Проект за туторство започва в Богословския факултет в Търново
На 20 октомври в Православния богословски факултет към Великотърновския университет стартира уникален за българското богословско образование проект за студентско наставничество. Проектът има за цел разработване и прилагане системата на туторството (от англ. tutor, наставник) в помощ на преподавателите и студентите от факултета.
Основните принципи на туторството са заимствани от системата на западното образование, като за модел е използвана туторската институция в богословските факултети и институти във Великобритания (Оксфорд, Кеймбридж, Дъръм).
Основната цел на туторството е индивидуалната работа със студентите от страна на лични консултанти, които подпомагат студентите в самостоятелната им подготовка на всички равнища на тяхното образование – подготовка за контролни и колоквиуми, събиране на библиография при писането на курсови и дипломни работи, помощ при решаването на конкретни образователни задачи, развиване на различни академични умения и навици и т.н. Поради факта, че системата на туторството не е традиционна за системата на висшето образование в България, проектът предвижда в случая тя да бъде приложена първоначално като дейност на Православния Център „Проф. Тотю Коев” в координация с ръководството на ПБФ.
Като се има предвид опита на висшето образование в Западна Европа, основателно може да се предполага, че въвеждането на системата на туторството ще бъде полезна за преподавателите и студентите при ПБФ и ще нареди факултета сред първите образователни институции в България които използват тази система.
Сред задълженията на студентския наставник (тутора) влизат: помощ за студентите да разбират по-добре съдържанието на отделните дисциплини; развиване на организационните умения за самоподготовка на студентите; помощ при набавянето на допълнителни материали за обучението; помощ при изработването на курсови работи; индивидуална работа при затруднения в разбирането на академичния материал; създаване на обща атмосфера на екипна работа и взаимопомощ.
Студентите, от своя страна, избират работа с тутора на доброволен принцип. От проведената предварително анкета сред студентите, над 90% са заявили желание да работят с наставник поне два пъти седмично.
Проектът се осъществява със съдействието на фондация Покров Богородичен.
Фейсбук група на Православния център.
Туторството (още една лоша чуждица) предполага социален, икономически и духовен контекст, какъвто в България не съществува. Българският студент богослов най-често работи, за да плати таксата си и да се издържа, затова идва на лекции, когато може. Той не е обезпечен син на лорд или шейх, който хвърля десетки хиляди лири стерлинги, за да следва в Оксбридж. Именно обезпечението предполага лична грижа на преподавателя към студента, т.е. туторство. […].
Папството срещу империята –
http://archiman.livejournal.com/
смисълът на коментара на „дон кихот“ остана непонятен за мен.
Самата дума туторство е заимствана от правилника на Висшата Атестационна Комисия където изрично се споменава за въвеждане на институцията тутор в българското образование. Заради това че този контекст за който Вие казвате че не съществува в България, се пристъпва към търсене на средства от други източници в този случай от Фондация Покров Богородичен за да на студента му се предостави тази привилегия безплатно.
Илияна,
Не очаквах. Ясно е, че всяка жена има кратък период всеки месец, през който е неадекватна.
Премине,
Когато научиш що е туй „запетая“ и как се използва, тугиз ще ти отговоря.
така е. за пореден път показваш висока осведоменост.
що се отнася до женските периоди – предвид това, че има хора, които са неадекватни през цялото време, претърпяват се. а що се отнася до коментара – обикновено изричайки нещо в диалог, човек си поставя цел – било да информира събеседника си за определени факти, било да промени отношението му към известни на двете страни факти, или пък и двете. аз не можах да отгатна съдържанието на твоето мнение за проекта за надзорничество, който започва в търново. надявах се да се поясниш, но вече някак не ме интересува :). много поздрави.
Честитя на всички празника на свети Иван Рилски! С най-сърдечни благопожелания!
Споделям една песен на Пламен, която слушам сега:
http://orthomatic.net/?p=196
„…Ти ме гледаш.
По-жив си от мен.
И се молиш за всички
в свойта вечна килия…
Свети отче, помоли се за мен!…“.
Драга Илияна,
Съгласи се, че се получава нещо странно – хем режеш с цензурната ножица и не ми поместваш мнението, хем пускаш твоя отговор на него и читателите не могат да разберат нищо.
