Проект за туторство започва в Богословския факултет в Търново

Туторството (още една лоша чуждица) предполага социален, икономически и духовен контекст, какъвто в България не съществува. Българският студент богослов най-често работи, за да плати таксата си и да се издържа, затова идва на лекции, когато може. Той не е обезпечен син на лорд или шейх, който хвърля десетки хиляди лири стерлинги, за да следва в Оксбридж. Именно обезпечението предполага лична грижа на преподавателя към студента, т.е. туторство. […].

Папството срещу империята –
http://archiman.livejournal.com/

Самата дума туторство е заимствана от правилника на Висшата Атестационна Комисия където изрично се споменава за въвеждане на институцията тутор в българското образование. Заради това че този контекст за който Вие казвате че не съществува в България, се пристъпва към търсене на средства от други източници в този случай от Фондация Покров Богородичен за да на студента му се предостави тази привилегия безплатно.

така е. за пореден път показваш висока осведоменост.

що се отнася до женските периоди – предвид това, че има хора, които са неадекватни през цялото време, претърпяват се. а що се отнася до коментара – обикновено изричайки нещо в диалог, човек си поставя цел – било да информира събеседника си за определени факти, било да промени отношението му към известни на двете страни факти, или пък и двете. аз не можах да отгатна съдържанието на твоето мнение за проекта за надзорничество, който започва в търново. надявах се да се поясниш, но вече някак не ме интересува :). много поздрави.

Драга Илияна,

Съгласи се, че се получава нещо странно – хем режеш с цензурната ножица и не ми поместваш мнението, хем пускаш твоя отговор на него и читателите не могат да разберат нищо.

Това туторство или по-скоро тютърство е поредната глупава инициатива на министерството, папагалски копирана от Запад, без да се разсъждава. Исках да кажа, че в нашенските условия той е неприложим. Ако става въпрос за опекунство на студенти, аз го правя и без министерски заповеди. Стигам дотам да ги карам по болниците, да им давам пари назаем без надежда някога да ги получа обратно, да им подарявам дрехи, обувки и да им оправям емоционалните и семейните проблеми. Станах всичко за всички, както казва апостолът. Благодарност няма естествено, но аз чакам награда отдругаде, а не от хората.

Системата на образование в България изглежда ще следва англосаксонският модел. Не знам доколко туторството ще е полезно, защото в самата идея за наставничество има ограничение на таланта на наставлявания и въвеждането му в едно русло на мислене и съпреживяване на света, което може да ограничи творчеството му. Лично аз мисля, че германският модел на образование, който следваме от 1878 година насетне е по-добър от англосакоснския модел, макар последният да има някои достойнства. Освен това има и проблем с квалификацията – туторът трябва да е много подготвен и да има широка перспектива на познанието и способност за оценка на дарбите и качествата на ръководения от него. И въобще не съм съгласен с Дон Кихот, че българският студент няма пари – дават луди левчета за купони, музикални концерти, тъпи книги и глупави филми, с които си прахосват времето, а стойностните неща стоят неразгърнати. А християнската опитност казва, че благодарност трябва да има и от хората за благодеянията ни.

Личността и „творчеството“ на Дон Кихот ме навежда на една тъжна констатация. Много е страшно за обществото то да живее в заблуди и лъжи за себе си, още повече, когато ги приема със сърцето и ума си. И е направо пагубно за човека да живее с лъжи и заблуди за себе си, които детерминират светоусещането му и житейското му поведение и начин на мислене. Комунизмът излъга много хора в България че са учени, военни, полицаи, духовници, писатели, творци, журналисти, музиканти, лекари и въобще че са грамотни и качествени „народни“ хора. Днес, когато вече има база за себесравнение в историята и чуждото настояще тези хора осъзнават, че номинацията на обществените постове и категории в България през близкото минало не съответства на фактическото положение на нещата. Някои от тях се смиряват и дават път на по-кадърни от тях, фактическите цивилизационни категории в обществото, но други правят всички гадории , които умът и лукавството им дават за да тормозят способните. Тъжно е, но е факт.