените включват заложено изискване духовниците да са завършили своето образование в духовни училища, включени в списък, изготвен от Дирекция „Вероизповедания“ и съгласуван с отделните религиозни институции. Така се предотвратява възможността непознати за страната ни течения, представляващи заплаха за мира и правото в държавата, да навлязат в българските религиозни общности“.