Това туторство или по-скоро тютърство е поредната глупава инициатива на министерството, папагалски копирана от Запад, без да се разсъждава. Исках да кажа, че в нашенските условия той е неприложим. Ако става въпрос за опекунство на студенти, аз го правя и без министерски заповеди. Стигам дотам да ги карам по болниците, да им давам пари назаем без надежда някога да ги получа обратно, да им подарявам дрехи, обувки и да им оправям емоционалните и семейните проблеми. Станах всичко за всички, както казва апостолът. Благодарност няма естествено, но аз чакам награда отдругаде, а не от хората.
наистина са се объркали тия коментари; извинения. няколко модераторски включвания по едно и също време и чак сега виждам, че е станала някаква глупост.
а за тюторството – вероятно тук е трудно- или неприложим този западен модел; не знам впрочем как точно работи на други места. но може идеята да се адаптира към нашите условия, да се търси начин за постигане макар и частично на ефекта, заложен в оригиналния замисъл.
Системата на образование в България изглежда ще следва англосаксонският модел. Не знам доколко туторството ще е полезно, защото в самата идея за наставничество има ограничение на таланта на наставлявания и въвеждането му в едно русло на мислене и съпреживяване на света, което може да ограничи творчеството му. Лично аз мисля, че германският модел на образование, който следваме от 1878 година насетне е по-добър от англосакоснския модел, макар последният да има някои достойнства. Освен това има и проблем с квалификацията – туторът трябва да е много подготвен и да има широка перспектива на познанието и способност за оценка на дарбите и качествата на ръководения от него. И въобще не съм съгласен с Дон Кихот, че българският студент няма пари – дават луди левчета за купони, музикални концерти, тъпи книги и глупави филми, с които си прахосват времето, а стойностните неща стоят неразгърнати. А християнската опитност казва, че благодарност трябва да има и от хората за благодеянията ни.
В България проблемът с образованието и ръководството на обучавания е мното тежък. Тъй като модерността иска да докаже своето превъзходство и да покаже успехи у нас традиционните изисквания за ценз, познание, творчество, послание и сериозна разработка в областта на културологията са занижени, а през комунизма дори учители и професори ставаха хора, които при нормално развитие на страната нямаше да станат нещо повече от технически работници във фабрики и ферми. За да бъдеш наставник някому ти първо трябва да си подготвен, второ начетен, трето самият ти да си направил нещо и да имаш някаква познавателна и житейска опитност, четвърто да си добронамерен към наставлявания от теб човек и да не злоупотребяваш с него и доверието му, като старостилците, и пето да си способен твоето наставничество да му донесе нещо в живота и да му осигури развитието. Идеята за нова фина цензура чрез наставничество е много опасна за българите, които все още не са свободни.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
Личността и „творчеството“ на Дон Кихот ме навежда на една тъжна констатация. Много е страшно за обществото то да живее в заблуди и лъжи за себе си, още повече, когато ги приема със сърцето и ума си. И е направо пагубно за човека да живее с лъжи и заблуди за себе си, които детерминират светоусещането му и житейското му поведение и начин на мислене. Комунизмът излъга много хора в България че са учени, военни, полицаи, духовници, писатели, творци, журналисти, музиканти, лекари и въобще че са грамотни и качествени „народни“ хора. Днес, когато вече има база за себесравнение в историята и чуждото настояще тези хора осъзнават, че номинацията на обществените постове и категории в България през близкото минало не съответства на фактическото положение на нещата. Някои от тях се смиряват и дават път на по-кадърни от тях, фактическите цивилизационни категории в обществото, но други правят всички гадории , които умът и лукавството им дават за да тормозят способните. Тъжно е, но е факт.
Каква ужасна дума – туторство?!? Звучи толкова нескопосано и жалко, колкото е и неприложима министерската идея. Напълно съгласен с Дон Кихот, опекунството над студентите може да бъде спомогнато единствено от страна на самите техни преподаватели, свещенници и… министерство. Кой друг, къде, как и кога в нашата страна, обърнала напълно гръб на вярата и Църквата ще туторосва!!! студента богослов?